С Terra Futura всеки изгражда своята Земя на бъдещето
За Деня на Земята Българска фондация Биоразнообразие повдига въпроса за климата и бъдещето на планетата със специално създадена настолна игра Terra Futura. На 22 април 2022 от 18:00 ч. ще се проведе турнир в клуб “Абордаж”, София, в който ще премерят сили фенове на настолните игри и хора, загрижени за природата.
Играта вече е предоставена на читалища в 50 малки по по-големи населени места в страната, които организират инициативи през целия месец април. Темата за климатичните промени и техния ефект върху хората и природата все още остава неразбрана в обществото ни. Сложните процеси в климатичната система често не могат да бъдат обяснени разбираемо, а осъзнаването на причинно-следствените връзки понякога изисква специални компетенции. Екипът на Българска фондация Биоразнообразие и проект Climate Game On иска да промени това по един нетрадиционен начин – чрез игра, която провокира размисъл по темите за природните ресурси и околната среда, производството и консумацията. Игра, която е подходяща е за деца над 10 г. и възрастни и предизвиква участниците да изградят своя собствена стратегия и търсят нееднозначни отговори. Именно с настолната „Тера Футура“ – Земя на бъдещето, БФБ се опитва по разбираем начин да покаже важността на грижата за природата и да достигне до най-широк кръг от хора.
Предстоящи събития по градове:
София, 22 април от 18:00 часа, клуб Абордаж. Турнир с настолната игра.
Перущица, 21 април - НЧ "Просвета - 1862" и община Перущица организират почистване и залесяване в града, както и игри за децата.
С. Куртово, общ. Карлово, 22 април от 10:00 часа - НЧ "Пробуда 1933" организира представяне на играта Terra Futura и празник на Земята.
с. Старцево, 22 април - Библиотеката при НЧ "Прогрес 1939" организира конкурс за изработка на къщички за птички, игри и занимания за деца.
с.Йоаким Груево, 21 април от 13:00 часа - НЧ "Просвета 1927" организира беседа на тема: "Опазване на околната среда, екология и природосъобразен начин на живот", след което децата ще играят на настолната игра TERRA FUTURA.
С. Столетово, 30 април от 10:30 часа - в читалищната библиотека ще има празник за децата с настолната игра и специални гости от местно екологично сдружение "Млади, активни, креативни".
Събития вече се състояха в с. Горни Лом, с. Асеново, гр. Кюстендил, с. Паволче, с. Долни Вадин. Играта може да бъде намерена в онлайн магазина на Българска фондация Биоразнообразие, в 50 читалища в цялата страна и предстои да бъде разпространена чрез различни конкурси в училищни клубове по екология и като образователен ресурс в информационни центрове на защитени територии.
Опознай природата и биоразнообразието на Сакар
Българска фондация Биоразнообразие организира четвъртия образователен лагер по проект Climate Game On. Събитието започва на 20 май (вечерта) до 24 май (ранен следобед) 2022 и е отворено за всички млади хора между 18 и 35 години. Участниците ги очакват преходи в планината, за запознаване с нейната красота и мистика, срещи с местни водачи, утвърдени експерти и учени от БАН, които ще разкажат повече за обитателите и процесите в Сакар.
Към всеки участник в лагера ще бъде отправено предизвикателство, което да изпълни с помощта на ментор и на група съмишленици. За няколко дни, включилите се ще придобият знания за конкретни видове, местообитания и влиянието на климатичните промени върху организмите и екосистемите като цяло.
Нощуването ще е на палатков лагер край манастир "Света Троица" в с. Устрем, а вечерите ще прекараме в приятни разговори и вълнуващи срещи под откритото звездно небе.
Формата за регистрация е отворена до 2 май 2022 - https://bit.ly/3uQcksj!
Планинските застраховки, пътните, настаняването и храната на участниците се поемат от организаторите, а всеки желаещ има възможност да подкрепи организацията на лагера с дарение на стойност 30 или 60 лв.
#gameon #climategame #climategameon
Четири са новите дипломни проекти, които БФБ подкрепя финансово
Българска фондация Биоразнообразие подкрепя две дисертации и две магистратури в рамките на Конкурса за финансова подкрепа за студентски дипломни работи 2021/2022 в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и обществото ни. Конкурсът беше отворен за студенти и докторанти от цялата страна и всички специалности от сферата на биологичните науки, комуникацията, социалните дейности, политическите науки и икономиката.
Избраните научни изследвания обхващат комплексни теми, търсещи нови възможности за развитие и зелени иновации с цел адаптация към настъпващите климатични промени, както и изследване на индикаторни видове, доказващи необходимостта от нови мерки за опазването на екосистемите.
Конкурсът се провежда за десета година и това е един от начините, чрез които Българска фондация Биоразнообразие стимулира развитието на науката в България и подкрепя бъдещите специалисти в природозащитата. Много често научните изследвания изискват специализирана апаратура, теренни посещения, скъпоструващи консумативи или екипировка, чиято цена ограничава избора на тема на бъдещите дипломанти или качественото провеждане на проучванията. Финансовата подкрепа цели да намали тези ограничения и да допринесе за професионално развитие на младите учени.
Можете да се запознаете с повече детайли за подкрепените научни изследвания в следващите параграфи.
Милена Кръстанова, докторант във Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет, София, с тема на дисертацията „Оптимизиране на симбиозата между видовете в системата аквапоника“. Предмет на научното изследване е аквапониката като иновативен метод за комбинирано отглеждане на аквакултури и растения с адаптацията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Аквапоничната технология представлява интерес за България, както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, хербициди или изкуствени торове, целогодишно, при контролирана среда. Такава система е в процес на разработване в България, и за да бъде тя с максимални приложни резултати, е необходимо задълбочено проучване на биологичните характеристики на отделните видове риба и условията на средата, развитието на растенията при безпочвена среда; установяване на приложната симбиоза между видовете в аквапониката и методи за управление на взаимното влияние и симбиозата между видовете в системата.
Димитър Димитров, студент в Пловдивски университет, за изследване по темата „Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в района на гр. Пловдив“. Водните кончета са тясно свързани с водните екосистеми, които са най-силно повлияни от климатичните промени. Фокус на изследването е връзката между промените в климата, екологичните фактори на средата и популациите на водни кончета в изследвания район. За целта дипломантът ще проучи видовия състав на региона и зависимостта му от определени екологични фактори (температура, разтворен кислород на водата, електропроводимост и pH). Тъй като водните кончета са сравнително удобен обект на научна работа, изследването на екологичните им изисквания ще допринесе за използването им като индикатор на промените в климата. Изследването на видовете водни кончета ще даде възможност за допълване на информацията за одонтофауната на района, както и за установяване на нови видове с консервационно значение или за изместване на ареала на видове, характерни за южните съседни страни на България поради повишаване на средните годишни температури.
Надежда Максимова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, за изследване на тема „Приложение на извлеци от елвезиево и снежно кокиче (Galanthus elwessii, G. nivalis) в лечебната практика и проучване на възможностите за щадящо култивиране на тези видове чрез регенеративно земеделие в условията на Централен Балкан“. Дипломната работа се фокусира върху изследване на алкалоидния състав на снежното и елвезиево кокиче, приспособено в района на Централен Балкан, адаптивността на видовете към засушаване и бедни почви, допълнено с информация за случаи, в които извлеци от кокичето са успешно прилагани в лечителската практика. Целта е в бъдеще да се разработи мини опитно поле, в което да се експериментира с регенеративно земеделие за отглеждане на устойчиви популации на снежното и елвезиево кокиче като моделни видове, в съжителство с типични за региона лечебни и медоносни растения като жълт кантарион (Hypericum perforatum), бял равнец (Achillea millefolium), мащерка (Thymus vulgaris), шипка (Rosa canina), еньовче (Galium verum), глог (Crataegus monogyna) и други. Регенеративното земеделие е подходяща адаптационна практика за условията на неблагоприятните природни дадености на Централен Балкан: бедни и каменисти почви, остри температурни флуктуации, засушавания и обилни валежи.
Полина Христова с тема на дисертационния труд: „Гнездова орнитофауна на фрагментите от равнинни гори в Западна Горнотракийска низина“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследването е с фокус върху орнитофауната в едни от последните запазени равнинни гори в Тракийската низина. Птиците са една от най-чувствителните организми към промени в средата на живот и климата и са много добър индикатор за състоянието на средата. Тъй като България се намира в преходна климатична зона се предполага, че климатичните промени ще бъдат най-ясно изразени именно тук. Резултатите от работата ще дадат оценка за екологичното състояние на проучваните горски фрагменти и орнитофауната, както и влиянието на факторите на средата, ще подпомогнат опазването на изчезващите равнинни гори и ще подчертаят тяхното значение като острови на биоразнообразие. Тези последни острови на биологично разнообразие са и едни от най-малко проучваните у нас. Тъй като са малки по територия, при бързонастъпващите промени в климата е твърде вероятно именно тези местообитания и различните видове птици в тях да бъдат силно засегнати.
През изминалите две години Българска фондация Биоразнообразие осигурява финансова подкрепа за научните изследвания на студенти чрез проект „Game on! Do not let climate change end the game”, реализиран по програма DEAR на ЕК. Общо подкрепените научни разработки за двете години са десет.