Образователен лагер се проведе в Рила през Август 2021
Едно приключение е истинско, когато има предизвикателства, умора, храна за размисъл и излизане от зоната на комфорт и разбира се – нови приятелства. Ето това ни се случи в продължение на няколко дни по красивите рилски склонове с образователния лагер Game On!
Шарена група учени, изследователи и студенти поехме по стръмните пътеки на Рила с въпроса “Как влияят климатичните промени и човешката дейност върху биоразнообразието в субалпийския и алпийския пояс?”.
За да започнем да нареждаме наистина трудния пъзел на кое, защо и как се променя в планината, потърсихме информация и данни от специалисти по високопланинска флора и фауна, климатични промени, устойчив туризъм, с които говорихме на най-невероятните места за лекции и дискусии – по хижите, склоновете и гледките на Рила.
Какво научихме, какво ни изненада, кои са горещите дискусионни точки, които още търсят устойчиво решение – можеш да видиш в текстовете към снимките по-долу, с линкове към някои от изследванията.
20 младежи с различно образование – в сферата на екологията, комуникациите, правото, енергетиката, ландшафтната архитектура, медицината, педагогиката и др. участваха в четиридневно приключение в НП “Рила”.
Снимка: Тодор Славов
Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие по проект “Game On | Don’t let climate change end the game!” и целеше да покаже повече за промените в най-високите части на планината Рила.
Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие
В събитието се включиха и експерти от БАН, НП “Рила”, Климатека, Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Те споделиха своите изследвания върху биоразнообразието и разказаха повече за въздействието на климатичните промени в планините.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
Групата потегли от местността “Зелени преслап” към хижа “Скакавица”, а оттам към Седемте рилски езера и хижа “Иван Вазов”.
На снимката: водопад Скакавица отвисоко.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Приказно красивите Рилски езера бяха една от ключовите теми за дискусия по време на лагера.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
Непосредственото негативно въздействие върху региона на езерата е свързано директно със засиленото човешко присъствие. Утъпкване, ерозия, заблатяване, замърсяване са част от видимите проблеми, които наблюдавахме.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
За съжаление, мерките, набелязани и отчасти предприети от Парка за ограничаване на туристическото въздействие чрез изграждане на алеи покрай езерата (така че туристите да използват само една пътека и да не изравят склоновете), не могат да се определят като напълно адекватни.
Благодарение на протестите на обществеността от последната година, беше спряно започналото постилане на пътеките с чакъл с варовиков произход. В среда с повишена киселинност, каквато е тази около езерата и въобще в Рила планина, поставянето на материали с чужд произход, особено на варовити скали, носи големи екологични рискове, тъй като алкалните вещества, отделяни от варовика при контакта му с дъждовните и подпочвени води, попадат в езерата и неестествено понижават тяхната киселинност, а това застрашава нормалното съществуване на видовете, които живеят и се развиват в езерата.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
След множество сигнали на граждани, НПО и научни институции, както и експертни мнения от служителите на Парка, подходът за борба с ерозията от туристопотока се променя и в момента се полагат на ръка каменни плочи, от материал, който се добива в близост. Този подход представлява стъпка в правилната посока, но изгражданите пътеки и дървени парапети се оказват неустойчиви на напора на свличащата се снежна покривка през зимата.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
За нас решаването на проблемните въпроси “на парче” и без екологична оценка и последователен мониторинг на възможните решения, представлява грешен подход. Според Коалицията “За да остане природа”, е необходимо спиране на изпълнението на проекта на НП “Рила” „Устойчиво управление на Национален парк Рила II-ра фаза“ до изготвяне на екологична оценка на проекта, така че да се прецени кои са най-правилните стъпки за подобряването на екологичното състояние на местообитания, увредени от постоянния човекопоток.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Решихме, че всички преходи по време на лагера ще бъдат пешеходни, защото изграденият лифт между Паничище и новата хижа на Рилски езера, освен незаконен, е и част от проблема, допринасящ за засиленото човешко въздействие в района на езерата.
Той е построен без необходимите оценка за въздействието на околната среда и екологична оценка. Необходимо е тази оценка да се изготви и да се предприемат действия спрямо нейните резултати за въздействието както от изграждането на самия лифт, така и на човекопотока от лифта към Седемте рилски езера Повече информация за лифта и нарушенията, свързани с него, четете на http://forthenature.org/cases/18
На брега на самото Рибно езеро, доц. Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград сподели повече за геоложките условия в Рила, за самото формиране на ледниковите езера и за процесите, които са ги превърнали в това, което са днес. Ледниковите езера са зависими от задържането и топенето на снежната покривка в циркусите, в които са разположени, а в периода август-октомври изцяло от атмосферните валежи.
Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие
Комбинацията от по-високите температури и намаленото количество валежи, съчетано със засиленото човешко присъствие в района, засилва процесите на обрастване и заблатяване на езерата. Най-засегнати са по-плитките и по-ниско разположените от тях, като например Трилистника и Рибното езеро. Техните обширни плитководия обрастват с макрофитна растителност, която загнива и понижава кислородното съдържание.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Тези изводи се потвърждават и от изследванията на Боян Зафиров, млад учен, посланик по проект Climate Game on. Боян сподели резултатите от своето проучване чрез сателитни изображения, които показват, че климатичните промени засилват ефекта от нарушеното екологично състояние на Езерата, следствие от антропогенното натоварване.
Най-повлияни са езерата Трилистника и Рибното, което се определя от сравнително големите им водосборни басейни, и от наличието на хижи и на многобройни къмпингуващи туристи в близост през лятото, когато именно е периодът на активна вегетация на растенията. Повече за резултатите може да прочетете в Климатека: https://www.climateka.bg/sedemte-ezera-v-rila-vliyanieto-na-klimatichnite-promeni/
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Според участниците в лагера, Седемте рилски езера са пример за уязвима екосистема – една гореща точка, в която се пресичат екологични, икономически и културни интереси. Тук експерти, граждани и ръководството на Национален парк “Рила” трябва заедно да търсят устойчиви решения, които намаляват въздействието от туристическия поток на локално ниво, и да се застъпят за механизми, които подкрепят нисковъглеродната икономика и зелените политики на национално и световно ниво.
По време на лагера бяхме придружавани от Кирил Стамболиев, експерт фауна в Национален парк “Рила”. От него участниците научиха повече за защитените територии в планината Рила и предизвикателствата пред тяхното опазване.
Най-голям интерес предизвика представянето на работата за мониторинг и опазване на дивата коза и мечката на територията на Парка. Наблюденията показват, че дивите кози свикват с наличението на хора и в случай, че няма бракониери, могат да бъдат наблюдавани от туристите от доста близко разстояние.
Снимка: Кирил Стамболиев – имаме разрешение
Участниците в лагера на два пъти имаха възможност да наблюдават диви кози, като за част от тях това беше първа по-близка среща.
По време на преходите успяхме да видим и бебе усойница, смилаща храната си на припек на пътеката. На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планини между 800 и 2700 м.н.в. Основната й храна са дребни бозайници като мишки, полевки и земеровки, гущери, слепоци, къртици, както и земноводни – жаби, тритони и дъждовници.
По време на преходите, доц. Емил Гачев ни показа образуванията и характерните черти, свързани с релеф, формиран под действието на отдръпващи се ледници. В подножието на вр. Калин беше разгледана поредица от моренни валове, оставени от плейстоценския ледник по време на неговото поетапно отдръпване и стопяване. Развитието на ледници в миналото на фона на разнообразни топографски и геоложки условия – скален състав, разломни линии, различни експозиции, е довело до образуването на голямото разнообразие от релефни форми, които украсяват планината Рила днес.
Ледниците са най-значимият природен архив, съхранил информация за условията на Земята в миналото. В големите полярни ледени щитове снегът не се топи, а се трупа на слоеве година след година. Вече има няколко мащабни проучвания на климата на миналото на базата на анализи на ледени проби, получени чрез сондиране на ледниците в Гренландия и Антарктида. Резултатите от тези изследвания показват, че през последните най-малко 420 000 г. никога нивата на въглеродния диоксид и метан в атмосферата не са били толкова високи, колкото сега (Източник: Vostok, Antarctica research station http://www.antarcticglaciers.org/glaciers-and-climate/ice-cores/ice-core-basics/ ).
Подобни са и изводите от последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата (IPCC), който е категоричен – Земята се е затоплила с 1.09℃, сравнено с периода преди индустриализацията, а основна причина за това е човешката активност и използването на изкопаеми горива. Покачването на нивото на Световния океан и топенето на ледниците биха продължили с десетилетия даже и при пълно и незабавно прекратяване на човешкото въздействие. Повече за доклада: https://bbf.biodiversity.bg/bg/Noviyat-doklad-na-Mezhdupravitelstveniya-komitet-za-klimatichnite-promeni-e-izklyuchitelno-vazhen-Eto-shest-osnovni-izvadki-ot-nego-.p2299
От връх Малък и Голям Калин, освен страхотната гледка, за жалост видяхме и няколко пожара на територията на България и Северна Македония. Обществото ни следва да предприеме спешни мерки за намаляване на риска от пожари, както и да се разработят адекватни дългосрочни стратегии за адаптиране към природните бедствия и екстремалните явления, които все по-често ще съпътстват ежедневието ни. В интернет вече тече петиция за закупуването на техника и хеликоптери за борба с пожарите, която до момента е подписана от над 11 000 души. Подкрепете я и вие: https://www.peticiq.com/samolet
снимка: Янина Танева, Фабрика за идеи
Докато докладът на IPCC все още предизвиква дискусии и среща съпротива в лицето на силното лоби на едрия бизнес, който ще бъде засегнат от необходимите и наложителни промени, измененията в природата стават все по-очевидни. Заедно с д-р Христо Панчев младите посланици по проекта помислиха как по-успешно и ефективно биха могли да предават своите знания по темата за климатичните промени.
Една от другите интересни теми, на които се спряхме, е за връзката между туризъм и климат и по-специално за ефектите на климатичните промени върху ски туризма поради намаляващото количество сняг и снежни дни. В районите, където зимните спортове се развиват приоритетно, следва да се диверсифицират предлаганите продукти и услуги, така че те да продължат да носят препитание на местните общности. Това сподели д-р Сия Чолакова от Софийски университет Климент Охридски.
Последния ден от лагера посветихме на лекция на открито с поглед към вр. Харамията. Гл. ас. Владимир Владимиров от ИБЕИ на БАН ни представи изследването GLORIA, проучващо загубата на алпийско биоразнообразие на световно ниво, в което България участва от 2019 г.
Според учените и натрупаните до този момент наблюдения, климатичните промени в планините са факт, като горната граница на гората се измества към субалпийския пояс, а видовете, разположени в най-високите части на планината – алпийските видове – просто няма на къде да се изместят. Повече за използваната методология на оценка на промените в алпийските местообитания в следствие на климатичните промени, може да прочетете тук: http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/687
Хвойната е типичен представител на субалпийския пояс, който е силно приспособим към новите условия. С покачването на температурите заеманата от хвойна площ се увеличава, а с това намалява и биологичното разнообразие, свързано с откритите пространства. В планините хвойната расте и на места, които в миналото традиционно са били използвани от хората като пасбища.
По време на лагера успяхме да наблюдаваме и няколко ендемични вида растения – като например балканския ендемит балканска петлюга (Pinguicula balcanica) – многогодишно насекомоядно растение, характерно за субалпийския пояс. Расте във влажни местообитания като високопланински торфени блата, мочурливи ливади, около извори и влажни скали. Растението си набавя липсващите хранителни вещества в бедните почви чрез улавяне на насекоми. Те са привлечени от капките по листата му и залепват за тях. След това растението ги смила, отделяйки специални ензими.
снимка: Росена Toмова
Успяхме да снимаме и Рилската иглика, която е рилски ендемит. Това означава, че се среща единствено в Рила и никъде другаде по света.
При прехода ни към язовир Калин видяхме и как пристига храната на хижа “Иван Вазов” – на кон. Още веднъж това ни даде повод да се замислим – за багажа, който избираме да вземем с нас на планина, за необходимостта да върнем боклука си долу в града и при кратък престой във високопланинска хижа да носим собствено чаршафче, за да намалим използването на перилни препарати в планините. Повече за правилата в планината – виже в “Умна раница” – http://www.umnaranitsa.org/
Третият ден посветихме на обиколка с поглед към язовир Калин и вр. Малък и Голям Калин. Оттам заедно с доц. Емил Гачев дискутирахме изградените каскади за производство на енергия при Карагьол, където с минимална човешка намеса и почти без изменения в екосистемите е оползотворен голям хидроенергиен потенциал. Наблюдаваната картина е в противовес с големите екологични увреждания, които нанасят на реките безконтролното строителство на малки ВЕЦове и язовири.
За 4 дни участници и лектори подредихме един интересен “пъзел” за въздействието на човека и климатичните промени върху чувствителните екосистеми в планините и алпийския пояс. Благодарим за преживяването на нашите лектори, участници и на партньорите от Климатека, Коалиция „За да остане природа“, Дирекция на национален парк Рила, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и БАН.
Вярваме, че лагерът ще даде поводи за размисъл, както и за ползотворни дискусии – относно опазването на природата, локалните ефекти, които туристическият поток оказва върху природата, по отношение на личната отговорност и грижа и на стремежа за минимално въздействие върху чувствителните екосистеми, както и за политическата отговорност и за спешните мерки, които трябва да се предприемат на национално ниво за намаляване на въглеродните емисии и за опазване, рационално и устойчиво използване на природните ресурси.
Какво се случва в района на Седемте езера в Рила – как влиянието на климатичните промени и променящите се условия правят езерата уязвими
Нужно ли е да изследваме езерата от космоса, за да разберем как се променят?
Статията е публикувана в www.climateka.bg (https://www.climateka.bg/sedemte-ezera-v-rila-vliyanieto-na-klimatichnite-promeni/), a нейн автор е посланикът на Game On - Боян-Никола Зафиров, който има бакалавърска степен по Управление на риска от бедствия от университет „Ван Хал Ларенстейн“ във Велп, Холандия. Работи в сдружение “Геополиморфик Клауд” като анализатор на геопространствени данни. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. Научните му интереси са в областта на проследяването на промени в екологичното състояние на защитени планински и горски екосистеми под влиянието на климатичните промени и антропогенните фактори.
Планинските райони и техните екосистеми са силно засегнати от промените в климата заради специфичните условия, които създават за растителните и животински организми. Седемте рилски езера са едни от най-изследваните екосистеми в Рила планина, но недостатъчният регулярен мониторинг чрез теренни проучвания оказва влияние върху проследяването на дългосрочните промени. Метеорологичните данни от станцията на връх Мусала показват драстично увеличение на температурите на въздуха и спад на валежите през последните десетилетия. Редица научни изследвания алармират за настъпващи негативни промени в екологичното състояние на езерата, но въпреки това до момента не се предприемат действия за смекчаване и адаптация към тези промени. Сателитните наблюдения предлагат алтернативна гледна точка, която да отговори на много въпроси за промените в състоянието на езерата, която повдига и нови въпроси свързани с тяхното опазване като нуждата за регулярен мониторинг и предвиждане на бъдещи промени.
Седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното – са най-известната туристическа дестинация в българските планини, и имат висока екологична, културна и духовна стойност. Съществуват разнопосочни мнения за предизвиканите промени в тяхното състояние. Климатични промени, антропогенно натоварване или напълно естествени процеси, които водят до заблатяване на езерата, са основните посоки в търсене на правилния отговор. Научните изследвания са най-достоверният източник за разрешаване на този проблем, а тяхното заключение е еднозначно – проблемът е комплексен. Проследяването му е изключително важно за вземане на навременни и правилни решения за опазването на езерата. Планинските езера са много чувствителни към промени в околната среда, а за да разберем това е нужно да разкажем за техния генезис.
Какви са естествените процеси, които влияят на Седемте езера?
Климатът в миналото има важна роля за съвременния облик на планините Рила и Пирин. Поредица от заледявания през епохата на Плейстоцена са оформили характерните ледникови черти на релефа, представени от дълбоко всечени долини, пирамидални върхове (карлинги) и циркуси, издълбани при движението на тежките ледници. Последващото затопляне на климата е предизвикало постепенното отдръпване на ледниците към по-високите части на планините, а впоследствие и тяхното пълно изчезване, като са се оформили леглата на множеството глациални езера, разположени на различна надморска височина в дъното на циркусни тераси. Съвременният климат не позволява образуването на ледници в Рила, но условията за развитие на растителни и животински организми в езерата остават сурови. Редица фактори предопределят слабата биологична продуктивност на езерата, като ниски температури, липса на хранителни вещества, високи нива на слънчева радиация през лятото и продължително замръзване на езерните води през зимата и пролетта. Само специфични организми успяват да се адаптират към екстремните условия като много от тях днес представляват глациални реликти и ендемични видове с високо консервационно значение. В ранните етапи на развитие в езерата е липсвала водна растителност, която е характерна при напреднала фаза в еволюционното им развитие. Естествен фактор за развитието на биологичната продуктивност в езерата са органичните седименти, които се натрупват от техния водосбор. При сравнително устойчиви климатични условия този процес би отнел хиляди години, но под въздействието на съвременното изменение на климата и в резултат на интензивното човешко присъствие в района на езерата, промените настъпват с много по-бързи темпове. Най-яркият пример за този ускорен процес на еутрофикация са Седемте рилски езера. От субалпийския до алпийския пояс, езерата са разположени в сложно устроен и стъпаловиден глациален релеф, придаващ красотата на ландшафта. През последните десетилетия районът на Седемте езера се превърна в духовен, културен и рекреационен център в българските планини, което в комбинация с резките промени на климата предразполага планинските екосистеми към рязка промяна.
Какво се променя?
Температурата на езерните води се влияе пряко от температурата на въздуха през летните месеци, а количеството валежи определя тяхното пълноводие. Данните от метеорологичната станция на връх Мусала за последните три десетилетия показват драстично увеличение на средните месечни температури спрямо климатичната норма (Фиг. 1). На база на изготвени чрез климатични модели проекции за бъдещи промени, се очаква температурите на връх Мусала към 2084 г. да се покачат с около 3,7°C спрямо средните стойности за втората половина на XX век (Ножаров, 2012). Постоянното повишаване на температурите създава предпоставки за понижаване на нивото и намаляване на площта на езерата.
Положителните температурни аномалии са ясно изразени при сравняване на месечните стойности със средните стойности на базовия период. За всички месеци през лятото се наблюдава ясно изразена тенденция на покачване на средномесечните температури на въздуха през последните десетилетия. Затоплянето е най-изразено през август, а сезонното покачване на температурата за лятото достига 1,2 °C. По-високите температури означават по-дълъг вегетационен период и по-малко дни в годината с температури под 0 °C. Променящите се температурни условия предразполагат към по-къси зими и по-дълги летни периоди, което е предпоставка за по-дълъг период между размразяване и съответно замръзване на езерата (Grunewald et al., 2016).
Снеготопенето и валежите през летните месеци играят ключова роля за подхранването с води на Седемте езера. Езерата са най-пълноводни през късните пролетни месеци до средата на юли, а най-ниските водни нива се наблюдават през септември и октомври. През месеците август и септември валежите са единствен източник за подхранване на езерата. За разлика от температурите, тенденциите при валежите са разнопосочни и се наблюдава ясно изразена цикличност или редуване на сухи и влажни летни месеци (Фигура 2).
При сравнение на валежите през последните 30 г. спрямо периода 1961 – 1990 г. е налице увеличение във валежните стойности за всички месеци, но ако данните бъдат сравнени с по-стар и продължителен период от началото на измерванията на връх Мусала през 1931 г., се отчита драстичен спад. Освен това, тенденциите показват спад на това увеличение през последните години, като се очаква то да продължи и в следващите десетилетия. Изключение правят валежите през септември, които ще се увеличат в средата на века, а след това ще намалеят заедно с останалите месеци (Ножаров, 2012). Средните месечни стойности отразяват очакваното количество валежи, но не дават информация за техния интензитет и появата на екстремни климатични явления. Климатичните промени създават предпоставки за появата на проливни дъждове и продължителни засушавания (Велев, 2010). Тези явления биха довели до продължителни периоди с ниски нива на езерните води и увеличена ерозия в района, водеща до пренасяне и натрупване на повече органични седименти, което създава предпоставки за еутрофикация на езерата.
Промените в екологичното състояние на езерата през последните две десетилетия се дължат и на интензивния туризъм.
Главен негативен ефект оказва допълнителната ерозия, причинена от туристическите пътеки. Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещавани от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата (Рилска Мисия, 2015). Пътеките, които водят до тези езера, попадат във водосбора на по-ниските езера като Близнака, Трилистника и Рибното. От гледна точка на площта и степента на ерозия на пътеките
езерата Близнака и Трилистника са най-силно засегнати от интензивния туризъм
(Митова, 2020). По-ниско разположените езера са и по-уязвими към климатични промени заради по-високите температури на въздуха и водата, но и заради по-големия водосбор и по-малката дълбочина. Рибното езеро е в най-напреднала фаза на своето развитие, като е едно от най-ниските езера и е най-плитко – само 2,5 м. Значителен негативен ефект имат органичните замърсители от хижата, големият брой посетители през летните месеци и къмпингуващите през август месец. Трябва да се отбележи, че Долното езеро има малък водосбор и е слабо засегнато от човека, като в него не се наблюдават активни процеси на обрастване, въпреки малката надморска височина. Това навежда на мисълта, че
антропогенното натоварване е главен фактор за влошеното екологично състояние
на Рибното езеро, а климатичните промени засилват ефекта.
Научните разбирания за екологичното състояние на езерата се базират предимно на теренни изследвания, финансирани по проекти, определящи нужния човешки, времеви и финансов ресурс. Изследванията се фокусират върху различни биологични компоненти и се извършвани от високо квалифицирани експерти. Тези фактори предразполагат към спорадични изследвания на езерата в различен период през летния сезон. Липсата на изградена система за мониторинг, която да има възможност да проследява сезонни тенденции и междугодишни разлики от съответните институции, оказва влияние върху разбирането, проследяването и предвиждането на промени в екологичното състояние на езера.
През последните десетилетия дистанционните наблюдения, най-вече посредством данни от спътникови изображения, са все по-често интегрирани и използвани заедно с теренни проучвания в глобален мащаб. Развитието на космическия сектор, освен с поглед към необятното е насочен и към Земята и промените в земната покривка. Модерните технологии разкриват огромния потенциал, който имат подобен тип данни за предоставяне на надеждна информация с висока честота, каквато липсва за българските планини. Чрез използването на спътникови изображения е възможно да се проследят ефектите от климатичните промени върху площта и екологичното състояние на езерата. Посредством над 40 изображения с висока разделителна способност от 3 кв. м. бяха картирани измененията в площта на Трилистника и състоянието и разпространението на водната растителност в Рибното езеро през летните месеци в периода между 2017 и 2020 г.
Влияние на валежите и сухите периоди върху площта на Трилистника
При картиране на сезонните изменения в площта на езеро Трилистника получената стойност от всяко изображение е сравнена с валежите в периода непосредствено преди неговото заснемане, за да се проследи тяхното влияние (Фигура 4). Лятото на 2017 г. се характеризира със сравнително сухи месеци, с изключение на влажен юни, който заедно със снеготопенето поддържа езерото пълноводно. Влиянието на валежите преди изчислените стойности на 29 юли и 11 август е видимо като площта на езерото се увеличава. През 2018 г. месец юли е влажен и езерото остава пълноводно. Валежите в края на август успяват да поддържат нивото, но продължителното засушаване от средата до края на месец септември предизвиква най-ниската измерена площ за периода. През 2019 г. се наблюдава най-високият максимум, но сухият период през август и септември води до продължителен спад в площта на езерото.
През 2020 г. измереният максимум е повлиян от липсата на спътникови изображения в началото на юли в комбинация с ниско количество валежи в началото на месеца. Август е по-влажен като по този начин нивата в езерото се запазват. През септември отново се наблюдава спад в неговата площ, поради липса на валежи до средата на месеца. Изчислените тенденции в площта на Трилистника представят разликите между годишния максимум на водите в началото на юли и техния минимум през втората половина на септември. Тенденциите за спад в площта на езерото достигат до над 2 декара, а ефектът от продължителните засушавания е видим (Фиг. 5). Трябва да се отбележи, че връзката между валежите и нивото на езерото е силно повлияна от снеготопенето, което продължава до средата на юли.
Как се развива растителността в Рибното езеро?
Изследването на Рибното езеро сравнява пространствени изменения на водната повърхност спрямо вегетационен индекс NDVI (Normalized Difference Vegetation Index), който отразява процеса на фотосинтеза и гъстотата на растителността, представена от видовете Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis в езерните води (Фиг. 6). Изчислената площ не се отнася за цялото водно огледало, тъй като голяма част от него е заета от растенията. Това дава възможност за анализ на друг интересен процес, а именно сезонното разпространение и развитие на растенията и площта, която заемат в езерото. Измерените стойности в началото на всяка година отразяват цялата площ на езерото в своя максимум, имайки предвид, че в този момент водната растителност е в начална фаза на своето развитие. През 2017 г. данните отразяват човешка намеса, която се характеризира с премахване на водната растителност в близост до брега, което обяснява спада в стойностите на индекса и слабото увеличение в стойностите на площта от 19 август.
Интересни резултати се наблюдават през август 2018 г. По време на заснемане на спътниковите изображения през този месец се провежда мащабна кампания по премахване на езерната растителност и натрупания субстрат от растенията по дъното, а резултатите от снимките потвърждават това, като площта не намалява драстично както предходната година. Прочистването на езерото е извършено от служители на Националния парк “Рила”, доброволци и последователите на учението, създадено от Петър Дънов, които традиционно провеждат своя лагер в района на Седемте езера. През следващите две години, на база на данни от спътникови изображения, не се отчитат действия по премахване на езерната растителност до края на септември.
Тенденциите всяка година отразяват увеличение на заетата от растения площ на водното огледало,
като през 2020 г. площта на растенията в езерото е най-голяма. Чрез тези данни можем да проследим способността на растенията да се възстановят, като дори успяват да се развият повече спрямо данните преди премахването. Данните от индекса също отчитат тяхното възстановяване като оптималните стойности в сезонното развитие на растенията се наблюдават през 2019 и 2020 г.; стойностите надвишават предходните години. През септември месец всяка година се наблюдава естествен спад в активността на растенията с наближаване на есенните месеци.
Данните от изследването на езерата представят интересен и алтернативен поглед върху тяхното състояние, но и поставят някои важни въпроси. Изменящите се условия създават предпоставки за появата на нови видове и промяна на съобществата от организми, което е свързано с рискове от изчезване на характерни и консервационно значими видове и поставя популации в критичен минимум. По този начин се разрушават естествените екосистеми и биоразнообразието. Липсва яснота около степента на промените в екологично състояние на езерата през следващите десетилетия при настъпващите драстични дългосрочни промени. Неяснотата се базира на липсата от достатъчен набор количествени данни за екологичното състояние на езерните хабитати и влиянието на климата. Некоординирани и еднократни измервания не могат да бъдат надеждни за анализ на бъдещи дългосрочни промени и тенденции, на базата на които да бъдат разработени не само сценарии за тяхното бъдещо състояние, но и да бъдат взети съответните правилни мерки при тяхното управление и опазване. Чрез лесен, бърз и все по-често безплатен достъп до голям набор от данни, дистанционните наблюдения предлагат решение на този проблем в комбинация с вече установените проучвания на езерата.
Друг основен проблем, който остава неразрешен е нерегулираният туризъм в района на езерата. Този фактор и до днес остава недостатъчно добре проучен, като липсва количествена характеристика за степента на неговото влияние върху екологичното състояние на езерата. Ефектът от туристическия поток се проявява чрез количеството на посетителите, но още по-важен аспект е и тяхното поведение в района, което води до редица нарушения на специалните режими и регулации, които имат за цел да ограничат човешкото въздействие. Комплексното влияние на хората и климата върху езерата предопределя мултидисциплинарния подход за тяхното опазване, а той неминуемо включва и ангажираност към проблемите, не само от институциите, но и от посетителите.
Изследването е част от проекта Game on на Българска Фондация Биоразнообразие
В публикацията са използвани материали от:
- Велчев et al., 2011, Палеогеоморфоложко и палеоеколожко развитие на северозападна Рила през Плейстоцена и Холоцена
- Ножаров, 2012, Моделиране на климатичните промени в Рила и тяхното влияние върху Седемте рилски езера
- Филипов, Рачев, 2016, Хронологични изменения на валежите при метеорологични станции Мусала, Ботев и Черни връх
- Grunewald et al., 2016, Meteorological Observations in National Park „Pirin“
- Велев, Ст. 2010. Климатът на България. Херон прес, София.
- СДП Балкани, 2015, Рилска Мисия
- Митова, 2020, Пространствен анализ и оценка на влиянията на туристическите пътеки и палатковите лагери в района на циркуса на Седемте Рилски езера, НП “Рила”
- Ognjanova – Rumenova et al., 2009, Environmental changes in the Rila Mountains, South – western Bulgaria, as recorded by the sediments of a remote lake
- Ognjanova – Rumenova et al., 2019, Biodiversity of High Mountain Lakes in Europe with Special Regards to Rila Mountains (Bulgaria) and Tatra Mountains (Poland)
- Nikolova, 2018, Extreme temperature months in Rila Mountain, Bulgaria (1960 – 2012)
- Beshkova, Kalchev, 2016, Phytoplankton assemblage pattern of eighteen high mountain lakes in Rila mountains (Bulgaria) in relation to the environmental factors
- Ilieva et al., 2015, Biodiversity of Zooplankton in Rila Mountain glacial lakes in Natura 2000 zones – BG 000495 and BG 000496
- Boteva, 2013, Community dynamics of pelagic bacteria in high mountain lake Bubreka, Rila Mountain, Bulgaria
- Boteva, 2008, Evaluation of phosphorus impact on phytoplankton dynamics in Seven Rila Lakes – Rila National Park
- Nikolova, 2014, Assessment of High Mountain Lakes Vulnerability to Climate Change: A case Study from Seven Rila Lakes, Bulgaria
- Николова et al., 2012, Промени в околната среда и съвременното състояние на защитена зона “Седемте рилски езера“
Новият доклад на Междуправителствения комитет за климатичните промени е изключително важен. Eто шест основни извадки от него.
Температурата на Земята се е покачила с 1.09℃ от прединдустриалната епоха насам, а много промени, като повишаването на морското равнище и топенето на глетчерите, на практика вече са необратими. Това се твърди в най-отрезвяващия до момента доклад, публикуван от Междуправителствения комитет за климатичните промени (IPCC).
От доклада става ясно още, че вече е невъзможно да се избегнат промените в климата, причинени от човека. Понастоящем климатичните промени засягат всеки континент, регион и океан на Земята и всеки аспект от атмосферните условия.
Дългоочакваният доклад е шестата по рода си оценка от създаването на комитета през 1988 г. В него световните лидери могат да открият най-актуалната и точна информация относно климатичните промени преди провеждането на съдбоносната международна среща на високо равнище в Глазгоу, Шотландия, през ноември.
IPCC е научната структура на ООН и на Световната метеорологична организация, която има водеща роля в световен план относно оценката на състоянието на климата на Земята и влиянието на човешките дейности върху него. Като автори на последния доклад на МККП ние базираме своята нова оценка на работата на хиляди учени по целия свят.
За съжаление, на 3 900-те страници на текста, който беше публикуван днес, почти няма добри новини — но ако човечеството пожелае, все още има време да избегне най-големите вреди. Ето шест основни извадки от доклада:
1. Неоспоримо е: Хората са отговорни за затоплянето на планетата
За първи път IPCC излиза с недвусмислено становище, без да оставя място за съмнение — хората са отговорни за наблюдаваното затопляне на атмосферата, сушата и океаните.
Съгласно констатациите на IPCC температурата на повърхността на Земята се е повишила с 1.09℃ в последното десетилетие в световен план спрямо тази за периода 1850 — 1900 година. Това е с 0.29℃ повече от посоченото в предходния доклад на IPCC от 2013 година. (Следва да се отбележи, че 0.1℃ от горепосоченото увеличение се дължат на подобрения в качеството на данните.)
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години.
IPCC отчита ролята на естествените промени в климата на Земята. Съгласно констатациите обаче 1.07℃ от 1.09-те градуса на затопляне се дължат на парниковите газове, свързани с човешката дейност.
С други думи, хората са отговорни за глобалното затопляне почти изцяло.
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години, като затоплянето също така достига и дълбочини от над 2000 м. в океаните.
IPCC твърди, че човешката дейност е оказала влияние и на количеството на валежите (дъжд и сняг) в световен план. От 1950 г. насам количеството на валежите на глобално равнище се е увеличило. Ако едни региони обаче са станали по-влажни, то други са станали по-сухи.
Честотата и интензивността на обилните валежи са се увеличили в повечето сухоземни области. Причината е, че по-топлата атмосфера задържа повече влага — около седем процента повече за всеки допълнителен градус — което повишава интензитета на дъждовния сезон и на отделните валежи.
2. Нивата на CO2 се покачват по-бързо от всякога
Концентрациите на въглероден двуокис (CO2) в атмосферата в световен план в момента са по-високи и се покачват по-бързо от когато и да е било за последните най-малко два милиона години.
Темповете, с които се е увеличило количеството на CO2 в атмосферата от индустриалната революция (1750 г.) насам, са най-малко 10 пъти по-високи, отколкото през всеки друг период за последните 800 000 години, и между 4 и 5 пъти по-високи, отколкото през последните 56 милиона години.
Около 85 % от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива.
Около 85 процента от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива. Останалите 15 процента се дължат на промени в земеползването като обезлесяване и деградация на земята.
Показателите за концентрациите на други парникови газове не са по-добри. Наблюдава се по-бързо покачване и на нивата на метана и на диазотния окис — съответно на второ и трето място като причинители на глобалното затопляне след CO2. Количеството изхвърлен метан от човешката дейност до голяма степен произтича от животновъдството и от сектора на изкопаемите горива. Количеството изхвърлен диазотен окис най-вече се дължи на употребата на азотни торове при посевите.
3. Все по-чести екстремни метеорологични явления
IPCC потвърждава, че екстремните горещини, горещите вълни и обилните дъждове също са станали по-чести и по-интензивни в повечето сухоземни региони от 1950 г. насам.
В доклада се подчертава, че някои от наблюдаваните наскоро случаи на екстремни горещини — като австралийското лято в периода 2012 - 2013 г. - биха били изключително малко вероятни без човешкия фактор за промяната в климата.
Освен това за първи път е открито човешко влияние при комбинирани екстремни метеорологични явления. Например случаи на горещи вълни, суши и пожароопасно време, които съвпадат и зачестяват. Тези комбинирани явления се наблюдават в Австралия, Южна Европа, Северна Евразия, части от Южна и Северна Америка и в африканските тропически гори.
Дори ако климатът на Земята се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в рамките на столетия и дори хилядолетия.
4. Океаните ни се затоплят. Повишават се равнището и киселинността им.
Океаните поглъщат 91 процента от енергията, произлизаща от повишеното количество парникови газове в атмосферата. Това е довело до затопляне на океаните и повече топлинни вълни в моретата, по-специално през последните 15 години.
Морските топлинни вълни водят до масово измиране на морски организми, например избелването на коралите. Те са причина и за цъфтежа на водораслите и промените в състава на видовете. Дори и светът да ограничи затоплянето до 1.5-2℃, в съответствие с Парижкото споразумение, топлинните вълни в моретата ще зачестят до 4 пъти до края на века.
Топенето на ледените покривки и глетчерите, наред с разширяването на затоплящия се океан, са довели до покачване на морското равнище с 0,2 м. между 1901 и 2018 г. Важно е да се отбележи обаче, че се увеличава и скоростта на покачване: 1,3 милиметра на година в периода 1901 — 1971 г., 1,9 мм. на година в периода 1971 — 2006 г., и 3.7 мм на година в периода 2006 — 2018 г.
Увеличаването на киселинността на океаните заради поглъщането на CO2 е повсеместно и е достигнало до дълбини над 2000 м. в Южния океан и в северния Атлантически океан.
5. Много от промените вече са необратими
Дори климатът на Земята да се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в течение на столетия и дори хилядолетия. Глобалното затопляне с 2℃ през този век например ще доведе до средно покачване на морското равнище с между два и шест метра в рамките на 2000 години — и много повече при по-високи количества изхвърлени парникови газове.
На световно равнище при глетчерите се наблюдава свиване от 1950 г. насам; прогнозата е, че те ще продължат да се топят в продължение на десетилетия след стабилизирането на температурата в световен план. Междувременно увеличаването на киселинността в дълбините на океана ще продължи хиляди години след спирането на количеството изхвърлен CO2.
Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.
В доклада не се посочват възможни резки промени, които да доведат до ускоряване на глобалното затопляне през този век, но такива не са изключени като възможност.
Предмет на широко обсъждане беше рискът от преминаване на повратната точка за топенето на вечната замръзналост (вечнозамръзналите почви) в Аляска, Канада и Русия. Опасението е, че при топенето на вечнозамръзналите почви и разлагането на мъртвите растения и животни ще бъдат изпуснати огромни количества въглерод, който се е трупал в тях продължение на хиляди години.
Въз основа на наличните доказателства в доклада не се посочва някаква значителна рязка промяна в тези региони в рамките на този век. Предвижда се обаче, че областите с вечнозамръзнали почви ще изпуснат около 66 милиарда тона CO2 за всеки допълнителен градус на затопляне, като тези количества са необратими в рамките на този век, независимо от начина, по който се развие затоплянето.
6. Все още обаче може да предприемем действия и да предотвратим най-лошото
Температурата на повърхността на земята ще продължи да се увеличава поне до 2050 г. при всички варианти за изхвърлянето на парникови газове, които са разгледани в доклада. Съгласно оценката Земята може значително да прехвърли тавана от 1.5℃ в началото на 30-те години на XXI век.
Ако намалим количеството на изхвърлените парникови газове в достатъчна степен, има само 50 процента вероятност температурата в световен план да се задържи около 1.5℃ (в това число и временно повишение от до 0.1℃). За да върнем Земята до ниво на затопляне под 1.5℃, ще е необходимо CO2 да бъде отстранен от атмосферата с помощта на технологии за отрицателни емисии или природосъобразни решения.
Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.
Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C... Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.
МККП анализира прогнозите за бъдещите климатични промени въз основа на десетки климатични модели, изготвени от повече от 50 центъра по моделиране от целия свят. Резултатите показаха средно увеличение на температурата на земната повърхност в световен план между 1-1.8℃ и 3.3-5.7℃ над прединдустриалните нива през този век — съответно за вариантите с най-малко и най-много количество изхвърлен CO2. Точното увеличение, което светът ще изпита, зависи от количеството изхвърлени парникови газове отсега нататък.
В доклада се твърди доста категорично, че за да се стабилизира климатът, трябва да достигнем нулево количество изхвърлен CO2, а изхвърлянето на други парникови газове трябва да бъде значително намалено.
Също така знаем, че за постигането на определена температурна стойност количеството въглерод, което може да изхвърлим, преди да достигнем нулево количество изхвърлени парникови газове, е в зададени рамки. Ако искаме да имаме 50:50 шанс да задържим затоплянето около 1.5℃, това количество е около 500 милиарда тона CO2.
При сегашните нива на количеството изхвърлен CO2 този „въглероден бюджет“ може да бъде използван в рамките на 12 години. Изразходването на бюджета ще отнеме повече време, ако количеството изхвърлени парникови газове започне да намалява.
Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C и да го ограничим около 1.5℃ в съответствие с договорените цели от Парижкото споразумение... Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.
Тази статия е публикувана повторно от The Conversation съгласно лиценз „Creative Commons“. Прочетете оригиналната статия.
До всички търсачи на съкровища в Атанасовско езеро
Отминава едно вълнуващо лято, изпълнено с емоции, приключения и много забавления. Надяваме се, че много от вас са решили да се хвърлят и в приключението КОД СОЛЕНО. Ако обаче все още не сте събрали всички загадки и не сте отговорили на всички въпроси – не се тревожете, въпреки, че „симБиотично“ официално закри сезона за 2021, ви очакваме в офиса на БФБ в Бургас, за да проверим как сте се справили и да ви дадем заслужените награди.
Вярваме, че чрез търсенето на тайниците със съкровища сте открили неподозирани места около Атанасовско езеро и сте научили много нови факти за соленото езеро край Бургас. Но още повече се надяваме да сме ви въвлекли и ангажирали за опазването на тази ценна природна територия.
Търсенето на съкровища винаги е придружено с физически и умствени усилия, защото екипът на Българска фондация Биоразнообразие се постара да затрудни участниците и да ги накара да се впуснат в сериозно приключение. Някои от местата са по-труднодостъпни, други са лесни, но пък тайниците изглеждат неоткриваеми. Сезоните също влияят на условията и лятото принуди част от участниците да се откажат заради големите жеги. Но сега вече е прохладно и приятно и е време да довършите търсенето на солените съкровища.
В допълнение, всички локации на тайници ще бъдат качени в световната платформа за търсачи на съкровища „GeoCaching“, което ще привлече чуждестранните посетители на Бургас към тайниците и забележителностите на Атанасовско езеро.
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепата на програма Vivacom Регионален грант по съвместна дейност с проект „GAME ON: Don’t let climate change end the game!“ на програма DEAR и LIFE проекта „Лагуната на живота“.