Ади Кънева
Ади Кънева
Ади Кънева е магистър „Градски изследвания“ и докторант към катедра „История и теория на културата“ към Софийски университет. През последните години започва да се интересува от наблюдение и разпознаване на птици в природата, като се включва като доброволец в разнообразни инициативи като мониторинг, картиране и опръстеняване на птици в страната. Вярва, че културните и природозащитните организации следва да си партнират и да работят заедно за опазване на природното наследство. Също така смята, че градовете не бива да са пространства лишени от природа, а трябва да бъдат изграждани и развивани с идеята, че могат да бъдат дом не само за хората, но и за много други видове.
Като част от „Game on“ Ади спомогна създаването на три информационни табели за градско биоразнообразие, които бяха поставени в новия регионален културен институт „Топлоцентрала“. Целта им е да запознаят артистите и тяхната публика с природата около тях и с начините, по които могат да я опазват.
В рамките на „Природа фест“, тя популяризира работата си като организира „Treasure hunt“ за малки и големи.
Можеш ли да ни разкажеш повече за другата инициатива, в която се включи - опръстенителния лагер в Китук?
Бариерата Китук е морска бариера, която разделя водите на езерото Синое, Румъния (по-точно на комплекса лагуни Разелм-Синое) от тези на Черно море. На негово ниво е създадена защитена зона от национален интерес, която отговаря на IV категория на IUCN.
От 2014 там се провежда опръстенилен лагер – Chituc Ringing Camp, който следи миграцията на птиците в района. Преди посещението, само бях чувала, че мястото е мечта за орнитолозите и любителите птичари. Има изключително строг режим на посещение и се изискват разрешителни, които пък много трудно се издават.
В акцията по опръстеняване, проверяване на мрежите за птици и други задачи в лагера се включихме заедно с Теодор Трифонов, а домакини на събитието бе партньорската организация от Climate Game On – румънската Milvus Group
Димитър Димитров
Димитър Димитров
Димитър Димитров е магистър по екология и опазване на екосистемите и се занимава с изследване на биоразнообразието и антропогенното влияние върху него. В проекта си за проучване на въздействията на климатичните промени върху фауната, той изследва наличието на топлинен островен ефект около гр. Пловдив. Проучвателния му район обхваща поречието на река „Марица“ около и в рамките на града, част от Натура 2000. Изследването цели да определи значимостта на въздействието на топлинния островен ефект върху местните популации на водни кончета, които представляват ценен индикатор за състоянието на екосистемите. Също така целта му е да стимулира хората да събират информация, която да служи за регулярна оценка на състоянието на екосистемите и влиянието на климатичните промени върху тях.
Проблемите в климата през 21 век са най-големият проблем за природата. Те водят до изменение на условията на средата и промяна в типа на местообитанията. Водните кончета са организми тясно свързани с водните екосистеми. Имено тези екосистеми са най-силно повлияни от климатичните промени. Някои видове Водни кончета са изключително уязвими от промените в климата тъй като са характерни за конкретни типове хабитати.
С повишаването на температурите Водните кончета се движат на север. Това ги прави добър индикатор за ефектите които могат да последват от изменението на климата.
Промените в климата се забелязват отчетливо и в гр. Пловдив а река Марица е от изключителна важност за популацията на Водните кончета в района.
С това проучване Димитър Димитров установява какво е влиянието на температурния островен ефект върху водните кончета по река Марица в района на гр. Пловдив, а повече за финалните резултати може да прочетете тук.
Разкажи повече за работа си.
Трудна ли е работата на терен?
Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават
Автор: Михаил Петров
Пролетта не носи дъждовете, както е правила преди. Изненадващи силни бури унищожават всичко, което си отглеждал цяла година. А единствената ти работа - производството на кафе, става все по-скъпо и невъзможно начинание.
Енрике е местен фермер от Гватемала, който познава тази борба отблизо. От шестнайсет години той отглежда кафе в семейната си ферма в покрайнините на град Ескуинтла. Плантацията е наследството, оставено му от неговите баща и дядо. Той работи в нея по шест дни седмично през цялата година и това е основният поминък, на който той разчита.
С всяка изминала година обаче за него става все по-трудно да изкарва прехраната си. Добрата реколта от кафе изисква доста специфични климатични условия - изисква дъжд, суша и топлина в предвидими моменти, както и определен тропически климат с богати почви и малко вредители. Все неща, с които регионът на Гватемала разполага. Поне засега.
Ескалиращата климатична криза, за която ООН посочва, че вече „достига необратими върхове“, е в центъра на проблемите за земеделци като Енрике. Той казва, че през последните години в страната има прекалено дълги периоди на засушаване, които спират растежа на кафето, което той отглежда. А когато те приключат, идват непредвидими дъждове и бури, които често водят до болести и значителни щети по растенията му.
Енрике не е единственият, който забелязва това. Гуидо Калдерон e координатор в гражданската организация ASEDE, чиято основна мисия е да работи за облекчаването на ефектите от климатичните промени и намаляването на риска от продоволствена криза в Гватемала.
Според него ситуацията с климата в страната става все по-непредвидима. Това е така заради продължителната суша и нарастващия брой наводнения, образували се заради силните бури, които са връхлетяли Централна Америка през последните две години.
В резултат на климатичните промени ключовите за земеделието периоди на валеж в Гватемала се изместват все повече, обяснява той. В опит да се приспособят към изменящите се условия местните фермери опитват нови неща, като например да сеят семената в различно време от годината, но никой не знае кога това е най-подходящо, защото времето не е “каквото беше преди”, казва Калдерон.
Отглеждащите кафе земеделци срещат и още една трудност, предизвикана от климата. Това е така наречената ръжда, която се появява по растението - гъбична болест, която се размножава при по-високи температури и спира процеса на фотосинтеза. Симптомите на тази зараза са подхранвани именно от изменението на климата и по-конкретно от повишаването на глобалните температури.
Тези наблюдения са отразени и в проучване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в което се разглеждат варианти за борба с ръждата по кафето чрез ядрени техники. Изследването посочва, че изменящите се модели на валежи и температури увеличават скоростта на заразяване и разпространение на болестта.
За последните няколко години научни изследователи предлагат решения на проблема, които включват използването на специални торове и пестициди, но те не са универсално приложими, тъй като има твърде много различни видове ръжда по кафето. Отделно, борбата с тази болест може да струва много по-скъпо на дребните стопанства отколкото, ако те просто се откажат изцяло от производството на кафе.
Това обаче ще означава загуби, които никой в Гватемала не може да си позволи. В страната 54 хил. от всички фермери живеят в бедност и получават по близо 3.10 щатски долара на ден, а 19,4 хил. от всички фермери живеят в екстремна бедност и припечелват под 1.90 долара на ден. Това сочат данните от доклад на международната неправителствена организация Eneritas.
В тази тревожна статистика влиза и Енрике. Неговата печалба от производството на кафе е по-малко от 1 щатски долар на ден. Така наред с климатичните предизвикателства, пред които е изправен като земеделски стопанин, той трябва да се справя и с икономическите последици.
Той все пак смята, че неговите проблеми могат да бъдат решени, но това ще изисква много усилия както политически, така и чисто човешки.
“Искам да продължа да произвеждам кафе и всичко да върви добре. Надявам се, че да получим разбиране и помощ на международно ниво, да има повече директни сделки между производителите и купувачите, а хората да купуват повече биологични продукти”, казва Енрике.
Именно тези решения му позволяват да не спира да мисли за своята голяма мечта - че следващият път, когато се видим, реколтата му ще е по-голяма, той ще е продал повече кафе и с това ще е подсигурил прехраната на своето семейство.
Жулиета Добчева
Жулиета Добчева
Жулиета Добчева изследва влиянието на бързата мода върху среда и работи за продажба на малка инициатива дрехи втора употреба онлайн. Тя се определя като комуникатор, маркетолог и най-вече „разказвач на истории“. Ненаситен изследовател, който вярва в иновациите, вдъхновени от природата. Влюбена в модата – тази, която ни вдъхновява и демонстрира респект към природата. Мотивирана е да допринесе за трансформацията в текстилната индустрия към по-устойчив модел на производство и консумация. Участва в множество инициативи и често може да я видите как разказва на ученици за начините, по които може да изглеждаме като същевременно избягваме бързата мода.
Защо се включи в GameOn и каква идея искаше да реализираш?
Какво постигна?
Докато организира събитие за размяна на стари, но запазени дрехи, Жулиета успява да подкрепи усилията и на други хора, които припознават каузата ѝ. В случая – „Градски ученически парламент – Велико Търново“
А знаете ли как модата може да бъде по-щадяща за околната среда?
Ния Тошкова
Ния Тошкова
Ния Тошкова е молекулярен биолог в Националния Природонаучен Музей при БАН и е редовен докторант към Институт по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания при БАН. Ния е от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат. Занимава се с изследването на пещери и прилепи от гимназията. Работи в В проектите си съчетава високотехнологични молекулярни методи с пещерни приключения. В момента изследва значението на зимния сън при прилепите за тяхното оцеляване и как климатичните промени ще повлияят този чувствителен период от живота на летящите бозайници. Освен работата ѝ с тези важни бозайници, друга нейна мисия е да направи науката по-достъпна за публиката и така да провокира по-доброто опазване на природата.
Защо се включи в GameOn и каква идея искаше да реализираш?
Седемте Рилски езера са сакрално място за българите и един от символите на България. Исках да изследвам влиянието на климатичните промени върху водната площ, защото именно те в комбинация с антропогенното натоварване в района, допълнително ще натоварят тези чувствителни екосистеми. Като любимо място на млади и стари, Рилските езера са примерът, който може да обедини хората и да ги накара да се замислят за последствията от човешкото въздействие и ефектите на климатичните промени, които няма да подминат страната ни.
Повече за работата на Ния
Какво предстои?
Дина Сиракова
Дина Сиракова
Дина Сиракова е магистър по екология и изследва влиянието на изменението на климата върху влажните зони. Теренната й работа бе в ЗЗ “Долни богров – Казичене”, част от Натура 2000 и на няколко минути от София. След защитата си тя започва дейност по почистване в този район, тъй като по време на проучването си, с разочарование установява, че районът е силно замърсен и превърнат в нерегламентирано сметище. Целта ѝ е тази дейност да продължи и да събира все повече подкрепа, като по този начин повдига въпроса за Натура 2000 зоните и как те могат да бъдат полезни за обществото.
Защо се включи в GameOn и каква идея искаше да реализираш?
Седемте Рилски езера са сакрално място за българите и един от символите на България. Исках да изследвам влиянието на климатичните промени върху водната площ, защото именно те в комбинация с антропогенното натоварване в района, допълнително ще натоварят тези чувствителни екосистеми. Като любимо място на млади и стари, Рилските езера са примерът, който може да обедини хората и да ги накара да се замислят за последствията от човешкото въздействие и ефектите на климатичните промени, които няма да подминат страната ни.
Повече за работата на Дина
Какво предстои?
Предстоящо събитие – Мониторинг на туристопотока в района на Седемте Рилски езера – записването е отворено!
Камен Жижанов
Камен Жижанов
Камен Жижанов промотира активно гражданство и организира кампании за почистване и реновация на обществени места. Чрез създаване на визуални материали, той цели да даде пример какво може да се постигне с активното включване на гражданите и създаването на стабилно гражданско общество.
Защо се включи в GameOn и каква идея искаше да реализираш?
Какво постигна?
Какво предстои?
Предстоящо събитие – Мониторинг на туристопотока в района на Седемте Рилски езера – записването е отворено!
Боян Зафиров
Боян Зафиров
Боян Зафиров е млад учен, завършил превенцията на бедствия и аварии в Холандия. Фокусира се върху възможностите на ГИС (географските информационни системи) в управлението на природните ресурси, борбата с пожарите, наводненията, незаконното унищожаване на гори и др. С подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие, той провежда изследвания за промените в качеството на водите на Седемте рилски езера и въздействието на климатичните промени и туристопотока върху тях. Рилските езера са ледникови езера, зависими от дъждовните и снежни климатични условия, както и великолепно място в България, посещавано от много туристи. Работата му е публикувана в Климатека. Продължаваме да работим с него по темата за опазване на Седемте рилски езера, като той често участва в публични събития и различни медии.
Защо се включи в GameOn и каква идея искаше да реализираш?
Седемте Рилски езера са сакрално място за българите и един от символите на България. Исках да изследвам влиянието на климатичните промени върху водната площ, защото именно те в комбинация с антропогенното натоварване в района, допълнително ще натоварят тези чувствителни екосистеми. Като любимо място на млади и стари, Рилските езера са примерът, който може да обедини хората и да ги накара да се замислят за последствията от човешкото въздействие и ефектите на климатичните промени, които няма да подминат страната ни.
Повече за работата на Боян
Какво предстои?
Предстоящо събитие – Мониторинг на туристопотока в района на Седемте Рилски езера – записването е отворено!
Аквапоника в България - А, Б-то на иновациите в агропроизводството
Автор: Д-р Милена Кръстанова
Непредвидимите здравни, икономически, политически и социални кризи, както и измененията в климата в световен мащаб, неименуемо водят и до динамични процеси в агропроизводството. Инвеститори, производители, изследователи, мениджъри насочват интересите си към иновативни кръгови версии на хранителни системи за устойчиво агропроизводство и продоволствие на екологично чисти храни [1]. Хранителните системи със затворен цикъл на производство имат характеристиката за ефективно използване ресурсите на планетата – вода, енергия и др.
Необходимостта за собствено производство на храна в или в близост до градски райони се отчита все по-осезаемо. Градското производство в сгради и върху покривите им може да бъде по-ефективно със съответен принос за устойчивост, като се намаляват екологичните разходи при производството и особено, свързаните с това разходи при транспортиране на храната и недостига на работна ръка [2]. Четири основни събития оказват натиск върху наследения модел на производство на храни при изпълнение на изискванията на бъдещето: демографските данни, недостига на природни ресурси, изменението на климата и хранителните отпадъци. Климатичните промени носят нови заплахи както пряко за човека, така и косвено чрез риск за растителния и животинския свят [1]. Устойчивостта, като предизвикателство, призовава за мерки за по-добра защита на нашата земя от заплахата на възникващи вредители и болести, както и за внедряване на иновации. Понастоящем новите версии на хранителните системи – хидропоника, аквапоника, аеропоника, VEGGIE, MELISSA, вертикално земеделие, технология, контролираща листата (Leaf Sensor Technology) и др. са на етапи усъвършенстване на технологиите и социално популяризиране. Аквапониката е биоинтегрирана екосистема от различни биологични организми – риби, растения, бактерии и др., растящи и функциониращи в условия на симбиоза помежду си. Аквапониката като нова и иновативна технология, включително за органично производство на растения и аквакултури, може да играе основна роля в увеличаването на устойчивостта, с предимството си, че е безопасна за потребителя и околната среда, като в същото време носи ползи за обществото като цяло. Потенциалът на аквапоничната технология кореспондира с нарастващата тенденция на системите за независимо от климата производство на храни със затворен цикъл и в контролирана среда. Аквапониката, вече, премина фазата на научни проекти в световен план и вече е модерно индустриално производство на органични храни. На територията на Европейската общност има 53 научноизследователски центрове и 44 компании за аквапоника – илюстрация на баланса между научни и бизнес интереси. Дефинирана е като една от „десетте технологии, които могат да променят живота ни“. Аквапониката се отнася най-малко към три от целите за устойчиво развитие на ООН – шестата цел – свързана с качеството на водата, единадесетата цел – за трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове и четиринадесетата цел – за съхранение и устойчиво ползване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, или изкуствени торове, целогодишно, при контрол на среда и в независимост от изпитанията на климата. Интегрираната аквапонична система е устойчива зелена иновация, ориентирана към опазване на околната среда. Независимостта по отношение на средата е най-важното предимство на тази технология. Контролираната среда, която изискват аквапоничните системи, е в противовес с климатичните промени, неблагоприятните условия, замърсената околна среда – вода с пластмасови микрочастици, киселинни дъждове, почва с пестициди и др. Позволява да се отглеждат култури в сухи райони. Над 250 видове зеленчуци се произвеждат чрез аквапоника. Различни видове риби се използват в системата аквапоника, но най-често – тилапия (55%) и декоративни риби (кои, златни рибки, тропически риби) (48%) [5]. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) предлага тилапията да се отглежда в по-бедните региони, тъй като има по-нисък коефициент на преобразуване на фуражите (FCR) 1,6 в сравнение с този при едри преживни животни, който е 8,8 [3]. Хранителните системи със затворен цикъл са необходими за опазване ресурсите на планетата, ефективно използване на водата и увеличаване на количеството храна, използвайки по-малко природни запаси. Допълнителната полза е да се намали, надяваме се, и да се елиминира необходимостта от изкуствени торове, и пестициди, участващи в производството на храни [1].
В България започна внедряването на всички направления на аквапониката – хоби, търговия, агротуризъм, обучение, наука и т.н. На 18 март 2022 г. в Стара Загора беше открит „Център за аквапоника“ в присъствието на президента на Р. България Румен Радев – единствен в Източна Европа, работещ по поетапно технологично въвеждане и внедряване на безотпадно производство на храни. Този Център за аквапоника е уникален образователен, научноизследователски и индустриален проект за контролирано екологично производство чрез аквапоника, чрез който стартира внедряването на тази технология и в този регион. Като отличен модел за демонстриране на много принципи на науката, производството, инженерството и мениджмънта аквапониката ще бъде част от образователния и научен прогрес на Тракийския университет – Стара Загора. Функционирането на „Център за аквапоника” e един от ключовите инструменти за популяризиране на технологията, който ще се превърне в място за обмен на най-добри практики на местно, регионално, национално и европейско равнище за аквапоника и ще приобщи науката и бизнеса към прехода за устойчиво развитие. Целта е да се насърчат конкретните дейности, експериментирането и повишаването на осведомеността в сферата на аквапоничното производство като устойчиво развитие за изпълнението целите на Плана 2030 [1]. Смисълът е адаптация на технологията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Обект на научни изпитвания са: анализ на факторите, условията и проблемите на оптималната жизнена среда за отглеждане на аквакултури и балансиране на влиянието им върху растителните видове в общата система за целите на ефективно повишаване на производителността на храни. Целите на научното изследване са: от една страна, обосновка на практичността и устойчивостта на аквапониката сред конвенционалните методи на производство и търговската оптимизация на технологията, а от друга страна – дефинирането на незаменимата роля на симбиозата между видовете в устойчива микро екосистема – аквапоника. Основната теза е обосноваване на необходимостта от оптимизиране на взаимното полезно влияние на видовете в системата аквапоника за постигане на максимални приложни резултати в производството. Операциите и процедурите за преобразуване на даденото в необходимо и методите за управление на жизнената среда са дейностите, които ще бъдат проследени. Очакваните резултати са обосновка на целесъобразността на системата аквапоника в България. Като фактор за оптимално използване на ресурсите за устойчиво развитие, аквапоничната технология представлява интерес за България както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”.
Преодоляването на трудностите и рисковете при интегрираното производство на аквакултури и растения при аквапоничната технология налага проучването и анализа върху биологичната характеристика на отделни видове риби и взаимовръзката им с храненето и условията на средата; проучване на биологичните особености на аквакултурите чрез условията на средата; влиянието им върху развитието на растенията в условията на безпочвена среда; установяване на приложната зависимост между видовете в аквапониката и методи за управление на симбиозата между видовете в аквапоничната система, за постигане на максимална ефективност. Сравнителен анализ на опита на редица страни върху аквапониката, който е осъществен от авторския екип на Кръстанова, 2022 позволява да се охарактеризират възможностите и предпоставките на тези процеси и у нас [4]. Обзорната статия Aquaponic systems: biological and technological parameters е публикувана в престижното научно списание Biotechnology & Biotechnological Equipment, Vol. 36, №01, 305-316, със съдействието на фондация „Биоразнообразие“. В обзора са анализирани биологичните и технологичните показатели на системата аквапоника чрез информационно проучване на повече от 200 научни публикации в периода от 1974 г. до 2021 г.
С екипа на Центъра за аквапоника в България си поставихме високи цели и ще ги следваме в процеса на разработката на научните изследвания. Българският принос ще бъде свързан с доказване предимствата на технологията като универсалност, устойчивост, продуктивност, нетрадиционна адаптираност и други. Балансът между научните изследвания и бизнес интересите, както и положителното отношение на крайните потребители към аквапониката е решаващ елемент за нейния успех. Вероятно, с обосновката на резултатите, аквапониката ще се докаже като една от важните разработвани съвременни системи за производство на храни, необходими днес и в перспектива [4].
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
- Кръстанова М., Д. Байкова. 2022. Новата версия хранителни системи – иновативност за устойчивост”. Сп. „Храната на XXI век”, 2 (VII), 14-20.
- Baganz G., M. Schrenk, O. Körner et al. Causal Relations of Upscaled Urban Aquaponics and the Food-Water-Energy Nexus – A Berlin Case Study. Water 2021, 13, 2029. https://doi.org/10.3390/w13152029.
- Danner R., U. Mankasingh, K. Anamthawat-Jonsson and R. Thorarinsdottir. Designing aquaponic production systems towards integration into greenhouse farming. In Water, 11, 2123.
- Krastanova M., I. Sirakov, S. Ivanova-Kirilova, Yarkov D. and Orozova P. Aquaponic systems: biological and technological parameters. Biotechnology & Biotechnological Equipment, Vol. 36, №01, 305-316.
- Love D., J. Fry, L. Genello, E. Hill, J. Frederick, X. Li, K. Semmens. 2014. An international survey of aquaponics practitioners. PLoS One. 9, 1-10.
Удивителни факти и цифри от проекта „Game On“
В рамките на проекта „Game On“ нашата цел е да насърчим младежите по света да предприемат действия и да реагират на заплахата, която климатичните промени представляват за човечеството. Всеки ден ние се стараем да повишаваме осведомеността сред обществото по теми, свързани с околната среда, да изграждаме общности и да постигаме положителна промяна в поведението на хората. Принос в тази насока е и наскоро публикуваната анкета от 8 държави, която разкрива няколко удивителни факта и цифри от инициативата по проекта „Game On“.
Последиците от климатичните промени вече не са далечен кошмар. Усещаме ги в ежедневието си. Ставаме свидетели на суши, внезапни наводнения, горещини и безпрецедентни метеорологични явления, които са се случвали изключително рядко преди. Времето за действие изтича, а вече може и да сме закъснели. С правилните мерки обаче все още можем да смекчим и евентуално да забавим тези процеси.
Радваме се, че младите хора по света са отворени към „зелените“ послания и проявяват дълбока загриженост за съдбата на планетата. За щастие, това поведение е заразно и към климатичната революция се присъединяват все повече и повече представители на по-старите поколения. Тази промяна в мирогледа се разглежда в анкета, изготвена по проекта „Game On“, в която са записани и анализирани отговорите на 2000 души в 8 европейски държави. Благодарение на проучването учените разполагат с огромно количество важни данни, но също и с няколко интересни, изненадващи и определено обнадеждаващи факти. Ето една част от информацията, която разглеждаме в тази статия.
- Съгласно проучването 26% от хората възприемат промените в климата като огромен проблем. Може и да не е голям процент, но, ако значителна част от тези хора предприемат действия, това може да доведе до голяма промяна.
- 70% от респондентите разпознават учените като най-достоверния източник на информация относно климатичните промени. Много е обнадеждаващо да се прочете такова нещо, след като напоследък социалните медии бълват погрешна информация и конспиративни теории.
- 58% от респондентите посочват телевизията, а 43,5% споменават уеб сайтове за новини като основен източник на информация. Това означава, че каналът за комуникация е от голямо значение, когато се предават послания за промените в климата.
- Важно е и кой предава тези зелени послания: в Румъния екоактивистите от неправителствени организации са най-достоверният източник на информация, докато в Германия младите хора вярват на казаното от политическите лидери по този въпрос.
- Има съществени разлики в отговорите на мъжете и жените. 71% от жените вярват, че глобалното затопляне е реален проблем, а само 60% от мъжете са на това мнение. Жените (81%) е по-вероятно да мислят, че промените в климата се дължат на човешките действия, докато само 72% от мъжете твърдят същото.
- И един лъч надежда: От проучването става ясно, че 45% от хората между 26-35-годишна възраст са склонни да плащат повече за по-екологосъобразни продукти. Съгласно казаното от респондентите два пъти повече хора планират да използват източници на възобновяема енергия през 2022 г., отколкото през предходната година.
За да завършим този списък с удивителни факти, ще ви споделим, че болшинството от анкетираните са съгласни, че образованието е една от най-важните области за повишаването на осведомеността относно промените в климата. Цялата ни надежда е в младото поколение, чийто живот ще бъде засегнат в огромна степен от този проблем, ако не действаме заедно.
Прочетете пълната анкета на Omnibus тук.