Ади Кънева е магистър „Градски изследвания“ и докторант към катедра „История и теория на културата“ към Софийски университет.  През последните години започва да се интересува от наблюдение и разпознаване на птици в природата, като се включва като доброволец в разнообразни инициативи като мониторинг, картиране и опръстеняване на птици в страната. Вярва, че културните и природозащитните организации следва да си партнират и да работят заедно за опазване на природното наследство. Също така смята, че градовете не бива да са пространства лишени от природа, а трябва да бъдат изграждани и развивани с идеята, че могат да бъдат дом не само за хората, но и за много други видове.

Димитър Димитров е магистър по екология и опазване на екосистемите и се занимава с изследване на биоразнообразието и антропогенното влияние върху него. В проекта си за проучване на въздействията на климатичните промени върху фауната, той изследва наличието на топлинен островен ефект около гр. Пловдив. Проучвателния му район обхваща поречието на река „Марица“ около и в рамките на града, част от Натура 2000. Изследването цели да определи значимостта на въздействието на топлинния островен ефект върху местните популации на водни кончета, които представляват ценен индикатор за състоянието на екосистемите. Също така целта му е да стимулира хората да събират информация, която да служи за регулярна оценка на състоянието на екосистемите и влиянието на климатичните промени върху тях.

Жулиета Добчева изследва влиянието на бързата мода върху среда и работи за продажба на малка инициатива дрехи втора употреба онлайн. Тя се определя като комуникатор, маркетолог и най-вече „разказвач на истории“. Ненаситен изследовател, който вярва в иновациите, вдъхновени от природата. Влюбена в модата – тази, която ни вдъхновява и демонстрира респект към природата. Мотивирана е да допринесе за трансформацията в текстилната индустрия към по-устойчив модел на производство и консумация. Участва в множество инициативи и често може да я видите как разказва на ученици за начините, по които може да изглеждаме като същевременно избягваме бързата мода.

Ния Тошкова е молекулярен биолог в Националния Природонаучен Музей при БАН и е редовен докторант към Институт по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания при БАН. Ния е от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат. Занимава се с изследването на пещери и прилепи от гимназията. Работи в В проектите си съчетава високотехнологични молекулярни методи с пещерни приключения. В момента изследва значението на зимния сън при прилепите за тяхното оцеляване и как климатичните промени ще повлияят този чувствителен период от живота на летящите бозайници. Освен работата ѝ с тези важни бозайници, друга нейна мисия е да направи науката по-достъпна за публиката и така да провокира по-доброто опазване на природата.

Дина Сиракова е магистър по екология и изследва влиянието на изменението на климата върху влажните зони. Теренната й работа бе в ЗЗ “Долни богров – Казичене”, част от Натура 2000 и на няколко минути от София. След защитата си тя започва дейност по почистване в този район, тъй като по време на проучването си, с разочарование установява, че районът е силно замърсен и превърнат в нерегламентирано сметище. Целта ѝ е тази дейност да продължи и да събира все повече подкрепа, като по този начин повдига въпроса за Натура 2000 зоните и как те могат да бъдат полезни за обществото.

Камен Жижанов промотира активно гражданство и организира кампании за почистване и реновация на обществени места. Чрез създаване на визуални материали, той цели да даде пример какво може да се постигне с активното включване на гражданите и създаването на стабилно гражданско общество.

Боян Зафиров е млад учен, завършил превенцията на бедствия и аварии в Холандия. Фокусира се върху възможностите на ГИС (географските информационни системи) в управлението на природните ресурси, борбата с пожарите, наводненията, незаконното унищожаване на гори и др. С подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие, той провежда изследвания за промените в качеството на водите на Седемте рилски езера и въздействието на климатичните промени и туристопотока върху тях. Рилските езера са ледникови езера, зависими от дъждовните и снежни климатични условия, както и великолепно място в България, посещавано от много туристи. Работата му е публикувана в Климатека. Продължаваме да работим с него по темата за опазване на Седемте рилски езера, като той често участва в публични събития и различни медии.