Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават
Автор: Михаил Петров
Пролетта не носи дъждовете, както е правила преди. Изненадващи силни бури унищожават всичко, което си отглеждал цяла година. А единствената ти работа - производството на кафе, става все по-скъпо и невъзможно начинание.
Енрике е местен фермер от Гватемала, който познава тази борба отблизо. От шестнайсет години той отглежда кафе в семейната си ферма в покрайнините на град Ескуинтла. Плантацията е наследството, оставено му от неговите баща и дядо. Той работи в нея по шест дни седмично през цялата година и това е основният поминък, на който той разчита.
С всяка изминала година обаче за него става все по-трудно да изкарва прехраната си. Добрата реколта от кафе изисква доста специфични климатични условия - изисква дъжд, суша и топлина в предвидими моменти, както и определен тропически климат с богати почви и малко вредители. Все неща, с които регионът на Гватемала разполага. Поне засега.
Ескалиращата климатична криза, за която ООН посочва, че вече „достига необратими върхове“, е в центъра на проблемите за земеделци като Енрике. Той казва, че през последните години в страната има прекалено дълги периоди на засушаване, които спират растежа на кафето, което той отглежда. А когато те приключат, идват непредвидими дъждове и бури, които често водят до болести и значителни щети по растенията му.
Енрике не е единственият, който забелязва това. Гуидо Калдерон e координатор в гражданската организация ASEDE, чиято основна мисия е да работи за облекчаването на ефектите от климатичните промени и намаляването на риска от продоволствена криза в Гватемала.
Според него ситуацията с климата в страната става все по-непредвидима. Това е така заради продължителната суша и нарастващия брой наводнения, образували се заради силните бури, които са връхлетяли Централна Америка през последните две години.
В резултат на климатичните промени ключовите за земеделието периоди на валеж в Гватемала се изместват все повече, обяснява той. В опит да се приспособят към изменящите се условия местните фермери опитват нови неща, като например да сеят семената в различно време от годината, но никой не знае кога това е най-подходящо, защото времето не е “каквото беше преди”, казва Калдерон.
Отглеждащите кафе земеделци срещат и още една трудност, предизвикана от климата. Това е така наречената ръжда, която се появява по растението - гъбична болест, която се размножава при по-високи температури и спира процеса на фотосинтеза. Симптомите на тази зараза са подхранвани именно от изменението на климата и по-конкретно от повишаването на глобалните температури.
Тези наблюдения са отразени и в проучване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в което се разглеждат варианти за борба с ръждата по кафето чрез ядрени техники. Изследването посочва, че изменящите се модели на валежи и температури увеличават скоростта на заразяване и разпространение на болестта.
За последните няколко години научни изследователи предлагат решения на проблема, които включват използването на специални торове и пестициди, но те не са универсално приложими, тъй като има твърде много различни видове ръжда по кафето. Отделно, борбата с тази болест може да струва много по-скъпо на дребните стопанства отколкото, ако те просто се откажат изцяло от производството на кафе.
Това обаче ще означава загуби, които никой в Гватемала не може да си позволи. В страната 54 хил. от всички фермери живеят в бедност и получават по близо 3.10 щатски долара на ден, а 19,4 хил. от всички фермери живеят в екстремна бедност и припечелват под 1.90 долара на ден. Това сочат данните от доклад на международната неправителствена организация Eneritas.
В тази тревожна статистика влиза и Енрике. Неговата печалба от производството на кафе е по-малко от 1 щатски долар на ден. Така наред с климатичните предизвикателства, пред които е изправен като земеделски стопанин, той трябва да се справя и с икономическите последици.
Той все пак смята, че неговите проблеми могат да бъдат решени, но това ще изисква много усилия както политически, така и чисто човешки.
“Искам да продължа да произвеждам кафе и всичко да върви добре. Надявам се, че да получим разбиране и помощ на международно ниво, да има повече директни сделки между производителите и купувачите, а хората да купуват повече биологични продукти”, казва Енрике.
Именно тези решения му позволяват да не спира да мисли за своята голяма мечта - че следващият път, когато се видим, реколтата му ще е по-голяма, той ще е продал повече кафе и с това ще е подсигурил прехраната на своето семейство.
Аквапоника в България - А, Б-то на иновациите в агропроизводството
Автор: Д-р Милена Кръстанова
Непредвидимите здравни, икономически, политически и социални кризи, както и измененията в климата в световен мащаб, неименуемо водят и до динамични процеси в агропроизводството. Инвеститори, производители, изследователи, мениджъри насочват интересите си към иновативни кръгови версии на хранителни системи за устойчиво агропроизводство и продоволствие на екологично чисти храни [1]. Хранителните системи със затворен цикъл на производство имат характеристиката за ефективно използване ресурсите на планетата – вода, енергия и др.
Необходимостта за собствено производство на храна в или в близост до градски райони се отчита все по-осезаемо. Градското производство в сгради и върху покривите им може да бъде по-ефективно със съответен принос за устойчивост, като се намаляват екологичните разходи при производството и особено, свързаните с това разходи при транспортиране на храната и недостига на работна ръка [2]. Четири основни събития оказват натиск върху наследения модел на производство на храни при изпълнение на изискванията на бъдещето: демографските данни, недостига на природни ресурси, изменението на климата и хранителните отпадъци. Климатичните промени носят нови заплахи както пряко за човека, така и косвено чрез риск за растителния и животинския свят [1]. Устойчивостта, като предизвикателство, призовава за мерки за по-добра защита на нашата земя от заплахата на възникващи вредители и болести, както и за внедряване на иновации. Понастоящем новите версии на хранителните системи – хидропоника, аквапоника, аеропоника, VEGGIE, MELISSA, вертикално земеделие, технология, контролираща листата (Leaf Sensor Technology) и др. са на етапи усъвършенстване на технологиите и социално популяризиране. Аквапониката е биоинтегрирана екосистема от различни биологични организми – риби, растения, бактерии и др., растящи и функциониращи в условия на симбиоза помежду си. Аквапониката като нова и иновативна технология, включително за органично производство на растения и аквакултури, може да играе основна роля в увеличаването на устойчивостта, с предимството си, че е безопасна за потребителя и околната среда, като в същото време носи ползи за обществото като цяло. Потенциалът на аквапоничната технология кореспондира с нарастващата тенденция на системите за независимо от климата производство на храни със затворен цикъл и в контролирана среда. Аквапониката, вече, премина фазата на научни проекти в световен план и вече е модерно индустриално производство на органични храни. На територията на Европейската общност има 53 научноизследователски центрове и 44 компании за аквапоника – илюстрация на баланса между научни и бизнес интереси. Дефинирана е като една от „десетте технологии, които могат да променят живота ни“. Аквапониката се отнася най-малко към три от целите за устойчиво развитие на ООН – шестата цел – свързана с качеството на водата, единадесетата цел – за трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове и четиринадесетата цел – за съхранение и устойчиво ползване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, или изкуствени торове, целогодишно, при контрол на среда и в независимост от изпитанията на климата. Интегрираната аквапонична система е устойчива зелена иновация, ориентирана към опазване на околната среда. Независимостта по отношение на средата е най-важното предимство на тази технология. Контролираната среда, която изискват аквапоничните системи, е в противовес с климатичните промени, неблагоприятните условия, замърсената околна среда – вода с пластмасови микрочастици, киселинни дъждове, почва с пестициди и др. Позволява да се отглеждат култури в сухи райони. Над 250 видове зеленчуци се произвеждат чрез аквапоника. Различни видове риби се използват в системата аквапоника, но най-често – тилапия (55%) и декоративни риби (кои, златни рибки, тропически риби) (48%) [5]. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) предлага тилапията да се отглежда в по-бедните региони, тъй като има по-нисък коефициент на преобразуване на фуражите (FCR) 1,6 в сравнение с този при едри преживни животни, който е 8,8 [3]. Хранителните системи със затворен цикъл са необходими за опазване ресурсите на планетата, ефективно използване на водата и увеличаване на количеството храна, използвайки по-малко природни запаси. Допълнителната полза е да се намали, надяваме се, и да се елиминира необходимостта от изкуствени торове, и пестициди, участващи в производството на храни [1].
В България започна внедряването на всички направления на аквапониката – хоби, търговия, агротуризъм, обучение, наука и т.н. На 18 март 2022 г. в Стара Загора беше открит „Център за аквапоника“ в присъствието на президента на Р. България Румен Радев – единствен в Източна Европа, работещ по поетапно технологично въвеждане и внедряване на безотпадно производство на храни. Този Център за аквапоника е уникален образователен, научноизследователски и индустриален проект за контролирано екологично производство чрез аквапоника, чрез който стартира внедряването на тази технология и в този регион. Като отличен модел за демонстриране на много принципи на науката, производството, инженерството и мениджмънта аквапониката ще бъде част от образователния и научен прогрес на Тракийския университет – Стара Загора. Функционирането на „Център за аквапоника” e един от ключовите инструменти за популяризиране на технологията, който ще се превърне в място за обмен на най-добри практики на местно, регионално, национално и европейско равнище за аквапоника и ще приобщи науката и бизнеса към прехода за устойчиво развитие. Целта е да се насърчат конкретните дейности, експериментирането и повишаването на осведомеността в сферата на аквапоничното производство като устойчиво развитие за изпълнението целите на Плана 2030 [1]. Смисълът е адаптация на технологията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Обект на научни изпитвания са: анализ на факторите, условията и проблемите на оптималната жизнена среда за отглеждане на аквакултури и балансиране на влиянието им върху растителните видове в общата система за целите на ефективно повишаване на производителността на храни. Целите на научното изследване са: от една страна, обосновка на практичността и устойчивостта на аквапониката сред конвенционалните методи на производство и търговската оптимизация на технологията, а от друга страна – дефинирането на незаменимата роля на симбиозата между видовете в устойчива микро екосистема – аквапоника. Основната теза е обосноваване на необходимостта от оптимизиране на взаимното полезно влияние на видовете в системата аквапоника за постигане на максимални приложни резултати в производството. Операциите и процедурите за преобразуване на даденото в необходимо и методите за управление на жизнената среда са дейностите, които ще бъдат проследени. Очакваните резултати са обосновка на целесъобразността на системата аквапоника в България. Като фактор за оптимално използване на ресурсите за устойчиво развитие, аквапоничната технология представлява интерес за България както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”.
Преодоляването на трудностите и рисковете при интегрираното производство на аквакултури и растения при аквапоничната технология налага проучването и анализа върху биологичната характеристика на отделни видове риби и взаимовръзката им с храненето и условията на средата; проучване на биологичните особености на аквакултурите чрез условията на средата; влиянието им върху развитието на растенията в условията на безпочвена среда; установяване на приложната зависимост между видовете в аквапониката и методи за управление на симбиозата между видовете в аквапоничната система, за постигане на максимална ефективност. Сравнителен анализ на опита на редица страни върху аквапониката, който е осъществен от авторския екип на Кръстанова, 2022 позволява да се охарактеризират възможностите и предпоставките на тези процеси и у нас [4]. Обзорната статия Aquaponic systems: biological and technological parameters е публикувана в престижното научно списание Biotechnology & Biotechnological Equipment, Vol. 36, №01, 305-316, със съдействието на фондация „Биоразнообразие“. В обзора са анализирани биологичните и технологичните показатели на системата аквапоника чрез информационно проучване на повече от 200 научни публикации в периода от 1974 г. до 2021 г.
С екипа на Центъра за аквапоника в България си поставихме високи цели и ще ги следваме в процеса на разработката на научните изследвания. Българският принос ще бъде свързан с доказване предимствата на технологията като универсалност, устойчивост, продуктивност, нетрадиционна адаптираност и други. Балансът между научните изследвания и бизнес интересите, както и положителното отношение на крайните потребители към аквапониката е решаващ елемент за нейния успех. Вероятно, с обосновката на резултатите, аквапониката ще се докаже като една от важните разработвани съвременни системи за производство на храни, необходими днес и в перспектива [4].
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
- Кръстанова М., Д. Байкова. 2022. Новата версия хранителни системи – иновативност за устойчивост”. Сп. „Храната на XXI век”, 2 (VII), 14-20.
- Baganz G., M. Schrenk, O. Körner et al. Causal Relations of Upscaled Urban Aquaponics and the Food-Water-Energy Nexus – A Berlin Case Study. Water 2021, 13, 2029. https://doi.org/10.3390/w13152029.
- Danner R., U. Mankasingh, K. Anamthawat-Jonsson and R. Thorarinsdottir. Designing aquaponic production systems towards integration into greenhouse farming. In Water, 11, 2123.
- Krastanova M., I. Sirakov, S. Ivanova-Kirilova, Yarkov D. and Orozova P. Aquaponic systems: biological and technological parameters. Biotechnology & Biotechnological Equipment, Vol. 36, №01, 305-316.
- Love D., J. Fry, L. Genello, E. Hill, J. Frederick, X. Li, K. Semmens. 2014. An international survey of aquaponics practitioners. PLoS One. 9, 1-10.
Удивителни факти и цифри от проекта „Game On“
В рамките на проекта „Game On“ нашата цел е да насърчим младежите по света да предприемат действия и да реагират на заплахата, която климатичните промени представляват за човечеството. Всеки ден ние се стараем да повишаваме осведомеността сред обществото по теми, свързани с околната среда, да изграждаме общности и да постигаме положителна промяна в поведението на хората. Принос в тази насока е и наскоро публикуваната анкета от 8 държави, която разкрива няколко удивителни факта и цифри от инициативата по проекта „Game On“.
Последиците от климатичните промени вече не са далечен кошмар. Усещаме ги в ежедневието си. Ставаме свидетели на суши, внезапни наводнения, горещини и безпрецедентни метеорологични явления, които са се случвали изключително рядко преди. Времето за действие изтича, а вече може и да сме закъснели. С правилните мерки обаче все още можем да смекчим и евентуално да забавим тези процеси.
Радваме се, че младите хора по света са отворени към „зелените“ послания и проявяват дълбока загриженост за съдбата на планетата. За щастие, това поведение е заразно и към климатичната революция се присъединяват все повече и повече представители на по-старите поколения. Тази промяна в мирогледа се разглежда в анкета, изготвена по проекта „Game On“, в която са записани и анализирани отговорите на 2000 души в 8 европейски държави. Благодарение на проучването учените разполагат с огромно количество важни данни, но също и с няколко интересни, изненадващи и определено обнадеждаващи факти. Ето една част от информацията, която разглеждаме в тази статия.
- Съгласно проучването 26% от хората възприемат промените в климата като огромен проблем. Може и да не е голям процент, но, ако значителна част от тези хора предприемат действия, това може да доведе до голяма промяна.
- 70% от респондентите разпознават учените като най-достоверния източник на информация относно климатичните промени. Много е обнадеждаващо да се прочете такова нещо, след като напоследък социалните медии бълват погрешна информация и конспиративни теории.
- 58% от респондентите посочват телевизията, а 43,5% споменават уеб сайтове за новини като основен източник на информация. Това означава, че каналът за комуникация е от голямо значение, когато се предават послания за промените в климата.
- Важно е и кой предава тези зелени послания: в Румъния екоактивистите от неправителствени организации са най-достоверният източник на информация, докато в Германия младите хора вярват на казаното от политическите лидери по този въпрос.
- Има съществени разлики в отговорите на мъжете и жените. 71% от жените вярват, че глобалното затопляне е реален проблем, а само 60% от мъжете са на това мнение. Жените (81%) е по-вероятно да мислят, че промените в климата се дължат на човешките действия, докато само 72% от мъжете твърдят същото.
- И един лъч надежда: От проучването става ясно, че 45% от хората между 26-35-годишна възраст са склонни да плащат повече за по-екологосъобразни продукти. Съгласно казаното от респондентите два пъти повече хора планират да използват източници на възобновяема енергия през 2022 г., отколкото през предходната година.
За да завършим този списък с удивителни факти, ще ви споделим, че болшинството от анкетираните са съгласни, че образованието е една от най-важните области за повишаването на осведомеността относно промените в климата. Цялата ни надежда е в младото поколение, чийто живот ще бъде засегнат в огромна степен от този проблем, ако не действаме заедно.
Прочетете пълната анкета на Omnibus тук.
Младежи от 8 държави възстановяват торфища в чешкия НП “Шумава”
От 13-ти до 20-ти август 60 младежи от Латвия, Литва, България, Германия и други държави се включиха в обменна програма в Национален парк „Шумава“ в Чехия, където обединиха сили, за да възстановят местните торфища.
Снимки от Патрик Газо
Активистите участваха в проучвателни походи и в мастър клас по разработване на идеи за повишаване на осведомеността по темата за климатичните промени. Събитието се състоя в рамките на проекта „Game on! Don’t let the climate change end the game!“, който се изпълнява от Latvian Fund for Nature и други партньори. Основната дейност по време на лагера беше възстановяването на торфищата, което отне няколко дни. Младите посланици имаха за задача да запълнят изкуствено създадени отводнителни канали, които са довели до пресушаването на торфищата. През XX век голяма част от торфищата в Национален парк „Шумава“ са били унищожени, защото в продължение на години торфът се е използвал като тор и гориво. От 1999 г. насам в Национален парк „Шумава“ активно се извършват дейности по възстановяването на торфищата, с което се намаляват рискът от наводнения и нивата на CO2, тъй като тези терени са важна среда за съхранение на въглероден двуокис. Освен това възраждането на торфищата благоприятства и увеличаването на биологичното разнообразие.
Под ръководството на горските служители младежите се включиха и в походи в горите на Национален парк „Шумава“, за да се запознаят с уникалното природно богатство на Чешката република и да чуят много интересни факти. По време на един от походите научиха, че дърветата понякога растат върху стъблата на други дървета, като по този начин съхраняват повече топлина през зимата. Също така, когато има сеч, кората на дърветата се отстранява, за да се предотврати размножаването на бръмбара корояд. Отсечените дървета се оставят в гората – мъртвото дърво в съчетание с почвата предоставя по-разнообразна горска екосистема за видовете.
Едно от най-вълнуващите събития по време на лагера беше възможността да се видят вълците, които живеят в Национален парк „Шумава“. Един от участниците сподели: „Посетихме заградено пространство, където живее една глутница, но заради дъждовното време почти не успяхме да ги видим. По-късно по време на презентацията научихме много нови неща за тяхното поведение, външен вид, хранителен режим и начин на живот. Много ми беше интересно да разбера повече за йерархията и ловните навици на вълците, защото те значително се различават от тези на животните, с които се запознахме по време на лагера, като рисовете например.“
В Национален парк „Шумава“ можете да откриете много редки растения като английска росянка и блатен розмарин. Тук можете да срещнете редки бозайници и птици като рис, лос, дива котка, вълци, ливаден дърдавец, черен щъркел, трипръст кълвач и сови. Всяка вечер младежите научаваха повече за редките видове от презентации, изнесени от експерти.
Мари, една от участниците, разказа, че това е било чудесна възможност да види природата в планините, да научи за други последици от климатичните промени и да се срещне с мотивирани връстници и експерти, които споделят своя опит и знания. „Ще запомня лагера с всичко, което видях и чух. Лекторите ни говориха по важни за тях теми и споделиха своите знания с, за да можем намерим практическо приложение за наученото. Определено ще го направя.“, каза Мари.
Проектът „Game on! Don’t let the climate change end the game!“ е инициатива на 10 партньора от 8 европейски държави с цел насърчаване на младежите да предприемат действия и да реагират на заплахата, която климатичните промени представляват за човечеството. В Латвия проектът се осъществява от Latvian Fund for Nature. Проектът „Game on! Don’t let the climate change end the game!“ се финансира по програмата на ЕС за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR).
Малките населени места и климата. История в снимки.


















С Terra Futura всеки изгражда своята Земя на бъдещето
За Деня на Земята Българска фондация Биоразнообразие повдига въпроса за климата и бъдещето на планетата със специално създадена настолна игра Terra Futura. На 22 април 2022 от 18:00 ч. ще се проведе турнир в клуб “Абордаж”, София, в който ще премерят сили фенове на настолните игри и хора, загрижени за природата.
Играта вече е предоставена на читалища в 50 малки по по-големи населени места в страната, които организират инициативи през целия месец април. Темата за климатичните промени и техния ефект върху хората и природата все още остава неразбрана в обществото ни. Сложните процеси в климатичната система често не могат да бъдат обяснени разбираемо, а осъзнаването на причинно-следствените връзки понякога изисква специални компетенции. Екипът на Българска фондация Биоразнообразие и проект Climate Game On иска да промени това по един нетрадиционен начин – чрез игра, която провокира размисъл по темите за природните ресурси и околната среда, производството и консумацията. Игра, която е подходяща е за деца над 10 г. и възрастни и предизвиква участниците да изградят своя собствена стратегия и търсят нееднозначни отговори. Именно с настолната „Тера Футура“ – Земя на бъдещето, БФБ се опитва по разбираем начин да покаже важността на грижата за природата и да достигне до най-широк кръг от хора.
Предстоящи събития по градове:
София, 22 април от 18:00 часа, клуб Абордаж. Турнир с настолната игра.
Перущица, 21 април - НЧ "Просвета - 1862" и община Перущица организират почистване и залесяване в града, както и игри за децата.
С. Куртово, общ. Карлово, 22 април от 10:00 часа - НЧ "Пробуда 1933" организира представяне на играта Terra Futura и празник на Земята.
с. Старцево, 22 април - Библиотеката при НЧ "Прогрес 1939" организира конкурс за изработка на къщички за птички, игри и занимания за деца.
с.Йоаким Груево, 21 април от 13:00 часа - НЧ "Просвета 1927" организира беседа на тема: "Опазване на околната среда, екология и природосъобразен начин на живот", след което децата ще играят на настолната игра TERRA FUTURA.
С. Столетово, 30 април от 10:30 часа - в читалищната библиотека ще има празник за децата с настолната игра и специални гости от местно екологично сдружение "Млади, активни, креативни".
Събития вече се състояха в с. Горни Лом, с. Асеново, гр. Кюстендил, с. Паволче, с. Долни Вадин. Играта може да бъде намерена в онлайн магазина на Българска фондация Биоразнообразие, в 50 читалища в цялата страна и предстои да бъде разпространена чрез различни конкурси в училищни клубове по екология и като образователен ресурс в информационни центрове на защитени територии.
Опознай природата и биоразнообразието на Сакар
Българска фондация Биоразнообразие организира четвъртия образователен лагер по проект Climate Game On. Събитието започва на 20 май (вечерта) до 24 май (ранен следобед) 2022 и е отворено за всички млади хора между 18 и 35 години. Участниците ги очакват преходи в планината, за запознаване с нейната красота и мистика, срещи с местни водачи, утвърдени експерти и учени от БАН, които ще разкажат повече за обитателите и процесите в Сакар.
Към всеки участник в лагера ще бъде отправено предизвикателство, което да изпълни с помощта на ментор и на група съмишленици. За няколко дни, включилите се ще придобият знания за конкретни видове, местообитания и влиянието на климатичните промени върху организмите и екосистемите като цяло.
Нощуването ще е на палатков лагер край манастир "Света Троица" в с. Устрем, а вечерите ще прекараме в приятни разговори и вълнуващи срещи под откритото звездно небе.
Формата за регистрация е отворена до 2 май 2022 - https://bit.ly/3uQcksj!
Планинските застраховки, пътните, настаняването и храната на участниците се поемат от организаторите, а всеки желаещ има възможност да подкрепи организацията на лагера с дарение на стойност 30 или 60 лв.
#gameon #climategame #climategameon
Четири са новите дипломни проекти, които БФБ подкрепя финансово
Българска фондация Биоразнообразие подкрепя две дисертации и две магистратури в рамките на Конкурса за финансова подкрепа за студентски дипломни работи 2021/2022 в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и обществото ни. Конкурсът беше отворен за студенти и докторанти от цялата страна и всички специалности от сферата на биологичните науки, комуникацията, социалните дейности, политическите науки и икономиката.
Избраните научни изследвания обхващат комплексни теми, търсещи нови възможности за развитие и зелени иновации с цел адаптация към настъпващите климатични промени, както и изследване на индикаторни видове, доказващи необходимостта от нови мерки за опазването на екосистемите.
Конкурсът се провежда за десета година и това е един от начините, чрез които Българска фондация Биоразнообразие стимулира развитието на науката в България и подкрепя бъдещите специалисти в природозащитата. Много често научните изследвания изискват специализирана апаратура, теренни посещения, скъпоструващи консумативи или екипировка, чиято цена ограничава избора на тема на бъдещите дипломанти или качественото провеждане на проучванията. Финансовата подкрепа цели да намали тези ограничения и да допринесе за професионално развитие на младите учени.
Можете да се запознаете с повече детайли за подкрепените научни изследвания в следващите параграфи.
Милена Кръстанова, докторант във Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет, София, с тема на дисертацията „Оптимизиране на симбиозата между видовете в системата аквапоника“. Предмет на научното изследване е аквапониката като иновативен метод за комбинирано отглеждане на аквакултури и растения с адаптацията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Аквапоничната технология представлява интерес за България, както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, хербициди или изкуствени торове, целогодишно, при контролирана среда. Такава система е в процес на разработване в България, и за да бъде тя с максимални приложни резултати, е необходимо задълбочено проучване на биологичните характеристики на отделните видове риба и условията на средата, развитието на растенията при безпочвена среда; установяване на приложната симбиоза между видовете в аквапониката и методи за управление на взаимното влияние и симбиозата между видовете в системата.
Димитър Димитров, студент в Пловдивски университет, за изследване по темата „Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в района на гр. Пловдив“. Водните кончета са тясно свързани с водните екосистеми, които са най-силно повлияни от климатичните промени. Фокус на изследването е връзката между промените в климата, екологичните фактори на средата и популациите на водни кончета в изследвания район. За целта дипломантът ще проучи видовия състав на региона и зависимостта му от определени екологични фактори (температура, разтворен кислород на водата, електропроводимост и pH). Тъй като водните кончета са сравнително удобен обект на научна работа, изследването на екологичните им изисквания ще допринесе за използването им като индикатор на промените в климата. Изследването на видовете водни кончета ще даде възможност за допълване на информацията за одонтофауната на района, както и за установяване на нови видове с консервационно значение или за изместване на ареала на видове, характерни за южните съседни страни на България поради повишаване на средните годишни температури.
Надежда Максимова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, за изследване на тема „Приложение на извлеци от елвезиево и снежно кокиче (Galanthus elwessii, G. nivalis) в лечебната практика и проучване на възможностите за щадящо култивиране на тези видове чрез регенеративно земеделие в условията на Централен Балкан“. Дипломната работа се фокусира върху изследване на алкалоидния състав на снежното и елвезиево кокиче, приспособено в района на Централен Балкан, адаптивността на видовете към засушаване и бедни почви, допълнено с информация за случаи, в които извлеци от кокичето са успешно прилагани в лечителската практика. Целта е в бъдеще да се разработи мини опитно поле, в което да се експериментира с регенеративно земеделие за отглеждане на устойчиви популации на снежното и елвезиево кокиче като моделни видове, в съжителство с типични за региона лечебни и медоносни растения като жълт кантарион (Hypericum perforatum), бял равнец (Achillea millefolium), мащерка (Thymus vulgaris), шипка (Rosa canina), еньовче (Galium verum), глог (Crataegus monogyna) и други. Регенеративното земеделие е подходяща адаптационна практика за условията на неблагоприятните природни дадености на Централен Балкан: бедни и каменисти почви, остри температурни флуктуации, засушавания и обилни валежи.
Полина Христова с тема на дисертационния труд: „Гнездова орнитофауна на фрагментите от равнинни гори в Западна Горнотракийска низина“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследването е с фокус върху орнитофауната в едни от последните запазени равнинни гори в Тракийската низина. Птиците са една от най-чувствителните организми към промени в средата на живот и климата и са много добър индикатор за състоянието на средата. Тъй като България се намира в преходна климатична зона се предполага, че климатичните промени ще бъдат най-ясно изразени именно тук. Резултатите от работата ще дадат оценка за екологичното състояние на проучваните горски фрагменти и орнитофауната, както и влиянието на факторите на средата, ще подпомогнат опазването на изчезващите равнинни гори и ще подчертаят тяхното значение като острови на биоразнообразие. Тези последни острови на биологично разнообразие са и едни от най-малко проучваните у нас. Тъй като са малки по територия, при бързонастъпващите промени в климата е твърде вероятно именно тези местообитания и различните видове птици в тях да бъдат силно засегнати.
През изминалите две години Българска фондация Биоразнообразие осигурява финансова подкрепа за научните изследвания на студенти чрез проект „Game on! Do not let climate change end the game”, реализиран по програма DEAR на ЕК. Общо подкрепените научни разработки за двете години са десет.
Политици, експерти, граждани и НПО показаха воля за решаването на проблемите на Седемте рилски езера
На събитието, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.
„Необходимо е замерването на научните показатели и мерките, които се вземат през годините, да става регулярно, да става по определена методика, за да се вземат информирани решения от тук нататък. Както виждате екологичното състояние на езерата категорично се влошава и процесите на еутрофикация се засилват като причините за това са както увеличаващия се човекопоток и директното вливане на органика от хората към езерата, така и атмосферните и климатични условия, които се променят“, сподели Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие по време на конференцията „Планините – красота и предизвикателства“, част от шестнадесетите „Дни на предизвикателствата“
На събитието, което се състоя във Френския институт в България на 28 март 2022 и бе открито от директора на Френския институт в България Пиер Колио, френския посланик Флоранс Робин и българския вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.
Александър Дунчев - депутат от "Продължаваме промяната" сподели, че опазван
ето на планините и развитието на планинския туризъм са пряко свързани с доброто управление на горите. Той обърна внимание на корупционните практики в горския сектор, които трябва да бъдат спрени чрез спешни промени в законите.
Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов очерта три планетарни кризи, които съвременното общество трябва спешно да решава – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови отпадъци. Той допълни, че до 2026 г. България трябва да има поне пет нови национални парка по южната и западната ни граница в западна Стара планина и Родопите, където много планински територии са съхранени заради желязната завеса и, че като член на ЕС България е поела ангажименти по Зелената сделка – до 2030 г. да достигне целта
30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита.
„Доскоро климатичната криза беше в противовес на енергийната, но сега в контекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с използването на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата“, допълни вицепремиерът Борислав Сандов. Именно затова според него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в домакинствата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.
Министърът допълни, че България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на ООН по изменение на климата – COP 29 през 2024 г., като увери, че страната ни е готова да
посрещне такова важно събитие, което досега не се е провеждало в Източна Европа. Според него България трябва да акцентира върху климатичната дипломация, а форумът събира икономическия и политически елит на света и дава възможност на страната домакин успешно да развие своите политики по климатичните промени.
Йорданка Славова от Българска фондация "Биоразнообразие" сподели, че високите части на планините са едни от най-засегнатите в България екосистеми в следствие на климатичните промени и че видовете, които са обвързани с тях, стесняват разпространението си и са заплашени от изчезване. Боян Зафиров - млад посланик по проект “Climate Game On”, представи резултатите от своето изследване за влиянието на температурите и валежите върху циркуса на езерата и отражението върху местните екосистеми.
В последвалата дискусия между проф. д-р Марияна Николова - климатолог и георгаф от БАН, доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград и публиката, новият директор на НП "Рила" - Владимир Милушев представи три предизвикателства пред управлението на парка, които трябва да бъдат превъзмогнати, за да бъдат защитени емблематичните езера. Това според него са липсата на систематични научни изследвания за причините за заблатяването и пределните стойности за туристически достъп, слабата информираност на обществото за опасностите от заблатяване и загуба на екосистемата на Рилските езера, както и нуждата от проследяване на промените и адаптация на всички нови мерки според ефективността им. Той обеща, че нови по-строги правила с цел опазване на циркуса на Седемте рилски езера ще има още това лято, като в момента те се разработват и ще бъдат обсъдени с научната общност, специалисти по туризъм и граждани. Той допълни, че до края на годината ще бъде готов и актуализираният План за управление на национален парк "Рила", като през лятото се очаква да започнат обществените консултации по плана. Директорът на парка подчерта, че в най-натоварените дни през лятото в циркуса на Седемте рилски езера има по 10 000 човека в един ден.
Експертите и гостите в събитието предложиха различни варианти за контрол върху туристическия поток, които са необходими възможно най-скоро. Идеите включваха въвеждане на посетителска такса за националния парк, увеличаване на цената на билет за лифта до циркуса на Седемте рилски езера, както и демонтирането му, тъй като той е изграден в нарушение на българското законодателство. Други важни точки, които бяха засегнати бе нуждата от изграждане на тоалетни в ключови точки, намаляване броя на парапети и мостчета покрай пътеките, поради нустойчивостта им при зимни условия, популяризиране на други природни забележителности в района и цялостно в България с цел пренасочване на туристопотока, осведомителна кампания за поведение сред природата, както и за чувствителността на определени екосистеми и прекомерното човешко присъствие там, които да станат основа на бъдещи по-ограничителни и непопулярни мерки.
Тома Белев - заместник-министър с ресор "Защитени територии" в екоминистерството, обобщи казаното и допълни, че за него е важно всички заинтересовани страни да обсъдят заедно вариантите за по-добри управленски мерки и те да бъдат приети с подкрепа от обществото. Според него въвеждането на такси за вход в националните паркове и по-специално в уязвими райони като циркуса на Седемте рилски езера и Мусала не трябва да имат за приоритет генериране на приходи, защото средства могат да бъдат намерени, докато природата не може да бъде върната. Той завърши с посланието, че всички мерки трябва да са най-вече с целта да опазим природата.
Българска фондация Биоразнообразие се включва в дискусия за Рилските езера
Климатичните промени и ефектът им върху високопланинските екосистеми - основна тема в един от последните младежки лагери по проект “Climate Game On”, става част от конференция “Планините, красота и предизвикателства”, инициатива от шестнадесетите “Дни на предизвикателствата”.
Лагерът беше организиран от Българска фондация Биоразнообразие в района на Седемте Рилски езера през 2021 и събра експерти и младежи с цел да ги информира за високопланинска флора и фауна, климатични промени и устойчивия туризъм и да стартира дискусия за необходимите стъпки за опазването на тази чувствителна екосистема в условията на антропогенен натиск и климатични предизвикателства. В дискусията по темата по време на Дните на предизвикателствата решенията ще търсят представители на институциите - директора на Национален парк “Рила” - Владимир Милушев, на научната общност - доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград, един от експертите е лагера и експерт по въпросите за геоморфологията и глациологията и климатичните промени в планините., проф. д-р Марияна Николова - климатолог и георгаф от БАН, автор на “Национално природно наследство в риск: Седемте Рилски езера”, на неправителствените организации - Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие - ръководител на проект “Climate Game On” и на младежите в лицето на Боян Зафиров - млад посланик по проекта и автор на изследване за влиянието на климатичните промени върху циркуса на езерата. Модератор на дискусията ще бъде Любомир Попйорданов, основател на фестивала “Дни на предизвикателствата” и председател на Асоциация Планини и хора.
Събитието ще се проведе на 28 март от 10 ч. в зала “Славейков” на Френския институт в България, а организатори са Френското посолство, Министерство на околната среда и водите, Българска фондация биоразнообразие и магазини “Стената”. Входът е със задължителна регистрация, която може да се извърши тук: https://bit.ly/3JyLolJ
Конференцията ще открият Нейно Превъзходителство Посланикът на Република Франция г-жа Флоранс Робин и Директорът на Френския институт в България г-н Пиер Колио, а сред официалните лица, които ще вземат активно участие в конферентната програма, са г-н Борислав Сандов - заместник министър-председател за климатичните промени и министър на околната среда и водите, г-н Тома Белев - заместник-министър на околната среда и водите и Александър Дунчев - народен представител от ПП „Продължаваме промяната“.
Специален гост ще бъде полярният изследовател, филмов продуцент и вицепрезидент на Френския зелен кръст - Люк Харди, който ще даде старт и на кино програмата на фестивала “Дни на предизвикателствата” с филма “Високият път, който следва ледниците”/Алпи 2021 г. (продуцент и оператор Кристоф Рейла, със субтитри на български).
Фестивалната програма за “Дните” между 29 и 31 март в кино Люмиер на всички филми, презентации, работилници и интерактивни панели може да бъде разгледана на www.predizvikatelstva.com