Температурата на Земята се е покачила с 1.09℃ от прединдустриалната епоха насам, а много промени, като повишаването на морското равнище и топенето на глетчерите, на практика вече са необратими. Това се твърди в най-отрезвяващия до момента доклад, публикуван от Междуправителствения комитет за климатичните промени (IPCC).
От доклада става ясно още, че вече е невъзможно да се избегнат промените в климата, причинени от човека. Понастоящем климатичните промени засягат всеки континент, регион и океан на Земята и всеки аспект от атмосферните условия.
Дългоочакваният доклад е шестата по рода си оценка от създаването на комитета през 1988 г. В него световните лидери могат да открият най-актуалната и точна информация относно климатичните промени преди провеждането на съдбоносната международна среща на високо равнище в Глазгоу, Шотландия, през ноември.
IPCC е научната структура на ООН и на Световната метеорологична организация, която има водеща роля в световен план относно оценката на състоянието на климата на Земята и влиянието на човешките дейности върху него. Като автори на последния доклад на МККП ние базираме своята нова оценка на работата на хиляди учени по целия свят.
За съжаление, на 3 900-те страници на текста, който беше публикуван днес, почти няма добри новини — но ако човечеството пожелае, все още има време да избегне най-големите вреди. Ето шест основни извадки от доклада:
1. Неоспоримо е: Хората са отговорни за затоплянето на планетата
За първи път IPCC излиза с недвусмислено становище, без да оставя място за съмнение — хората са отговорни за наблюдаваното затопляне на атмосферата, сушата и океаните.
Съгласно констатациите на IPCC температурата на повърхността на Земята се е повишила с 1.09℃ в последното десетилетие в световен план спрямо тази за периода 1850 — 1900 година. Това е с 0.29℃ повече от посоченото в предходния доклад на IPCC от 2013 година. (Следва да се отбележи, че 0.1℃ от горепосоченото увеличение се дължат на подобрения в качеството на данните.)
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години.
IPCC отчита ролята на естествените промени в климата на Земята. Съгласно констатациите обаче 1.07℃ от 1.09-те градуса на затопляне се дължат на парниковите газове, свързани с човешката дейност.
С други думи, хората са отговорни за глобалното затопляне почти изцяло.
От 1970 г. насам температурата на повърхността на Земята в световен план се е покачила по-бързо, отколкото през който и да е друг 50-годишен период за последните поне 2000 години, като затоплянето също така достига и дълбочини от над 2000 м. в океаните.
IPCC твърди, че човешката дейност е оказала влияние и на количеството на валежите (дъжд и сняг) в световен план. От 1950 г. насам количеството на валежите на глобално равнище се е увеличило. Ако едни региони обаче са станали по-влажни, то други са станали по-сухи.
Честотата и интензивността на обилните валежи са се увеличили в повечето сухоземни области. Причината е, че по-топлата атмосфера задържа повече влага — около седем процента повече за всеки допълнителен градус — което повишава интензитета на дъждовния сезон и на отделните валежи.
2. Нивата на CO2 се покачват по-бързо от всякога
Концентрациите на въглероден двуокис (CO2) в атмосферата в световен план в момента са по-високи и се покачват по-бързо от когато и да е било за последните най-малко два милиона години.
Темповете, с които се е увеличило количеството на CO2 в атмосферата от индустриалната революция (1750 г.) насам, са най-малко 10 пъти по-високи, отколкото през всеки друг период за последните 800 000 години, и между 4 и 5 пъти по-високи, отколкото през последните 56 милиона години.
Около 85 % от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива.
Около 85 процента от количеството изхвърлен CO2 е в резултат на горене на изкопаеми горива. Останалите 15 процента се дължат на промени в земеползването като обезлесяване и деградация на земята.
Показателите за концентрациите на други парникови газове не са по-добри. Наблюдава се по-бързо покачване и на нивата на метана и на диазотния окис — съответно на второ и трето място като причинители на глобалното затопляне след CO2. Количеството изхвърлен метан от човешката дейност до голяма степен произтича от животновъдството и от сектора на изкопаемите горива. Количеството изхвърлен диазотен окис най-вече се дължи на употребата на азотни торове при посевите.
3. Все по-чести екстремни метеорологични явления
IPCC потвърждава, че екстремните горещини, горещите вълни и обилните дъждове също са станали по-чести и по-интензивни в повечето сухоземни региони от 1950 г. насам.
В доклада се подчертава, че някои от наблюдаваните наскоро случаи на екстремни горещини — като австралийското лято в периода 2012 – 2013 г. – биха били изключително малко вероятни без човешкия фактор за промяната в климата.
Освен това за първи път е открито човешко влияние при комбинирани екстремни метеорологични явления. Например случаи на горещи вълни, суши и пожароопасно време, които съвпадат и зачестяват. Тези комбинирани явления се наблюдават в Австралия, Южна Европа, Северна Евразия, части от Южна и Северна Америка и в африканските тропически гори.
Дори ако климатът на Земята се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в рамките на столетия и дори хилядолетия.
4. Океаните ни се затоплят. Повишават се равнището и киселинността им.
Океаните поглъщат 91 процента от енергията, произлизаща от повишеното количество парникови газове в атмосферата. Това е довело до затопляне на океаните и повече топлинни вълни в моретата, по-специално през последните 15 години.
Морските топлинни вълни водят до масово измиране на морски организми, например избелването на коралите. Те са причина и за цъфтежа на водораслите и промените в състава на видовете. Дори и светът да ограничи затоплянето до 1.5-2℃, в съответствие с Парижкото споразумение, топлинните вълни в моретата ще зачестят до 4 пъти до края на века.
Топенето на ледените покривки и глетчерите, наред с разширяването на затоплящия се океан, са довели до покачване на морското равнище с 0,2 м. между 1901 и 2018 г. Важно е да се отбележи обаче, че се увеличава и скоростта на покачване: 1,3 милиметра на година в периода 1901 — 1971 г., 1,9 мм. на година в периода 1971 — 2006 г., и 3.7 мм на година в периода 2006 — 2018 г.
Увеличаването на киселинността на океаните заради поглъщането на CO2 е повсеместно и е достигнало до дълбини над 2000 м. в Южния океан и в северния Атлантически океан.
5. Много от промените вече са необратими
Дори климатът на Земята да се стабилизира скоро, някои вреди, причинени от климатичните промени, няма да могат да бъдат преодолени в течение на столетия и дори хилядолетия. Глобалното затопляне с 2℃ през този век например ще доведе до средно покачване на морското равнище с между два и шест метра в рамките на 2000 години — и много повече при по-високи количества изхвърлени парникови газове.
На световно равнище при глетчерите се наблюдава свиване от 1950 г. насам; прогнозата е, че те ще продължат да се топят в продължение на десетилетия след стабилизирането на температурата в световен план. Междувременно увеличаването на киселинността в дълбините на океана ще продължи хиляди години след спирането на количеството изхвърлен CO2.
Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.
В доклада не се посочват възможни резки промени, които да доведат до ускоряване на глобалното затопляне през този век, но такива не са изключени като възможност.
Предмет на широко обсъждане беше рискът от преминаване на повратната точка за топенето на вечната замръзналост (вечнозамръзналите почви) в Аляска, Канада и Русия. Опасението е, че при топенето на вечнозамръзналите почви и разлагането на мъртвите растения и животни ще бъдат изпуснати огромни количества въглерод, който се е трупал в тях продължение на хиляди години.
Въз основа на наличните доказателства в доклада не се посочва някаква значителна рязка промяна в тези региони в рамките на този век. Предвижда се обаче, че областите с вечнозамръзнали почви ще изпуснат около 66 милиарда тона CO2 за всеки допълнителен градус на затопляне, като тези количества са необратими в рамките на този век, независимо от начина, по който се развие затоплянето.
6. Все още обаче може да предприемем действия и да предотвратим най-лошото
Температурата на повърхността на земята ще продължи да се увеличава поне до 2050 г. при всички варианти за изхвърлянето на парникови газове, които са разгледани в доклада. Съгласно оценката Земята може значително да прехвърли тавана от 1.5℃ в началото на 30-те години на XXI век.
Ако намалим количеството на изхвърлените парникови газове в достатъчна степен, има само 50 процента вероятност температурата в световен план да се задържи около 1.5℃ (в това число и временно повишение от до 0.1℃). За да върнем Земята до ниво на затопляне под 1.5℃, ще е необходимо CO2 да бъде отстранен от атмосферата с помощта на технологии за отрицателни емисии или природосъобразни решения.
Глобалното затопляне ще остане под 2°C през този век само ако се достигне нулево количество изхвърлен CO2 около или след 2050 г.
Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C… Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.
МККП анализира прогнозите за бъдещите климатични промени въз основа на десетки климатични модели, изготвени от повече от 50 центъра по моделиране от целия свят. Резултатите показаха средно увеличение на температурата на земната повърхност в световен план между 1-1.8℃ и 3.3-5.7℃ над прединдустриалните нива през този век — съответно за вариантите с най-малко и най-много количество изхвърлен CO2. Точното увеличение, което светът ще изпита, зависи от количеството изхвърлени парникови газове отсега нататък.
В доклада се твърди доста категорично, че за да се стабилизира климатът, трябва да достигнем нулево количество изхвърлен CO2, а изхвърлянето на други парникови газове трябва да бъде значително намалено.
Също така знаем, че за постигането на определена температурна стойност количеството въглерод, което може да изхвърлим, преди да достигнем нулево количество изхвърлени парникови газове, е в зададени рамки. Ако искаме да имаме 50:50 шанс да задържим затоплянето около 1.5℃, това количество е около 500 милиарда тона CO2.
При сегашните нива на количеството изхвърлен CO2 този „въглероден бюджет“ може да бъде използван в рамките на 12 години. Изразходването на бюджета ще отнеме повече време, ако количеството изхвърлени парникови газове започне да намалява.
Последните констатации на МККП са тревожни. Не съществуват обаче физически или екологични пречки да задържим затоплянето значително под 2°C и да го ограничим около 1.5℃ в съответствие с договорените цели от Парижкото споразумение… Въпросът е човечеството да направи избор и да предприеме конкретни стъпки.
Тази статия е публикувана повторно от The Conversation съгласно лиценз „Creative Commons“. Прочетете оригиналната статия.
Българска Фондация Биоразнообразие
Българска Фондация Биоразнообразие обединява хората с различни идеи за опазването на българската природа.