С Terra Futura всеки изгражда своята Земя на бъдещето

За Деня на Земята Българска фондация Биоразнообразие повдига въпроса за климата и бъдещето на планетата със специално създадена настолна игра Terra Futura. На 22 април 2022 от 18:00 ч. ще се проведе турнир в клуб “Абордаж”, София, в който ще премерят сили фенове на настолните игри и хора, загрижени за природата.

Играта вече е предоставена на читалища в 50 малки по по-големи населени места в страната, които организират инициативи през целия месец април. Темата за климатичните промени и техния ефект върху хората и природата все още остава неразбрана в обществото ни. Сложните процеси в климатичната система често не могат да бъдат обяснени разбираемо, а осъзнаването на причинно-следствените връзки понякога изисква специални компетенции. Екипът на Българска фондация Биоразнообразие и проект Climate Game On иска да промени това по един нетрадиционен начин – чрез игра, която провокира размисъл по темите за природните ресурси и околната среда, производството и консумацията. Игра, която е подходяща е за деца над 10 г. и възрастни и предизвиква участниците да изградят своя собствена стратегия и търсят нееднозначни отговори. Именно с настолната „Тера Футура“ – Земя на бъдещето, БФБ се опитва по разбираем начин да покаже важността на грижата за природата и да достигне до най-широк кръг от хора.

Предстоящи събития по градове:

София, 22 април от 18:00 часа, клуб Абордаж. Турнир с настолната игра.

Перущица, 21 април - НЧ "Просвета - 1862" и община Перущица организират почистване и залесяване в града, както и игри за децата.

С. Куртово, общ. Карлово, 22 април от 10:00 часа - НЧ "Пробуда 1933" организира представяне на играта Terra Futura и празник на Земята.

с. Старцево, 22 април - Библиотеката при НЧ "Прогрес 1939" организира конкурс за изработка на къщички за птички, игри и занимания за деца.

с.Йоаким Груево, 21 април от 13:00 часа - НЧ "Просвета 1927" организира беседа на тема: "Опазване на околната среда, екология и природосъобразен начин на живот", след което децата ще играят на настолната игра TERRA FUTURA.

С. Столетово, 30 април от 10:30 часа  - в читалищната библиотека ще има празник за децата с настолната игра и специални гости от местно екологично сдружение "Млади, активни, креативни".

Събития вече се състояха в с. Горни Лом, с. Асеново, гр. Кюстендил, с. Паволче, с. Долни Вадин. Играта може да бъде намерена в онлайн магазина на Българска фондация Биоразнообразие, в 50 читалища в цялата страна и предстои да бъде разпространена чрез различни конкурси в училищни клубове по екология и като образователен ресурс в информационни центрове на защитени територии.


Опознай природата и биоразнообразието на Сакар

Българска фондация Биоразнообразие организира четвъртия образователен лагер по проект Climate Game On. Събитието започва на 20 май (вечерта) до 24 май (ранен следобед) 2022 и е отворено за всички млади хора между 18 и 35 години. Участниците ги очакват преходи в планината, за запознаване с нейната красота и мистика, срещи с местни водачи, утвърдени експерти и учени от БАН, които ще разкажат повече за обитателите и процесите в Сакар.

Към всеки участник в лагера ще бъде отправено предизвикателство, което да изпълни с помощта на ментор и на група съмишленици. За няколко дни, включилите се ще придобият знания за конкретни видове, местообитания и влиянието на климатичните промени върху организмите и екосистемите като цяло.

Нощуването ще е на палатков лагер край манастир "Света Троица" в с. Устрем, а вечерите ще прекараме в приятни разговори и вълнуващи срещи под откритото звездно небе.

Формата за регистрация е отворена до 2 май 2022 - https://bit.ly/3uQcksj!

Планинските застраховки, пътните, настаняването и храната на участниците се поемат от организаторите, а всеки желаещ има възможност да подкрепи организацията на лагера с дарение на стойност 30 или 60 лв.
#gameon #climategame #climategameon


Четири са новите дипломни проекти, които БФБ подкрепя финансово

Българска фондация Биоразнообразие подкрепя две дисертации и две магистратури в рамките на Конкурса за финансова подкрепа за студентски дипломни работи 2021/2022 в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и обществото ни. Конкурсът беше отворен за студенти и докторанти от цялата страна и всички специалности от сферата на биологичните науки, комуникацията, социалните дейности, политическите науки и икономиката.

Избраните научни изследвания обхващат комплексни теми, търсещи нови възможности за развитие и зелени иновации с цел адаптация към настъпващите климатични промени, както и изследване на индикаторни видове, доказващи необходимостта от нови мерки за опазването на екосистемите.

Конкурсът се провежда за десета година и това е един от начините, чрез които Българска фондация Биоразнообразие стимулира развитието на науката в България и подкрепя бъдещите специалисти в природозащитата. Много често научните изследвания изискват специализирана апаратура, теренни посещения, скъпоструващи консумативи или екипировка, чиято цена ограничава избора на тема на бъдещите дипломанти или качественото провеждане на проучванията. Финансовата подкрепа цели да намали тези ограничения и да допринесе за професионално развитие на младите учени.

Можете да се запознаете с повече детайли за подкрепените научни изследвания в следващите параграфи.

Милена Кръстанова, докторант във Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет, София, с тема на дисертацията „Оптимизиране на симбиозата между видовете в системата аквапоника“. Предмет на научното изследване е аквапониката като иновативен метод за комбинирано отглеждане на аквакултури и растения с адаптацията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Аквапоничната технология представлява интерес за България, както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, хербициди или изкуствени торове, целогодишно, при контролирана среда. Такава система е в процес на разработване в България, и за да бъде тя с максимални приложни резултати, е необходимо задълбочено проучване на биологичните характеристики на отделните видове риба и условията на средата, развитието на растенията при безпочвена среда; установяване на приложната симбиоза между видовете в аквапониката и методи за управление на взаимното влияние и симбиозата между видовете в системата.

Димитър Димитров, студент в Пловдивски университет, за изследване по темата „Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в района на гр. Пловдив“. Водните кончета са тясно свързани с водните екосистеми, които са най-силно повлияни от климатичните промени. Фокус на изследването е връзката между промените в климата, екологичните фактори на средата и популациите на водни кончета в изследвания район. За целта дипломантът ще проучи видовия състав на региона и зависимостта му от определени екологични фактори (температура, разтворен кислород на водата, електропроводимост и pH). Тъй като водните кончета са сравнително удобен обект на научна работа, изследването на екологичните им изисквания ще допринесе за използването им като индикатор на промените в климата. Изследването на видовете водни кончета ще даде възможност за допълване на информацията за одонтофауната на района, както и за установяване на нови видове с консервационно значение или за изместване на ареала на видове, характерни за южните съседни страни на България поради повишаване на средните годишни температури.

Надежда Максимова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, за изследване на тема „Приложение на извлеци от елвезиево и снежно кокиче (Galanthus elwessii, G. nivalis) в лечебната практика и проучване на възможностите за щадящо култивиране на тези видове чрез регенеративно земеделие в условията на Централен Балкан“. Дипломната работа се фокусира върху изследване на алкалоидния състав на снежното и елвезиево кокиче, приспособено в района на Централен Балкан, адаптивността на видовете към засушаване и бедни почви, допълнено с информация за случаи, в които извлеци от кокичето са успешно прилагани в лечителската практика. Целта е в бъдеще да се разработи мини опитно поле, в което да се експериментира с регенеративно земеделие за отглеждане на устойчиви популации на снежното и елвезиево кокиче като моделни видове, в съжителство с типични за региона лечебни и медоносни растения като жълт кантарион (Hypericum perforatum), бял равнец (Achillea millefolium), мащерка (Thymus vulgaris), шипка (Rosa canina), еньовче (Galium verum), глог (Crataegus monogyna) и други. Регенеративното земеделие е подходяща адаптационна практика за условията на неблагоприятните природни дадености на Централен Балкан: бедни и каменисти почви, остри температурни флуктуации, засушавания и обилни валежи.

Полина Христова с тема на дисертационния труд: „Гнездова орнитофауна на фрагментите от равнинни гори в Западна Горнотракийска низина“ към  ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследването е с фокус върху орнитофауната в едни от последните запазени равнинни гори в Тракийската низина. Птиците са една от най-чувствителните организми към промени в средата на живот и климата и са много добър индикатор за състоянието на средата. Тъй като България се намира в преходна климатична зона се предполага, че климатичните промени ще бъдат най-ясно изразени именно тук. Резултатите от работата ще дадат оценка за екологичното състояние на проучваните горски фрагменти и орнитофауната, както и влиянието на факторите на средата, ще подпомогнат опазването на изчезващите равнинни гори и ще подчертаят тяхното значение като острови на биоразнообразие. Тези последни острови на биологично разнообразие са и едни от най-малко проучваните у нас. Тъй като са малки по територия, при бързонастъпващите промени в климата е твърде вероятно именно тези местообитания и различните видове птици в тях да бъдат силно засегнати.

През изминалите две години Българска фондация Биоразнообразие осигурява финансова подкрепа за научните изследвания на студенти чрез проект „Game on! Do not let climate change end the game”, реализиран по програма DEAR на ЕК. Общо подкрепените научни разработки за двете години са десет.


Политици, експерти, граждани и НПО показаха воля за решаването на проблемите на Седемте рилски езера

На събитието, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.

„Необходимо е замерването на научните показатели и мерките, които се вземат през годините, да става регулярно, да става по определена методика, за да се вземат информирани решения от тук нататък. Както виждате екологичното състояние на езерата категорично се влошава и процесите на еутрофикация се засилват като причините за това са както увеличаващия се човекопоток и директното вливане на органика от хората към езерата, така и атмосферните и климатични условия, които се променят“, сподели Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие по време на конференцията „Планините – красота и предизвикателства“, част от шестнадесетите „Дни на предизвикателствата“

На събитието, което се състоя във Френския институт в България на 28 март 2022 и бе открито от директора на Френския институт в България Пиер Колио, френския посланик Флоранс Робин и българския вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.

Александър Дунчев - депутат от "Продължаваме промяната" сподели, че опазван

ето на планините и развитието на планинския туризъм са пряко свързани с доброто управление на горите. Той обърна внимание на корупционните практики в горския сектор, които трябва да бъдат спрени чрез спешни промени в законите.

Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов очерта три планетарни кризи, които съвременното общество трябва спешно да решава – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови отпадъци. Той допълни, че до 2026 г. България трябва да има поне пет нови национални парка по южната и западната ни граница в западна Стара планина и Родопите, където много планински територии са съхранени заради желязната завеса и, че като член на ЕС България е поела ангажименти по Зелената сделка – до 2030 г. да достигне целта 

30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита. 

„Доскоро климатичната криза беше в противовес на енергийната, но сега в контекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с използването на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата“, допълни вицепремиерът Борислав Сандов. Именно затова според него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в домакинствата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.

Министърът допълни, че България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на ООН по изменение на климата – COP 29 през 2024 г., като увери, че страната ни е готова да

посрещне такова важно събитие, което досега не се е провеждало в Източна Европа. Според него България трябва да акцентира върху климатичната дипломация, а форумът събира икономическия и политически елит на света и дава възможност на страната домакин успешно да развие своите политики по климатичните промени.

Йорданка Славова от Българска фондация "Биоразнообразие" сподели, че високите части на планините са едни от най-засегнатите в България екосистеми в следствие на климатичните промени и че видовете, които са обвързани с тях, стесняват разпространението си и са заплашени от изчезване. Боян Зафиров - млад посланик по проект “Climate Game On”, представи резултатите от своето изследване за влиянието на температурите и валежите върху циркуса на езерата и отражението върху местните екосистеми.

В последвалата дискусия между проф. д-р Марияна Николова - климатолог и георгаф от БАН, доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград и публиката, новият директор на НП "Рила" - Владимир Милушев представи три предизвикателства пред управлението на парка, които трябва да бъдат превъзмогнати, за да бъдат защитени емблематичните езера. Това според него са липсата на систематични научни изследвания за причините за заблатяването и пределните стойности за туристически достъп, слабата информираност на обществото за опасностите от заблатяване и загуба на екосистемата на Рилските езера, както и нуждата от проследяване на промените и адаптация на всички нови мерки според ефективността им. Той обеща, че нови по-строги правила с цел опазване на циркуса на Седемте рилски езера ще има още това лято, като в момента те се разработват и ще бъдат обсъдени с научната общност, специалисти по туризъм  и граждани. Той допълни, че до края на годината ще бъде готов и актуализираният План за управление на национален парк "Рила", като през лятото се очаква да започнат обществените консултации по плана. Директорът на парка подчерта, че в най-натоварените дни през лятото в циркуса на Седемте рилски езера има по 10 000 човека в един ден.


Експертите и гостите в събитието предложиха различни варианти за контрол върху туристическия поток, които са необходими възможно най-скоро. Идеите включваха въвеждане на посетителска такса за националния парк, увеличаване на цената на билет за лифта до циркуса на Седемте рилски езера, както и демонтирането му, тъй като той е изграден в нарушение на българското законодателство. Други важни точки, които бяха засегнати бе нуждата от изграждане на тоалетни в ключови точки, намаляване броя на парапети и мостчета покрай пътеките, поради нустойчивостта им при зимни условия, популяризиране на други природни забележителности в района и цялостно в България с цел пренасочване на туристопотока, осведомителна кампания за поведение сред природата, както и за чувствителността на определени екосистеми и прекомерното човешко присъствие там, които да станат основа на бъдещи по-ограничителни и непопулярни мерки.

Тома Белев - заместник-министър с ресор "Защитени територии" в екоминистерството, обобщи казаното и допълни, че за него е важно всички заинтересовани страни да обсъдят заедно вариантите за по-добри управленски мерки и те да бъдат приети с подкрепа от обществото. Според него въвеждането на такси за вход в националните паркове и по-специално в уязвими райони като циркуса на Седемте рилски езера и Мусала не трябва да имат за приоритет генериране на приходи, защото средства могат да бъдат намерени, докато природата не може да бъде върната. Той завърши с посланието, че всички мерки трябва да са най-вече с целта да опазим природата.


Българска фондация Биоразнообразие се включва в дискусия за Рилските езера

Климатичните промени и ефектът им върху високопланинските екосистеми - основна тема в един от последните младежки лагери по проект “Climate Game On”, става част от конференция “Планините, красота и предизвикателства”, инициатива от шестнадесетите “Дни на предизвикателствата”.

Лагерът беше организиран от Българска фондация Биоразнообразие в района на Седемте Рилски езера през 2021 и събра експерти и младежи с цел да ги информира за високопланинска флора и фауна, климатични промени и устойчивия туризъм и да стартира дискусия за необходимите стъпки за опазването на тази чувствителна екосистема в условията на антропогенен натиск и климатични предизвикателства. В дискусията по темата по време на Дните на предизвикателствата решенията ще търсят представители на институциите  - директора на Национален парк “Рила” - Владимир Милушев, на научната общност - доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград, един от експертите е лагера и експерт по въпросите за геоморфологията и глациологията и климатичните промени в планините., проф. д-р Марияна Николова - климатолог и георгаф от БАН, автор на “Национално природно наследство в риск: Седемте Рилски езера”, на неправителствените организации - Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие - ръководител на проект “Climate Game On” и на младежите в лицето на  Боян Зафиров - млад посланик по проекта и автор на изследване за влиянието на климатичните промени върху циркуса на езерата. Модератор на дискусията ще бъде Любомир Попйорданов, основател на фестивала “Дни на предизвикателствата” и председател на Асоциация Планини и хора.

Събитието ще се проведе на 28 март от 10 ч. в зала “Славейков” на Френския институт в България, а организатори са Френското посолство, Министерство на околната среда и водите, Българска фондация биоразнообразие и магазини “Стената”. Входът е със задължителна регистрация, която може да се извърши тук: https://bit.ly/3JyLolJ

Конференцията ще открият Нейно Превъзходителство Посланикът на Република Франция г-жа Флоранс Робин и Директорът на Френския институт в България г-н Пиер Колио, а сред официалните лица, които ще вземат активно участие в конферентната програма, са г-н Борислав Сандов - заместник министър-председател за климатичните промени и министър на околната среда и водите, г-н Тома Белев - заместник-министър на околната среда и водите и Александър Дунчев - народен представител от ПП „Продължаваме промяната“.

Специален гост ще бъде полярният изследовател, филмов продуцент и вицепрезидент на Френския зелен кръст - Люк Харди, който ще даде старт и на кино програмата на фестивала “Дни на предизвикателствата” с филма “Високият път, който следва ледниците”/Алпи 2021 г. (продуцент и оператор Кристоф Рейла, със субтитри на български).

Фестивалната програма за “Дните” между 29 и 31 март в кино Люмиер на всички филми, презентации, работилници и интерактивни панели може да бъде разгледана на www.predizvikatelstva.com


Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

 

Автор: Ния Тошкова, докторант  студент към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. Дисертацията на Ния изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите и беше подкрепена с престижните докторантски стипендии на Фондация Карол Знание и Българска Фондация Биоразнообразие. Ния е посланик на климатичните промени, повече за нея можете да научите тук: https://www.youtube.com/watch?v=hJZNwcMJyws

 

Човешките дейности са предизвикали значителни промени в околната среда за кратък период от време (Eldredge 1995, 1998; Myers and Knoll 2001, Palumbi 2001, Wilson 2010), a драстичната промяна на местообитанията е основна причина за настоящата загуба на биологичното разнообразие. Докато изменението на околната среда, включително на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на промените, предизвикани от човешката дейност, надхвърля толерантността на много видове. Промените в температурите биха имали различен ефект върху различните видове прилепи, което е свързано със специфики в техните хранителни ниши, предпочитание към определени местообитания и екологични изисквания по време на размножителния период. От друга страна, различните популации на видовете в различните част на света ще усещат промените в различен мащаб, поради спецификата на екосистемите и степента на очакваните промени. 

Прилепите съставят около една трета от видовете бозайници в България и Европа и са ключови за здравето на екосистемите, тъй като регулират числеността на насекомите, от които и вредители по земеделските площи. Всички представители на разреда се ползват с най-висок природозащитен статус и попадат под опеката на редица закони и споразумения. Според червения списък на IUCN (2021 г.), 15% от видовете прилепи в световен мащаб попадат в категорията застрашени, а 17% са с неопределена IUCN категория поради недостиг на данни и липса на систематичен мониторинг за разпространението на тези видове. Наблюдават се тенденция за намаляване на числеността на 16 европейски вида, а за други 18 вида тенденцията е неизвестна. 

Комбинацията от изменението на климата, загубата на местообитанията и обезлесяването има потенциал да повлияе негативно на размерите на прилепните популациите в Европа. Уязвимият статус на редица видове прилепи и всички потенциални рискове свързани с глобалните климатични промени налагат обединените изследователски усилия на прилепни изследователи от цяла Европа и поставиха началото на COST акцията CLIMBAT (https://climbats.eu/). Превантивните мерки за опазването на прилепите са от основно значение, за да се избегне влошаване на техния природозащитен статус и да се осигури дългосрочно оцеляване на техните популации.

Климатичните промени ще доведат до промяна в биогеографията на европейските видове прилепи, промяна в обилието, разпространението и жизнения цикъл на насекомите плячка за тях, както и промяна в зимното и размножителното поведение.

 

-> Промени в биогеографията на европейските видове прилепи

Наблюдаваните в момента промени в биогеографията (Uhrin et al., 2015) на някои европейски видове прилепи ще доведат до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Например, за да изпълняват адекватно своите функции, последните ще трябва да изместят своите граници, но това невинаги е лесно осъществимо. От друга страна, видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини (Walther et al., 2002). Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени, като това се отнася особено за бореалните и умерените видове прилепи, които вероятно ще бъдат негативно засегнати. Имайки предвид само биоклиматичните условия, ареалът на няколко средиземноморски вида ще продължи да се разширява. Като цяло, прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите. Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация  с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии. 

 

-> Промени в обилието на насекоми и хранителния спектър на прилепите

Обилието на хранителните ресурси е от съществено значение за активността на прилепите (Wang et. Al. 2010). Всички прилепи от континентална Европа са насекомоядни и тяхната активност зависи от активността на ектотермната им плячка, която е пряко свързана с температурата на средата. Ниските температури намаляват активността на летящите насекоми, а продължителните периоди на застудяване забавят физиологичното развитието на много от тях (Anthony et al. 1981). Летателната активност на прилепи е най-висока при температури над 10°С (Park et al., 2000), което съвпада с активността на насекомите. Голяма част от изследователските усилия за определяне на влиянието на климатичните промени върху насекомите са насочени към определяне на ефекта на локалните температури върху отделните популации. В ревю по темата Boggs (2016) обобщава, че средните стойности на температурите, честотата и продължителността на екстремните климатични събития, локалните адаптации, пластичността и дисперсионните способности на отделните популации са от съществено значение за определянето на евентуалните промени, които ще настъпят в обилието и разпространение на насекомите в Европа. 

Увеличението на количествата на валежите в някои части на Европа се предвижда да доведе до увеличение на биомасата на насекомите от разреда на двукрилите (Diptera) и пеперудите (Lepidoptera) (Frick et al. 2010). От друга страна, дъждът потиска тяхната летателната активност, което ги прави по-недостъпни за видовете прилепи, които ловуват в полет (Anthony et al. 1981). Дори малки промени в синхронизацията на развитието на някои насекоми с годишната прилепната активност биха направили летящите бозайници уязвими и би се отразило негативно на тяхното оцеляване (Scheel et al., 1996). Видовете, които използват разнообразни ловни стратегии, ще са по-пластични и по-слабо засегнати от тези проблеми. Такъв пример е Водният нощник Myotis daubentonii, чийто полет и ловна активност не се влияят силно от температурите или разпространението на насекомите (Boonman et al., 1998; Ciechanowski et al., 2007). 

Друг физиологичен проблем свързан с климатичните промени е свързан с по-честите и продължителни суши, които намаляват водните ресурси за прилепите и могат да доведат до сериозна  дехидратацията. Крилната мембрана на прилепите със своята голяма площ води до увеличени загуби на вода и съответно до по-честа дехидратация при прилепите в сравнение с бозайници със сходни размери (Chruszcz & Barclay 2002). Това може да има пагубни ефекти върху видове, които обитават райони с ниски нива на годишните валежи. При тях не се наблюдават адаптации свързани с концентриране на урината и тези видове зависят от наличието на постоянни водни ресурси, в близост до техните убежища (Adams & Hayes, 2008). Отдалечаването на хранителните местообитания и местата за водопой, в следствие на фрагментирането на местообитанията, води до значителни енергийни загуби и може да повлияе върху репродуктивния успех на прилепите. Кърмещи женски произвеждат мляко, което е съставено от 76% вода (Adams 2010) и са изправени пред голяма заплаха от дехидратация. Адамс и Хейс (2008) наблюдават, че кърмещите женски посещават местата за водопой 13 пъти по-често от не-репродуктивните женски. Под риск пряко свързан с изхранването и климатичните промени, са прилепите обитаващи райони, в които вероятно ще се увеличават продължителните сухите периоди, както и прилепите, които улавят плячката си във въздуха, поради зависимостта си към  активността на летящите насекоми. 

 

-> Промени по отношение на хибернацията

Начинът на живот на прилепите, свързан със струпването им в големи летни и зимни колонии, ги прави особено уязвими към нововъзникващи промени. Много прилепи са факултативни хетеротермни животни, което означава, че са способни драматично да редуцират температурата на тялото си и метаболизма си, състояние известно като торпор (Speakman & Thomas, 2003; Geiser, 2004). Торпорните състояния могат да бъдат кратковременни или да продължат няколко дни. По този начин прилепите преживяват неблагоприятните климатични условия и/или редуцираното количество хранителни ресурси. По време на хибернация прилепите изпадат в дълги периоди на дълбок торпор, които могат да продължат няколко седмици и се редува с кратки периоди на събуждане ( Brigham, 1987; Ransom, 1990; Thomas, 1995; Parck et al., 2000). Прилепите изразходват около 70-80% от зимните си енергийни запаси по време на излизанията си от състояние на торпор (Kayser 1953). Поддържането на дълготрайно състояние на торпор е ключово за оцеляването на прилепите през зимния сезон (Németh et al. 2009). 

Интензитетът на метаболизма при прилепите по време на хибернация може да падне под 5% от този през активния сезон. Някой прилепи намаляват телесната си температура до 2 ºС (Geiser, 2004). Всички видове прилепи имат оптимална температура за хибернация, при която изразходването на енергия е минимизирано. Прилепите, зимуващи при по-студени условия изразходват повече енергия за събуждане и по-малко по време на торпор и обратното (Geiser, 2004). Струпването в големи колонии намалява енергийните разходи, но увеличава риска от предаване на зарази. Високата влажност в убежището намалява загубата на вода чрез изпарение, но създава и по-добри условия за развитие на инфекции (Warnecke et.al., 2012). Изборът на убежище с определена температура зависи и от размера на тялото и конкретното състояние на организма (Geiser, 2004).

Глобалните климатични промени ще окажат подчертано влияние на поведения, които пряко се повлияват от температурата, каквото е и хибернацията при прилепите. Съкращаването на хибернационния период заради затоплянето на климата доказано намалява годишните нива на преживяемост на зимуващите бозайници (Brook 2008). На места в Европа хибернационен период не се наблюдава, а раждаемостта на малките се случва много по-рано от нормалното, като при някой видове се измества през месец февруари (Rebelo, pers. com.). Доказано е, че женските, които остават активни през цялата зима, не са в състояние да развият нормална бременност при вида Ръждив вечерник Nyctalus noctula (Panyutin, 1963), което може да се отрази негативно на оцеляването на вида. В рамките на едно и също място периодът на раждане може да варира от 12 дни до 5,5 седмици. Вариабилността на този период е свързана с въздействието на околната среда върху бременността или времето на овулация. Основна причина за недостига на информация е свързана с това, че мониторинговите дейности събират информация само за моментното състояние на колониите, а посещенията на значимите прилепни местообитания рядко надвишава веднъж на сезон. Целите на настоящото изследване са: да се определи зимната активност на колониите прилепи от най-значимите зимовки в България; да се определят размножителните периоди в значимите размножителни колонии; да се допълнят методите за мониторинг с цел по-обстойно събиране на данни за ефектите на климатичните промени върху прилепите.

 

Заключение

Докато биоразнообразието продължава да намалява в световен мащаб, основно предизвикателство е да разберем как глобалните промени в околната среда ще повлияят този процес. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на биологичното разнообразие. Изменението на климата ще доведе до нов натиск за естествен отбор. Зачестяването на сушите и екстремните събития, дължащи се на повишаването на температурата, принуждава много видове да емигрират в търсене на подходящи условия. Загубата на местообитания и промените в земеползването ще засилят този натиск и ще ограничат движението на животните, както и тяхната способност да колонизират нови територии. Дали видовете могат да отговорят на тези заплахи, зависи от тяхната чувствителност към промените, способността им да се адаптират към новите условия на околната среда, както и от скоростта и големината на промяната. Тъй като отговорите на видовете към променящата се среда зависят от множество фактори, изучаването им изисква комбинация от методи от различни научни области и дисциплини, както и дългосрочни набори от данни.

 

Цитирана литература

  1. Adams, R. A., & Hayes, M. A. (2008). Water availability and successful lactation by bats as related to climate change in arid regions of western North America. Journal of Animal Ecology, 77(6), 1115-1121.
  2. Adams, R. A. (2010). Bat reproduction declines when conditions mimic climate change projections for western North America. Ecology, 91(8), 2437-2445.
  3. Anthony, E. L. P., Stack, M. H., & Kunz, T. H. (1981). Night roosting and the nocturnal time budget of the little brown bat, Myotis lucifugus: effects of reproductive status, prey density, and environmental conditions. Oecologia, 51(2), 151-156.
  4. Boggs, C. L. (2016). The fingerprints of global climate change on insect populations. Current opinion in insect science, 17, 69-73.
  5. Boonman, A. M., Boonman, M., Bretschneider, F., & van de Grind, W. A. (1998). Prey detection in trawling insectivorous bats: duckweed affects hunting behaviour in Daubenton's bat, Myotis daubentonii. Behavioral Ecology and Sociobiology, 44(2), 99-107.
  6. Brigham,R. M., (1987). Winter activity by Eptesicus fuscus: the influence of energy reserves. Canadian Journal of Zoology 65: 1240 – 1242.
  7. Brook, B. W. (2009). Global warming tugs at trophic interactions. Journal of animal ecology, 78(1), 1-3.
  8. Chruszcz, B. J., & Barclay, R. M. R. (2002). Thermoregulatory ecology of a solitary bat, Myotis evotis, roosting in rock crevices. Functional Ecology, 16(1), 18-26.
  9. Ciechanowski, M., Zając, T., Biłas, A., & Dunajski, R. (2007). Spatiotemporal variation in activity of bat species differing in hunting tactics: effects of weather, moonlight, food abundance, and structural clutter. Canadian Journal of Zoology, 85(12), 1249-1263.
  10. Eldredge, N. (1995). Dominion. Holt and Co., New York
  11. Eldredge, N. (1998). Life in the balance. Princeton University Press, Princeton
  12. Frick, W. F., Reynolds, D. S., & Kunz, T. H. (2010). Influence of climate and reproductive timing on demography of little brown myotis Myotis lucifugus. Journal of animal ecology, 79(1), 128-136.
  13. Geiser, F., (2004). Metabolic rate and body temperature reduction during hibernation and daily torpor. Annual Reviews of Physiology 66: 239 – 247.
  14. Kayser, C. (1953). L'hibernation des mammiferes. In Annales de Biologie (Vol. 29, pp. 109-150).
  15. Myers, N., & Knoll, A. H. (2001). The biotic crisis and the future of evolution. Proceedings of the National Academy of Sciences, 98(10), 5389-5392.
  16. Németh, I., Nyitrai, V., & Altbäcker, V. (2009). Ambient temperature and annual timing affect torpor bouts and euthermic phases of hibernating European ground squirrels (Spermophilus citellus). Canadian Journal of Zoology, 87(3), 204-210.
  17. Palumbi, S. R. (2001). Humans as the world's greatest evolutionary force. Science, 293(5536), 1786-1790.
  18. Park, K. J., Jones, G., & Ransome, R. D. (2000). Torpor, arousal and activity of hibernating greater horseshoe bats (Rhinolophus ferrumequinum). Functional ecology, 14(5), 580-588.
  19. Ransome, R., 1990. The natural history of hibernating bats. Christopher Helm, London.
  20. Scheel, D., Vincent, T. L. S., & Cameron, G. N. (1996). Global warming and the species richness of bats in Texas. Conservation Biology, 10(2), 452-464.
  21. Speakman J.R. and D.W. Thomas, (2003). Physiological ecology and energetics of bats. Pp.430-490, In: Bat Ecology ( T.H. Kunz and M.B. Fenton, eds.) University of Chicago Press, Chicago.
  22. Thomas, D. W. 1995. The physiological ecology of hibernation in vespertilionid bats. Symposium of the Zoological Society of London 67: 233-244
  23. Uhrin, M., Hüttmeir, U., Kipson, M., Estók, P., Sachanowicz, K., Bücs, S., ... & Maxinová, E. (2016). Status of S avi's pipistrelle H ypsugo savii (Chiroptera) and range expansion in Central and south‐eastern Europe: a review. Mammal Review, 46(1), 1-16.
  24. Walther, G. R., Post, E., Convey, P., Menzel, A., Parmesan, C., Beebee, T. J., ... & Bairlein, F. (2002). Ecological responses to recent climate change. Nature, 416(6879), 389.
  25. Wang, J., Gao, W., Wang, L., Metzner, W., Ma, J., & Feng, J. (2010). Seasonal variation in prey abundance influences habitat use by greater horseshoe bats (Rhinolophus ferrumequinum) in a temperate deciduous forest. Canadian Journal of Zoology, 88(3), 315-323.
  26. Warnecke, L., Turner, J. M., Bollinger, T. K., Lorch, J. M., Misra, V., Cryan, P. M., ... & Willis, C. K. (2012). Inoculation of bats with European Geomyces destructans supports the novel pathogen hypothesis for the origin of white-nose syndrome. Proceedings of the National Academy of Sciences, 109(18), 6999-7003.
  27. Wilson, E. O. (1999). The diversity of life. WW Norton & Company.

Новият доклад на Междуправителствения комитет за климатичните промени е изключително важен. Eто шест основни извадки от него.

Температурата на Земята се е покачила с 1.09 от прединдустриалната епоха насам, а много промени, като повишаването на морското равнище и топенето на глетчерите, на практика вече са необратимиТова се твърди в най-отрезвяващия до момента доклад, публикуван от Междуправителствения комитет за климатичните промени (IPCC).

От доклада става ясно още, че вече е невъзможно да се избегнат промените в климата, причинени от човека. Понастоящем климатичните промени засягат всеки континент, регион и океан на Земята и всеки аспект от атмосферните условия.

Дългоочакваният доклад е шестата по рода си оценка от създаването на комитета през 1988 г. В него световните лидери могат да открият най-актуалната и точна информация относно климатичните промени преди провеждането на съдбоносната международна среща на високо равнище в Глазгоу, Шотландия, през ноември.

IPCC е научната структура на ООН и на Световната метеорологична организация, която има водеща роля в световен план относно оценката на състоянието на климата на Земята и влиянието на човешките дейности върху него. Като автори на последния доклад на МККП ние базираме своята нова оценка на работата на хиляди учени по целия свят.

За съжаление, на 3 900-те страници на текста, който беше публикуван днес, почти няма добри новини — но ако човечеството пожелае, все още има време да избегне най-големите вреди. Ето шест основни извадки от доклада: 

1. Неоспоримо е: Хората са отговорни за затоплянето на планетата

За първи път IPCC излиза с недвусмислено становище, без да оставя място за съмнение — хората са отговорни за наблюдаваното затопляне на атмосферата, сушата и океаните.
Съгласно констатациите на IPCC температурата на повърхността на Земята се е повишила с 1.09℃ в последното десетилетие в световен план спрямо тази за периода 1850 — 1900 година. Това е с 0.29℃ повече от посоченото в предходния доклад на IPCC от 2013 година. (Следва да се отбележи, че 0.1℃ от горепосоченото увеличение се дължат на подобрения в качеството на данните.)
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години.
IPCC отчита ролята на естествените промени в климата на Земята. Съгласно констатациите обаче 1.07℃ от 1.09-те градуса на затопляне се дължат на парниковите газове, свързани с човешката дейност.
С други думи, хората са отговорни за глобалното затопляне почти изцяло.
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години, като затоплянето също така достига и дълбочини от над 2000 м. в океаните.
IPCC твърди, че човешката дейност е оказала влияние и на количеството на валежите (дъжд и сняг) в световен план. От 1950 г. насам количеството на валежите на глобално равнище се е увеличило. Ако едни региони обаче са станали по-влажни, то други са станали по-сухи.
Честотата и интензивността на обилните валежи са се увеличили в повечето сухоземни области. Причината е, че по-топлата атмосфера задържа повече влага — около седем процента повече за всеки допълнителен градус — което повишава интензитета на дъждовния сезон и на отделните валежи.

2. Нивата на CO2 се покачват по-бързо от всякога

Концентрациите на въглероден двуокис (CO2) в атмосферата в световен план в момента са по-високи и се покачват по-бързо от когато и да е било за последните най-малко два милиона години.
Темповете, с които се е увеличило количеството на CO2 в атмосферата от индустриалната революция (1750 г.) насам, са най-малко 10 пъти по-високи, отколкото през всеки друг период за последните 800 000 години, и между 4 и 5 пъти по-високи, отколкото през последните 56 милиона години.
Около 85 % от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива.
Около 85 процента от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива. Останалите 15 процента се дължат на промени в земеползването като обезлесяване и деградация на земята.
Показателите за концентрациите на други парникови газове не са по-добри. Наблюдава се по-бързо покачване и на нивата на метана и на диазотния окис — съответно на второ и трето място като  причинители на глобалното затопляне след CO2. Количеството изхвърлен метан от човешката дейност до голяма степен произтича от животновъдството и от сектора на изкопаемите горива. Количеството изхвърлен диазотен окис най-вече се дължи на употребата на азотни торове при посевите.

3. Все по-чести екстремни метеорологични явления

IPCC потвърждава, че екстремните горещини, горещите вълни и обилните дъждове също са станали по-чести и по-интензивни в повечето сухоземни региони от 1950 г. насам.
В доклада се подчертава, че някои от наблюдаваните наскоро случаи на екстремни горещини — като австралийското лято в периода 2012 - 2013 г. - биха били изключително малко вероятни без човешкия фактор за промяната в климата.
Освен това за първи път е открито човешко влияние при комбинирани екстремни метеорологични явления. Например случаи на горещи вълни, суши и пожароопасно време, които съвпадат и зачестяват. Тези комбинирани явления се наблюдават в Австралия, Южна Европа, Северна Евразия, части от Южна и Северна Америка и в африканските тропически гори.
Дори ако климатът на Земята се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в рамките на столетия и дори хилядолетия.

4. Океаните ни се затоплят. Повишават се равнището и киселинността им.

Океаните поглъщат 91 процента от енергията, произлизаща от повишеното количество парникови газове в атмосферата. Това е довело до затопляне на океаните и повече топлинни вълни в моретата, по-специално през последните 15 години.
Морските топлинни вълни водят до масово измиране на морски организми, например избелването на коралите. Те са причина и за цъфтежа на водораслите и промените в състава на видовете. Дори и светът да ограничи затоплянето до 1.5-2℃, в съответствие с Парижкото споразумение, топлинните вълни в моретата ще зачестят до 4 пъти до края на века.
Топенето на ледените покривки и глетчерите, наред с разширяването на затоплящия се океан, са довели до покачване на морското равнище с 0,2 м. между 1901 и 2018 г. Важно е да се отбележи обаче, че се увеличава и скоростта на покачване: 1,3 милиметра на година в периода 1901 — 1971 г., 1,9 мм. на година в периода 1971 — 2006 г., и 3.7 мм на година в периода 2006 — 2018 г.
Увеличаването на киселинността на океаните заради поглъщането на CO2 е повсеместно и е достигнало до дълбини над 2000 м. в Южния океан и в северния Атлантически океан.

5. Много от промените вече са необратими

Дори климатът на Земята да се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в течение на столетия и дори хилядолетия. Глобалното затопляне с 2℃ през този век например ще доведе до средно покачване на морското равнище с между два и шест метра в рамките на 2000 години — и много повече при по-високи количества изхвърлени парникови газове.
На световно равнище при глетчерите се наблюдава свиване от 1950 г. насам; прогнозата е, че те ще продължат да се топят в продължение на десетилетия след стабилизирането на температурата в световен план. Междувременно увеличаването на киселинността в дълбините на океана ще продължи хиляди години след спирането на количеството изхвърлен CO2.
Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.
В доклада не се посочват възможни резки промени, които да доведат до ускоряване на глобалното затопляне през този век, но такива не са изключени като възможност.
Предмет на широко обсъждане беше рискът от преминаване на повратната точка за топенето на вечната замръзналост (вечнозамръзналите почви) в Аляска, Канада и Русия. Опасението е, че при топенето на вечнозамръзналите почви и разлагането на мъртвите растения и животни ще бъдат изпуснати огромни количества въглерод, който се е трупал в тях продължение на хиляди години.
Въз основа на наличните доказателства в доклада не се посочва някаква значителна рязка промяна в тези региони в рамките на този век. Предвижда се обаче, че областите с вечнозамръзнали почви ще изпуснат около 66 милиарда тона CO2 за всеки допълнителен градус на затопляне, като тези количества са необратими в рамките на този век, независимо от начина, по който се развие затоплянето.

6. Все още обаче може да предприемем действия и да предотвратим най-лошото

Температурата на повърхността на земята ще продължи да се увеличава поне до 2050 г. при всички варианти за изхвърлянето на парникови газове, които са разгледани в доклада. Съгласно оценката Земята може значително да прехвърли тавана от 1.5 в началото на 30-те години на XXI век.
Ако намалим количеството на изхвърлените парникови газове в достатъчна степен, има само 50 процента вероятност температурата в световен план да се задържи около 1.5℃ (в това число и временно повишение от до 0.1℃). За да върнем Земята до ниво на затопляне под 1.5℃, ще е необходимо CO2 да бъде отстранен от атмосферата с помощта на технологии за отрицателни емисии или природосъобразни решения.

Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.

Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C... Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.

МККП анализира прогнозите за бъдещите климатични промени въз основа на десетки климатични модели, изготвени от повече от 50 центъра по моделиране от целия свят. Резултатите показаха средно увеличение на температурата на земната повърхност в световен план между 1-1.8℃ и 3.3-5.7℃ над прединдустриалните нива през този век — съответно за вариантите с най-малко и най-много количество изхвърлен CO2. Точното увеличение, което светът ще изпита, зависи от количеството изхвърлени парникови газове отсега нататък.

В доклада се твърди доста категорично, че за да се стабилизира климатът, трябва да достигнем нулево количество изхвърлен CO2, а изхвърлянето на други парникови газове трябва да бъде значително намалено.

Също така знаем, че за постигането на определена температурна стойност количеството въглерод, което може да изхвърлим, преди да достигнем нулево количество изхвърлени парникови газове, е в зададени рамки. Ако искаме да имаме 50:50 шанс да задържим затоплянето около 1.5℃, това количество е около 500 милиарда тона CO2.

При сегашните нива на количеството изхвърлен CO2 този „въглероден бюджет“ може да бъде използван в рамките на 12 години. Изразходването на бюджета ще отнеме повече време, ако количеството изхвърлени парникови газове започне да намалява.

Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C и да го ограничим около 1.5℃ в съответствие с договорените цели от Парижкото споразумение... Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.

Тази статия е публикувана повторно от The Conversation съгласно лиценз „Creative Commons“. Прочетете оригиналната статия.