Образователен лагер се проведе в Рила през Август 2021

Едно приключение е истинско, когато има предизвикателства, умора, храна за размисъл и излизане от зоната на комфорт и разбира се – нови приятелства. Ето това ни се случи в продължение на няколко дни по красивите рилски склонове с образователния лагер Game On!

Шарена група учени, изследователи и студенти поехме по стръмните пътеки на Рила с въпроса “Как влияят климатичните промени и човешката дейност върху биоразнообразието в субалпийския и алпийския пояс?”.

За да започнем да нареждаме наистина трудния пъзел на кое, защо и как се променя в планината, потърсихме информация и данни от специалисти по високопланинска флора и фауна, климатични промени, устойчив туризъм, с които говорихме на най-невероятните места за лекции и дискусии – по хижите, склоновете и гледките на Рила.

Какво научихме, какво ни изненада, кои са горещите дискусионни точки, които още търсят устойчиво решение – можеш да видиш в текстовете към снимките по-долу, с линкове към някои от изследванията.

20 младежи с различно образование – в сферата на екологията, комуникациите, правото, енергетиката, ландшафтната архитектура, медицината, педагогиката и др. участваха в четиридневно приключение в НП “Рила”.

Снимка: Тодор Славов

Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие по проект “Game On | Don’t let climate change end the game!” и целеше да покаже повече за промените в най-високите части на планината Рила.

Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие

В събитието се включиха и експерти от БАН, НП “Рила”, Климатека, Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Те споделиха своите изследвания върху биоразнообразието и разказаха повече за въздействието на климатичните промени в планините.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

Групата потегли от местността “Зелени преслап” към хижа “Скакавица”, а оттам към Седемте рилски езера и хижа “Иван Вазов”.

На снимката: водопад Скакавица отвисоко.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Приказно красивите Рилски езера бяха една от ключовите теми за дискусия по време на лагера.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

Непосредственото негативно въздействие върху региона на езерата е свързано директно със засиленото човешко присъствие. Утъпкване, ерозия, заблатяване, замърсяване са част от видимите проблеми, които наблюдавахме.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

За съжаление, мерките, набелязани и отчасти предприети от Парка за ограничаване на туристическото въздействие чрез изграждане на алеи покрай езерата (така че туристите да използват само една пътека и да не изравят склоновете), не могат да се определят като напълно адекватни.

Благодарение на протестите на обществеността от последната година, беше спряно започналото постилане на пътеките с чакъл с варовиков произход. В среда с повишена киселинност, каквато е тази около езерата и въобще в Рила планина, поставянето на материали с чужд произход, особено на варовити скали, носи големи екологични рискове, тъй като алкалните вещества, отделяни от варовика при контакта му с дъждовните и подпочвени води, попадат в езерата и неестествено понижават тяхната киселинност, а това застрашава нормалното съществуване на видовете, които живеят и се развиват в езерата.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

След множество сигнали на граждани, НПО и научни институции, както и експертни мнения от служителите на Парка, подходът за борба с ерозията от туристопотока се променя и в момента се полагат на ръка каменни плочи, от материал, който се добива в близост. Този подход представлява стъпка в правилната посока, но изгражданите пътеки и дървени парапети се оказват неустойчиви на напора на свличащата се снежна покривка през зимата.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

За нас решаването на проблемните въпроси “на парче” и без екологична оценка и последователен мониторинг на възможните решения, представлява грешен подход. Според Коалицията “За да остане природа”, е необходимо спиране на изпълнението на проекта на НП “Рила” „Устойчиво управление на Национален парк Рила II-ра фаза“ до изготвяне на екологична оценка на проекта, така че да се прецени кои са най-правилните стъпки за подобряването на екологичното състояние на местообитания, увредени от постоянния човекопоток.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Решихме, че всички преходи по време на лагера ще бъдат пешеходни, защото изграденият лифт между Паничище и новата хижа на Рилски езера, освен незаконен, е и част от проблема, допринасящ за засиленото човешко въздействие в района на езерата.

Той е построен без необходимите оценка за въздействието на околната среда и екологична оценка. Необходимо е тази оценка да се изготви и да се предприемат действия спрямо нейните резултати за въздействието както от изграждането на самия лифт, така и на човекопотока от лифта към Седемте рилски езера Повече информация за лифта и нарушенията, свързани с него, четете на http://forthenature.org/cases/18

На брега на самото Рибно езеро, доц. Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград сподели повече за геоложките условия в Рила, за самото формиране на ледниковите езера и за процесите, които са ги превърнали в това, което са днес. Ледниковите езера са зависими от задържането и топенето на снежната покривка в циркусите, в които са разположени, а в периода август-октомври изцяло от атмосферните валежи.

Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие

Комбинацията от по-високите температури и намаленото количество валежи, съчетано със засиленото човешко присъствие в района, засилва процесите на обрастване и заблатяване на езерата. Най-засегнати са по-плитките и по-ниско разположените от тях, като например Трилистника и Рибното езеро. Техните обширни плитководия обрастват с макрофитна растителност, която загнива и понижава кислородното съдържание.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Тези изводи се потвърждават и от изследванията на Боян Зафиров, млад учен, посланик по проект Climate Game on. Боян сподели резултатите от своето проучване чрез сателитни изображения, които показват, че климатичните промени засилват ефекта от нарушеното екологично състояние на Езерата, следствие от антропогенното натоварване.

Най-повлияни са езерата Трилистника и Рибното, което се определя от сравнително големите им водосборни басейни, и от наличието на хижи и на многобройни къмпингуващи туристи в близост през лятото, когато именно е периодът на активна вегетация на растенията. Повече за резултатите може да прочетете в Климатека: https://www.climateka.bg/sedemte-ezera-v-rila-vliyanieto-na-klimatichnite-promeni/

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Според участниците в лагера, Седемте рилски езера са пример за уязвима екосистема – една гореща точка, в която се пресичат екологични, икономически и културни интереси. Тук експерти, граждани и ръководството на Национален парк “Рила” трябва заедно да търсят устойчиви решения, които намаляват въздействието от туристическия поток на локално ниво, и да се застъпят за механизми, които подкрепят нисковъглеродната икономика и зелените политики на национално и световно ниво.

По време на лагера бяхме придружавани от Кирил Стамболиев, експерт фауна в Национален парк “Рила”. От него участниците научиха повече за защитените територии в планината Рила и предизвикателствата пред тяхното опазване.

Най-голям интерес предизвика представянето на работата за мониторинг и опазване на дивата коза и мечката на територията на Парка. Наблюденията показват, че дивите кози свикват с наличението на хора и в случай, че няма бракониери, могат да бъдат наблюдавани от туристите от доста близко разстояние.

Снимка: Кирил Стамболиев – имаме разрешение

Участниците в лагера на два пъти имаха възможност да наблюдават диви кози, като за част от тях това беше първа по-близка среща.

По време на преходите успяхме да видим и бебе усойница, смилаща храната си на припек на пътеката. На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планини между 800 и 2700 м.н.в. Основната й храна са дребни бозайници като мишки, полевки и земеровки, гущери, слепоци, къртици, както и земноводни – жаби, тритони и дъждовници.

По време на преходите, доц. Емил Гачев ни показа образуванията и характерните черти, свързани с релеф, формиран под действието на отдръпващи се ледници. В подножието на вр. Калин беше разгледана поредица от моренни валове, оставени от плейстоценския ледник по време на неговото поетапно отдръпване и стопяване. Развитието на ледници в миналото на фона на разнообразни топографски и геоложки условия – скален състав, разломни линии, различни експозиции, е довело до образуването на голямото разнообразие от релефни форми, които украсяват планината Рила днес.

Ледниците са най-значимият природен архив, съхранил информация за условията на Земята в миналото. В големите полярни ледени щитове снегът не се топи, а се трупа на слоеве година след година. Вече има няколко мащабни проучвания на климата на миналото на базата на анализи на ледени проби, получени чрез сондиране на ледниците в Гренландия и Антарктида. Резултатите от тези изследвания показват, че през последните най-малко 420 000 г. никога нивата на въглеродния диоксид и метан в атмосферата не са били толкова високи, колкото сега (Източник: Vostok, Antarctica research station http://www.antarcticglaciers.org/glaciers-and-climate/ice-cores/ice-core-basics/ ).

Подобни са и изводите от последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата (IPCC), който е категоричен – Земята се е затоплила с 1.09℃, сравнено с периода преди индустриализацията, а основна причина за това е човешката активност и използването на изкопаеми горива. Покачването на нивото на Световния океан и топенето на ледниците биха продължили с десетилетия даже и при пълно и незабавно прекратяване на човешкото въздействие. Повече за доклада: https://bbf.biodiversity.bg/bg/Noviyat-doklad-na-Mezhdupravitelstveniya-komitet-za-klimatichnite-promeni-e-izklyuchitelno-vazhen-Eto-shest-osnovni-izvadki-ot-nego-.p2299

От връх Малък и Голям Калин, освен страхотната гледка, за жалост видяхме и няколко пожара на територията на България и Северна Македония. Обществото ни следва да предприеме спешни мерки за намаляване на риска от пожари, както и да се разработят адекватни дългосрочни стратегии за адаптиране към природните бедствия и екстремалните явления, които все по-често ще съпътстват ежедневието ни. В интернет вече тече петиция за закупуването на техника и хеликоптери за борба с пожарите, която до момента е подписана от над 11 000 души. Подкрепете я и вие: https://www.peticiq.com/samolet

снимка: Янина Танева, Фабрика за идеи

Докато докладът на IPCC все още предизвиква дискусии и среща съпротива в лицето на силното лоби на едрия бизнес, който ще бъде засегнат от необходимите и наложителни промени, измененията в природата стават все по-очевидни. Заедно с д-р Христо Панчев младите посланици по проекта помислиха как по-успешно и ефективно биха могли да предават своите знания по темата за климатичните промени.

Една от другите интересни теми, на които се спряхме, е за връзката между туризъм и климат и по-специално за ефектите на климатичните промени върху ски туризма поради намаляващото количество сняг и снежни дни. В районите, където зимните спортове се развиват приоритетно, следва да се диверсифицират предлаганите продукти и услуги, така че те да продължат да носят препитание на местните общности. Това сподели д-р Сия Чолакова от Софийски университет Климент Охридски.

Последния ден от лагера посветихме на лекция на открито с поглед към вр. Харамията. Гл. ас. Владимир Владимиров от ИБЕИ на БАН ни представи изследването GLORIA, проучващо загубата на алпийско биоразнообразие на световно ниво, в което България участва от 2019 г.

Според учените и натрупаните до този момент наблюдения, климатичните промени в планините са факт, като горната граница на гората се измества към субалпийския пояс, а видовете, разположени в най-високите части на планината – алпийските видове – просто няма на къде да се изместят. Повече за използваната методология на оценка на промените в алпийските местообитания в следствие на климатичните промени, може да прочетете тук: http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/687

Хвойната е типичен представител на субалпийския пояс, който е силно приспособим към новите условия. С покачването на температурите заеманата от хвойна площ се увеличава, а с това намалява и биологичното разнообразие, свързано с откритите пространства. В планините хвойната расте и на места, които в миналото традиционно са били използвани от хората като пасбища.

По време на лагера успяхме да наблюдаваме и няколко ендемични вида растения – като например балканския ендемит балканска петлюга (Pinguicula balcanica) – многогодишно насекомоядно растение, характерно за субалпийския пояс. Расте във влажни местообитания като високопланински торфени блата, мочурливи ливади, около извори и влажни скали. Растението си набавя липсващите хранителни вещества в бедните почви чрез улавяне на насекоми. Те са привлечени от капките по листата му и залепват за тях. След това растението ги смила, отделяйки специални ензими.

снимка: Росена Toмова

Успяхме да снимаме и Рилската иглика, която е рилски ендемит. Това означава, че се среща единствено в Рила и никъде другаде по света.

При прехода ни към язовир Калин видяхме и как пристига храната на хижа “Иван Вазов” – на кон. Още веднъж това ни даде повод да се замислим – за багажа, който избираме да вземем с нас на планина, за необходимостта да върнем боклука си долу в града и при кратък престой във високопланинска хижа да носим собствено чаршафче, за да намалим използването на перилни препарати в планините. Повече за правилата в планината – виже в “Умна раница” – http://www.umnaranitsa.org/

Третият ден посветихме на обиколка с поглед към язовир Калин и вр. Малък и Голям Калин. Оттам заедно с доц. Емил Гачев дискутирахме изградените каскади за производство на енергия при Карагьол, където с минимална човешка намеса и почти без изменения в екосистемите е оползотворен голям хидроенергиен потенциал. Наблюдаваната картина е в противовес с големите екологични увреждания, които нанасят на реките безконтролното строителство на малки ВЕЦове и язовири.

За 4 дни участници и лектори подредихме един интересен “пъзел” за въздействието на човека и климатичните промени върху чувствителните екосистеми в планините и алпийския пояс. Благодарим за преживяването на нашите лектори, участници и на партньорите от Климатека, Коалиция „За да остане природа“, Дирекция на национален парк Рила, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и БАН.

Вярваме, че лагерът ще даде поводи за размисъл, както и за ползотворни дискусии – относно опазването на природата, локалните ефекти, които туристическият поток оказва върху природата, по отношение на личната отговорност и грижа и на стремежа за минимално въздействие върху чувствителните екосистеми, както и за политическата отговорност и за спешните мерки, които трябва да се предприемат на национално ниво за намаляване на въглеродните емисии и за опазване, рационално и устойчиво използване на природните ресурси.


Шест млади учени получават финансиране до 1000 лв.

Месец март дойде с добри новини за българското общество, наука и шест млади учени, чиито дипломни проекти ще бъдат подкрепени с до 1000 лв. по проект Climate game on на Българска фондация Биоразнообразие.

Сред кандидатурите се отличиха теми свързани с ефекта на климатичните промени върху конкретни видове и местообитания, такива разглеждащи екосистемните услуги в градска среда, както и такива за токсичността на нефтените съединения върху живите организми.

Дипломният проект на Дина Сиракова разглежда защитената зона по Директивата за птиците "Долни Богров – Казичене“ от Европейската мрежа Натура 2000, която осигурява подходящи местообитания за 11 вида птици от значение за ЕС и 10 вида от Червената книга на България, с категория застрашени или редки. Естествената растителност в района е представена от мезофитни тревни съобщества, а комплексът от ливади и влажни зони е важно местообитание за 22 вида птици с европейско природозащитно значение. 

Втория дипломен проект, който ще бъде подкрепен е на Цветелина Петрова, а обекти на изследването са два вида водни костенурки, срещащи се в България: европейска блатна костенурка Emys orbicularis и южна блатна костенурка Mauremys rivulata, както и инвазивният вид Trachemys scripta с трите му подвида, установени в страната. Това е особено важен инвазивен вид - пряк конкурент на местните ни видове костенурки и хищник, който може сериозно да увреди популациите от риби, земноводни и безгръбначни във водните екосиситеми. 

Третият дипломен проект е на Георги Русев. Неговата тема е „Предсказване вероятното токсично влияние на нефтосъдържащи сяроорганични съединения върху живите организми и околната среда“ и ще бъде разработена чрез изчислителни методи за оценка свойствата и въздействието на дадено съединение.

Освен с нефтозавода, Бургаска област е известна с това, че мигриращите птици я препочитат и спират в отделни точки по пътя си по време на миграция, за да възстановят силите си и да се хранят. Тези процеси са ясни и видими във влажните зони, които птиците посещават, и тяхната периферия. Наблюдавайки, записвайки и анализирайки поведението на забележителните дъждосвирцови птици, които спират в близост до Поморийското езеро по време на пролетната и есенната си миграция, Лиляна Василева ще потърси взаимовръзките между метеорологичните условия и поведението на дъждосвирците.  

Твърде вероятно е климатичните промени да се отразят негативно и на европейските прилепи, а оттам на количеството на насекоми, което те регулират в земеделските площи, горите и градските райони. Това може да има сериозни последствия както върху европейското биоразнообразие като цяло, така и върху икономиката на континента. Именно за това, дипломният проект на Ния Тошкова цели да събере информация за сезонната активност на прилепите от значимите колонии в България и изследва как климатичните промени повлияват зимната им активност.

Шестият финансиран дипломен проект е на Лидия Николаева е с тема: "Мултикритериен подход за идентификация, картиране и оценка на екосистемни услуги от функционални урбанизирани ареали." Предмет на изследване са предоставянето и потреблението на градски екосистемни услуги за и от населението, а за обект на изследване са избрани градски площи.

Следете нашата фейсбук страница, а през следващите месеци, ние ще ви разкажем повече за теренната работа на дипломантите. Чрез множество снимки и кратки видеа, ще ви запознаем по-добре с проблемите, които предизвикват интерес у младите учени, заплахите за биоразнообразието в България и важните решения за една по-здрава природа.

#gameon #climategame #climategameon


Наближава крайният срок на конкурса за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021

Остават три седмици до крайния срок (31 януари 2021), през които е отворен нашия
конкурс за финансиране на студентски дипломни работи.

Финансирането е до 1000 лв., а в него могат да участват студенти от всички български
Висши учебни заведения, както и български студенти, които учат в чужбина, но чиято
дипломна работа попада в тематиката на конкурса и е свързана с България, в това число:

● въздействие на климатичните промени върху биоразнообразието, включително
проучване на настъпващите изменения в биологичното разнообразие и ключови
природни местообитания, ролята на защитените територии и Натура 2000 за
намаляване на климатичните промени;
● въздействие на климатичните промени върху екосистемните услуги, природните
ресурси и процеси;
● връзката между климат, опазването на природата, устойчиво развитие и кръгова
икономика;
● въздействие на климатичните промени върху опазването на почвеното
биоразнообразие, генетичното биоразнообразие, традиционни сортове и породи;
● взаимовръзките между опазване на биологичното разнообразие, намаляване на
климатичните промени и човешкото здраве;
● изследване на технологични и основани на природата възможности за адаптация
към настъпващите изменения, в следствие от климатичните промени, вкл. зелени
иновации, зелена и синя инфраструктура, възстановяване и опазване на ключови
местообитания;
● повишаване на обществената информираност и отговорност към климатичните
промени и опазването на околната среда;
● изследване на връзката от прилагането на политиките за околна среда и климат на
национално или международно ниво.

Повече информация за темите , условията, необходимите документи и процеса по
кандидатстване, може да намерите на сайта на Българска фондация Биоразнообразие -
https://bit.ly/3nYiuAh, където може да изтеглите и всички необходими формуляри.

Молим ви да се съобразите с крайния срок - 31 януари 2021! Кандидатури, подадени след
неговото изтичане, няма да бъдат разглеждани.

За допълнителна информация и въпроси може да пишете на gameon@biodiversity.bg или
да се свържете с координатора на проект “Game On | Do not let the climate change end the
game“ към БФБ – Йорданка Динева на тел. 0896 798902.

#gameon #climategame #climategameon


Учи с игра за климатичните промени!

Чрез тази кампания целим да наберем средства за отпечатването на модерна настолна игра за климатичните промени в България.

Защо за климатичните промени? Опазването на околната среда и намаляване на темпа на климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Нарушеното равновесие в природата се вижда много ясно през последните години със зачестяване на природните бедствия, промяна в естествените процеси, появата и разпространението на опасни за човечеството болести. За да се справим с последствията от нашите действия, ние от Българска фондация Биоразнообразие искаме да помогнем българските деца, техните учители и семейства да получат по-лесен и достъпен начин да научат повече за начините да опазим природата и да намалим промените в климата в ежедневието си.

Защо игра? Защото докато играем игра, лесно и неусетно учим за себе си, за сложния свят, в който живеем и за това какво можем да направим ние, за да бъде той едно по-добро място. Защото ще бъде подходяща както за разнообразяване на учените занимания и теми в училищна среда, така и за неформално образование и забавление у дома. Защото всеки ще иска да я има.

Какво ще представлява играта? Стратегическа игра за 2+ играча, развитието на която ще се базира на избора на играчите за дадено действие, това дали играят в екип или самостоятелно, дали познават разликата между лесни решения на цената на опазената природа, и по-комплексни възможности за действие. Игралното поле и картите към него ще бъдат оформени с лесно разбираеми графични елементи и пиктограми, за да бъде лесна за възприемане. Правилата ще се обясняват бързо, а самата игра ще продължава около 30 минути.

До кого ще достигне играта? Играта ще бъде разпространена безплатно до клубове, кръжоци, класове, школи. За да попадне тя в правилните ръце – тези, които наистина я искат и ще я използват, през следващата година ще организираме 3 конкурса (в зависимост от обстановката - за снимка, за акция, за есе/разказ), във всеки от които очакваме да се включат минимум по 100 участника и всеки от тях ще получи настолната игра като награда. Допълнително, тя ще бъде разпространена до младежи, участници в нашите образователни програми, партньорски организации и активисти доброволци. Нашата организация също води множество работилници, изнесени класове и гостувания в училища, за чието провеждане играта ще бъде безценен ресурс за по-лесно представяне на темата за климатичните промени.

Колко струва? Част от средствата за дизайн, концептуално разработване и печат са вече осигурени в рамките на международния проект на БФБ – GameOn!. Необходимо е нашата организация да събере оставащата сума от 5000 лв., за да защитим правото да я отпечатаме в България в минимум 600 броя. Единичната производствена цена е 60 лв. с ДДС.

Кои сме ние? Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) е неправителствена организация, която работи за опазване на природата в България в ключови за биоразнообразието райони като Централен Балкан, Пирин, Бургаските езера, Природните паркове „Странджа“ и „Беласица“, Западна Стара планина, Осогово и др. Интерпретацията и образованието за природата са сред нашите приоритети. Създаваме интерактивни изложби, образователни програми, национални състезания, конкурси, финансираме дипломни разработвки и създавамеразлични информационни материали. Вярваме, че в действията на младите хора се крие решението на много от екологичните проблеми в България и те са надеждата ни, че идват по-добри времена за българската природа. БФБ партнира на НПО, бизнеси, местни общности, държавни и научни институции.


Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021

Българска фондация Биоразнообразие обявява конкурс за финансиране на студентски дипломни работи в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и човечеството.

Търсим да финансираме разработки, които изследват взаимовръзките между климатичните промени и опазване на биологичното разнообразие с различни аспекти на нашия живот, включително управление на защитени територии и Натура 2000, опазване на защитени видове, въздействие на климатичните промени върху екосистемните услуги, природните ресурси и процеси, кръгова икономика, зелени иновации за адаптация към настъпващите промени, политики и гражданска информираност за климатичните промени.

Могат да кандидатстват дипломанти от всички български висши учебни заведения (бакалаври, магистри и докторанти), както и български студенти, които учат в чужбина, чиято дипломна работа попада в тематиката на конкурса и е свързана с България.

Необходимо е да попълните предложение за финансиране на дипломна работа, съобразно приложения формуляр.

Финансирането на всяка дипломна работа е на стойност до 1000 лева. Кандидатите трябва да представят своите предложения до 31.01.2021 г. на e-mail gameon@biodiversity.bg

По-подробна информация за тематичния обхват на конкурса и критериите за оценка може да намерите в УСЛОВИЯТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ.

За въпроси във връзка с конкурса, може да се свържете с Йорданка Динева - координатор “Game On | Do not let the climate change end the game“ към БФБ, тел. 0896 798902, gameon@biodiversity.bg

Конкурсът за Дипломни работи се осъществява в рамките на Проект “Game On | Do not let the climate change end the game“, чрез съ-финансиране от програма DEAR (Development Education Awareness Raising) на Европейската комисия.

Формуляр за кандидатстване  Условия за кандидатстване


Радост, сълзи и признание за победители и номинирани на Годишните награди за биоразнообразие и климат 2020

Вълнуваща церемония с много усмивки и малко сълзи събра повече от 130 човека - представители на неправителствени организации, фирми, институции и медии на Годишните награди за биоразнообразие и климат 2020. Те се проведоха на 22 октомври от 18 часа в зала „В парка“, гр. София. На официалната церемония, организирана от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „GameOn! Don’t let climate change end the game!”, бяха обявени победителите на журито и на публиката.
И ако наградите на публиката вече бяха ясни от вота на над 7000 души, участвали в публичното гласуване, то наградите на журито до последно бяха упорито пазени в тайна. Изненада остана и най-важната награда за цялостен принос, която организаторите обявяват едва по време на церемонията.

С нелеката задача да решат кой ще отнесе наградите на журито се заеха Ива Дойчинова (журналист с активна гражданска позиция, директор на програма Радио София на БНР и лице на множество социални кампании), Радослав Парушев – писател и адвокат, който вълнува и провокира със своите романи и разкази, Лили Гелева - актриса и певица, със своя социална кампания “Писмо в бутилка” за замърсяването с пластмаса и личната отговорност, Красимира Величкова – изпълнителен директор на Българския дарителски форум и Димитър Димитров, предприемач, организатор на "Пирин Ултра".

А победителите в отделните категории са:

  1. Най-успешна кампания, свързана с опазване на биоразнообразието и климата (най-многобройната и оспорвана категория с 23 номинации).

Наградата на журито с пълно единодушие беше присъдена за Спечелените съдебни дела за Национален парк „Пирин“ на WWF и Асоциацията на парковете в България. Кампанията бе отличена заради последователността и отстояването на законността в Национален парк "Пирин" и на хилядите граждани, които излизаха месеци наред в десетки български и чуждестранни градове, за да защитят природата, която обичат. Пред публиката, Нели Дончева от WWF България изказа своята благодарност за подкрепата на обществото и подчерта за дългосрочния ефект на спечеленото дело върху защитените територии и зони.
Награда на публиката получи Климатека – със способността си да представят сложната тема за промените в климата на достъпен и разбираем за широката общественост език. Инициативата спечели не само доверието на своите безбройни потребители, но и на гласуващите в категорията, като събра 727 гласа.

  1. Надпреварата в категория „Най-добър журналистически материал, свързан с опазване на българската природа и климатичните промени” също бе много оспорвана и затрудни жури и публика с качествени материали,  надхвърлящи 11-те изведени номинации.

Награда на журито бе присъдена на bTV заради многобройните номинации, получени за медията, които толкова впечатлиха журито, че те не излъчиха индивидуален фаворит, а присъдиха колективна награда на bTV за качеството на публикациите, свързани с опазване на природата в България и постоянството им през последната година да представят и анализират задълбочено нееднозначни проблеми, свързани с корупция и бездействие на отговорните лица. Призът бе връчен от Ива Дойчинова, която повдигна въпроса за свободата на медиите и изрази своите специални адмирации към независимите журналисти, работещи в ситуация на сложна икономическа и политическа криза. „Ние всички добре знаем, че е страшно, когато медиите мълчат. Още по-страшно е, когато продължават да осъществяват дейността си в изключително трудна и застрашаваща не само реномето, но и бъдещето на професията условия.“ – допълни тя.
Наградата на публиката отново грабна Биволъ с безапелационната преднина от 3341 гласа. Това беше и най-активната категория в публичното гласуване, което за пореден път показва, че Биволъ печелят доверието и признанието на хората, обичащи природата. „Тази награда на публиката ни е най-скъпа. Най-ценна и най-удовлетворяваща за всички усилия и жертви, които правим, защото това, че публиката оценява нашата работа е нещо, което е символично. Ако няма читатели, ако няма публика, няма и медия!“ – каза Асен Йорданов от Биволъ.

  1. Активист за природата – тази година номинациите бяха по-малко в сравнение с предишни издания на Наградите - само 11, но това не попречи активизмът през изминалата година да завладее хиляди, които организираха и се включиха в нестихващи протести, в масови доброволчески и дарителски акции, консервационни дейности и обучения.

Журито реши да даде заслужено признание на Кремена Ватева – майка на три деца, решена да запази за тях незастроено родното Черноморие, която сподели, че мотивацията за работата ѝ е нейните децата да имат правото и да се радват на чисти и незастроени плажове.
Със 199 гласа публиката отличи Христо, известен като  Ашламинатора - един човек, обучил напълно безплатно хиляди хора в изкуството на ашладисване, калемене, присаждане и облагородяване на дръвчетата. На сцената той призовава всеки да се опита да даде добрия пример и да помисли за връзката между природата и това, което ще оставим за бъдещите поколения.

  1. Политик с най-голямо внимание към българската природа – категорията, останала отново с най-малко номинации показва нагледно, че в България все още такива политици се броят на пръсти.

Журито отличи Тома Белев -  човек с все още скромен опит като политик, но от години известен с борбата си за политики, свързани с демокрацията и опазването на околната среда. „Политиката е да променяш настоящето…И всички, които сте тук, които през цялата година работите, независимо за какво….вие променяте реалността и всеки един от нас е политик, защото променя реалността. Иначе политиката да я възприемаме само за онези в костюмите, които всъщност нищо не променят, не става…. „, сподели Тома Белев пред аудиторията.

Категоричният вот на публиката с 519 гласа отиде при Иван Гавалюгов, кмет на община Ботевргад. През своя втори мандат той продължава да показва, че политиците могат да се грижат за природата. Не случайно той е сред кметовете на четирите общини (Ботевград, Севлиево, Кюстендил и Харманли), които първи се включиха в кампанията на WWF да запазят вековните гори в общините си от изсичане.

  1. Наградата за отговорни бизнеси по отношение на биоразнообразието и климата събра 10 разнообразни номинации, включващи и малки, и водещи фирми с изградени стратегии за корпоративна социална отговорност. Това показва, че у нас се увеличават представителите на бизнеса, които желаят успешно да съществуват в хармония с природата.

Тази година журито реши да отличи не просто фирма, а модел на бизнес поведение. Фирмата „Гайо Шоколад“ дарява 7 % от печалбата от всеки шоколад с морска сол на Българска фондация Биоразнообразие за опазване на Атанасовско езеро, от където се добива солта за продукта им. „Това е един успешен бизнес модел, който е изключително полезен и заслужава да бъде подкрепен, за да спечели повече последователи.“ – каза Димитър Димитров, който връчи наградата на журито в категорията и допълни, че моделът с мисъл за природата е единственият, който може да реши проблемите ни за в бъдеще.

В оспорвана битка до финала и с впечатляващия резултат от 2668 гласа, публиката определи за свой фаворит Зелена Странджа и тяхната инициатива Тур Странджа - многодневен маршрут, който „отвори“ планината за самостоятелни посетители без специализиран водач. Тур Странджа преминава през 17 населени места, непознати забележителности и съхранена природа по най-логичния и лесен за преодоляване начин. Победителите заявиха, че екосъобразните инициативи дават огромни възможности за развитие на устойчиви бизнес в цяла Югоизточна България като това е подходящ начин ценните територии да бъдат развивани и пазени.

Церемонията стана особено емоционална, когато Българска фондация Биоразнообразие обяви носителя на наградата за цялостен принос в българската природозащита - Боян Петров„Това по някакъв начин е най-важната за нас награда, най-скъпата за сърцето ни и винаги я връчваме на човек, който особено много допринася с цялата си дейност за опазване на българската природа... и дори някак си със самото си съществуване... Не познавам друг човек, който е толкова многолик... сплав от учения, изследователя, спортиста, непримиримия борец за справедливите каузи, който остави истинска следа..“, сподели Румяна Иванова, изпълнителен директор на БФБ. Особено вълнуващо, емоционално и лично беше и изказването на Радослав Парушев за неговия личен герой Боян, пример и за малката му дъщеря, както и откъса от „Последното интервю на Боян Петров“ (част от филма на „Преди обед“ на бТВ).

Така с малко тъга и много радост от заслуженото признание за всички номинирани приключи официалната част на Наградите за биоразнообразие и климат 2020.

Купонът продължи още един час и половина в компанията на „Керана и космонавтите“, които вдъхновено споделиха, че това е „едно от най-смислените събития“, на които са присъствали. Те зарадваха своите почитатели с авторски и кавър парчета и изказаха своята съпричастност и към каузата за защита на природата и към всички онези, които продължават години наред неуморно да я защитават.

В деветото издание на Наградите за биоразнообразие и климат имаше още една изненада – традиционните хлопки бяха заменени от истинско символично дърво, което наградените да посадят и отгледат със същата любов, с която се грижат и за каузата на българската природа и намаляването на последиците от климатичните промени. Дърветата са местни видове и са дарение от градински център Тис – София. Освен него победителите получаваха и малка лопатка, за да не спират да „копаят“ неуморно и упорито в своята сфера. Те получиха и торба с материали на проект “GameOn! Don’t let climate change end the game”!,  а всички номинирани бяха удостоени с грамоти като признание за техните успехи през годината.

Организатор на Годишните награди за биоразнообразие е Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „GameOn! Don’t let climate change end the game”, финансиран по Програма DEAR на Европейската комисия и целящ младежкото въвличане в темата за климатичните промени и смекчаването на техните негативни ефекти върху биоразнообразието, природните ресурси, екосистемите и живота на хората в социален, икономически и културен аспект.

Подробно представяне на всички номинирани може да откриете тук, а повече информация за победителите тук.


58 забележителни номинации и ожесточена надпревара за избора на публиката в Годишните награди за биоразнообразие и климат 2020

На 22 октомври (четвъртък) от 18.00 часа ще се случи церемонията по връчване на Годишните награди за биоразнообразие и климат' 2020. Мястото е зала "В парка" (малкото НДК) и ще бъдат спазени необходимите противоепидемични мерки.

Екипът на БФБ благодари за всички получени номинации, които бяха внимателно прегледани и 58 от тях бяха селектирани в 5-те категории на Наградите.1. Най-успешна кампания, свързана с опазване на биоразнообразието и климата - 23 номинации2. Най-добър журналистически материал, свързан с опазване на българската природа и климатичните промени - 11 номинации3. Активист за природата - 11 номинации4. Политик с най-голямо внимание към българската природа - 3 номинации5. Награда за отговорни бизнеси (по отношение на природата и климата) - 10 номинации

Междувременно на 12 октомври стартира публичното гласуване във Фейсбук събитието на Наградите за биоразнообразие, където гражданите имат възможност да направят своя избор и да определят носителите на наградата на публиката в 5-те категории. Някои от категориите достигнаха вече до нас 1000 гласа, а надпреварата продължава. Гласуването е до 21 октомври 18.00 часа.

На церемонията ще бъде обявено и решението на журито, което тази година е в състав:

Ива Дойчинова (журналист с активна гражданска позиция, директор на програма Радио София на БНР и лице на множество социални кампании), Радослав Парушев – писател и адвокат, който вълнува и провокира със своите романи и разкази (напр. последният му роман „Изнасилени от чудеса“), Лили Гелева - актриса и певица, със своя социална кампания за замърсяването с пластмаса и личната отговорност “Писмо в бутилка”, Красимира Величкова – изпълнителен директор на Българския дарителски форум – най-голямото сдружение на дарителски организации в страната и Димитър Димитров, предприемач, организатор на планинския ултрамаратон "Пирин Ултра", част от Световните серии по скайрънинг.

Биоразнообразната година (от май 2019 до май 2020) беше наситена с важни за българската природа събития и хора, които са дали своя принос за запазване на ценни места и видове, помогнали са в усилията за намаляване на климатичните промени, борили са се за защита на своите граждански права и възможността да живеем в здрава околна среда. Радостно за нас е, че расте броят на отговорните бизнеси, които имат отношение към природата и климата и с малки или по-големи стъпки помагат промяната да се случи и у нас.

Все още обаче номинациите на политици с внимание към природата остават забележително най-малко (две от тях са били номинирани и в предишни издания), което е обяснимо предвид ситуацията в страната и продължаващото обществено недоволство и протести. Високият брой на номинираните журналисти и техните смели текстове и репортажи за горещи екологични теми  показва, че въпреки незавидното ни място в класацията за свобода на медиите, у нас все още има качествена и обективна журналистика, която заслужава да бъде отличена и подкрепена.

Въпреки специфичността на условията в момента, организаторите от БФБ се надяват, че официалната церемонията на Годишните награди за биоразнообразие и климат' 2020 отново ще се превърне в  истински празник, на който да се отличат най-добрите постижения, да се припомнят успехите и проблемните случаи, да се даде гласност на малки и големи кампании и акции за запазване на природата и хората.

За музикалната част на празника ще се погрижат „Керана и космонавтите“, а срещите с интересни или любими хора и изложбите в уютната зала "В парка" ще допринесат за доброто настроение на гостите. За да се спазят необходимите мерки за сигурност и да се съобрази с капацитета на залата и изискванията за социална отговорност е необходима предварителна регистрация на bbf@biodiversity.bg до 20 октомври (18:00 часа).

Присъждането на Годишните награди се организира от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „GameON!”, финансиран от програма DEAR на ЕК.


Лагер “Game on!

Събрахме палатките, пихме по чай и си казахме "До скоро!".

Така приключи тридневният информационно-образователен лагер на GameOn!, където се запознахме с част от младите посланици и техните вдъхновяващи проекти. Страхотни гост-лектори ни разказаха за въздействието на климатичните промени върху българската природа и ни научиха как да комуникираме историите, в които вярваме.През първия ден, д-р инж. Александър Дунчев, старши експерт „Защитени територии и гори във фаза на старост“, Югозападно държавно горско предприятие - Благоевград ни разказа по изключително завладяващ начин за влиянието на климатичните промени върху горите и процесите протичащи в тях.

Ден по-късно, по време на пешеходен преход в Природен Парк Витоша, със Силвия Арангелова – главен специалист туризъм към Дирекцията и Симеон Арангелов – експерт фауна от Асоциация на парковете в България потърсихме локалните климатични отпечатъци и чрез нагледни примери научихме повече за последствията от нарушеното равновесие в горските екосистеми. Близо осемкилометровата дистанция даде възможност на участниците да приложат уменията си за разказване на истории, придобити по-рано от Виолета Керимидчиева - бранд маркетинг специалист, комуникатор и активист, а фотографите Христо Русев и Александър Николов ни запознаха с начините, по които да комуникираме визуално вижданията си.

Програмата завърши с практикум за торфищата в България, в който се включиха и нашите студенти от програма "Бъдещи природозащитници". Доц. д-р Райна Начева ни показа как се изследват и възстановяват тези уязвими местообитания, както и за изключително важната им роля като вододайни зони, въглеродни депа и естествено решение за намаляване темпа на климатичните промени.

Искрено благодарим на всички лектори и участници, които бяха част от нашето събитие и направиха вечерите под звездите още по-приятни.Благодарим и на нашите любезни домакини от хижа Червената шапчица ,които допринесоха за страхотната атмосфера с отношение и вкусна храна!

През следващите седмици, следете нашата фейсбук страница и YouTube канал, за да раберете повече за младите посланици на GameOn и техните вълнуващи проекти!

#gameon #cliamtegame #climategameon #globalgoals


Пластмаса

Знаете ли, че всеки може да се погрижи за океаните, моретата и климата от вкъщи?

В предишна публикация Ви разказказахме как в процеса на създаване и дистрибуция на пластмасовите изделия се използва 8% от глобалния добив на изкопаеми горива, а генерираните въглеродни емисии са колкото на 200 ТЕЦ-а. Днес ще споделим повече информация за пластмасата и нейното влияние върху океаните.

В края на март 2019-та с голямо мнозинство Европейският парламент прие нов закон, с който забрани употребата на еднократната пластмаса. Въпреки че това решение отдавна е взето локално в редица европейски държави като Франция и Италия, от следващата година, във всички членки на съюза няма да се ползват прибори за еднократна употреба, пластмасови чинии, сламки, оксоразградими пластмаси и съдове за храна, както и чашки изработени от експандиран полистирен – едни от основните замърсители на моретата и океаните. Поглеждайки към нашето Черно море, за което знаем, че подобно на Балтийско и Средиземно е силнозамърсено с микропластмаса, все пак дълго време се надявахме, че няма да видим острови от боклук и снимки на птици, риби и бозайници в хватката на пластмасовите отпадъци. В началото на юни обаче стана ясно, че в северната му акватория вече са се образували острови от боклук. Поради тази причина решихме да споделим с вас няколко инициативи, в които всеки може да се включи и без усилия и да даде своя принос за по-чисти морета и океани и разбира се - по-малко въглеродни емисии в атмосферата.

Ако все още не сте се присъединили в международната инициатива PlasticfreeeJuly, все още имате две седмици да го направите. Знаем, че рязката промяна в начина на живот често е изключително трудна, но дори и опит за ден без пластмаса би имал нужния ефект и още повече - би дал пример на нашите близки и приятели.

Подпишете петицията на Greenpeace и ЗаЗемята - „Повече море, по-малко пластмаса“. Всички искаме да живеем в по-чиста градска среда, да ходим на чисти плажове и да дишаме чист въздух, а един онлайн подпис - не коства нищо.Последното ни предложение бе изпратено от Катерина Видева – студент във Великобритания. Става въпрос за Oceanhero.today – онлайн търсачка подобна на Google. На всеки пет търсения чрез нея, създателите ѝ събират нужните средства за премахването на една пластмасова бутилка от океаните.

Е, лесно е! В съвременната глобална среда, дори и два клика са достатъчни за една по-чиста планета!