Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават

Автор: Михаил Петров

Пролетта не носи дъждовете, както е правила преди. Изненадващи силни бури унищожават всичко, което си отглеждал цяла година. А единствената ти работа - производството на кафе, става все по-скъпо и невъзможно начинание.

Енрике е местен фермер от Гватемала, който познава тази борба отблизо. От шестнайсет години той отглежда кафе в семейната си ферма в покрайнините на град Ескуинтла. Плантацията е наследството, оставено му от неговите баща и дядо.  Той работи в нея по шест дни седмично през цялата година и това е основният поминък, на който той разчита.

 

 

 

С всяка изминала година обаче за него става все по-трудно да изкарва прехраната си. Добрата реколта от кафе изисква доста специфични климатични условия - изисква дъжд, суша и топлина в предвидими моменти, както и определен тропически климат с богати почви и малко вредители. Все неща, с които регионът на Гватемала разполага. Поне засега.

Ескалиращата климатична криза, за която ООН посочва, че вече „достига необратими върхове“, е в центъра на проблемите за земеделци като Енрике. Той казва, че през последните години в страната има прекалено дълги периоди на засушаване, които спират растежа на кафето, което той отглежда. А когато те приключат, идват непредвидими дъждове и бури, които често водят до болести и значителни щети по растенията му.

Енрике не е единственият, който забелязва това. Гуидо Калдерон e координатор в гражданската организация ASEDE, чиято основна мисия е да работи за облекчаването на ефектите от климатичните промени и намаляването на риска от продоволствена криза в Гватемала.

Според него ситуацията с климата в страната става все по-непредвидима. Това е така заради продължителната суша и нарастващия брой наводнения, образували се заради силните бури, които са връхлетяли Централна Америка през последните две години.

В резултат на климатичните промени ключовите за земеделието периоди на валеж в Гватемала се изместват все повече, обяснява той. В опит да се приспособят към изменящите се условия местните фермери опитват нови неща, като например да сеят семената в различно време от годината, но никой не знае кога това е най-подходящо, защото времето не е “каквото беше преди”, казва Калдерон.

 

 

 

Отглеждащите кафе земеделци срещат и още една трудност, предизвикана от климата. Това е така наречената ръжда, която се появява по растението - гъбична болест, която се размножава при по-високи температури и спира процеса на фотосинтеза. Симптомите на тази зараза са подхранвани именно от изменението на климата и по-конкретно от повишаването на глобалните температури.

Тези наблюдения са отразени и в проучване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в което се разглеждат варианти за борба с ръждата по кафето чрез ядрени техники. Изследването посочва, че изменящите се модели на валежи и температури увеличават скоростта на заразяване и разпространение на болестта.

За последните няколко години научни изследователи предлагат решения на проблема, които включват използването на специални торове и пестициди, но те не са универсално приложими, тъй като има твърде много различни видове ръжда по кафето. Отделно, борбата с тази болест може да струва много по-скъпо на дребните стопанства отколкото, ако те просто се откажат изцяло от производството на кафе.

Това обаче ще означава загуби, които никой в Гватемала не може да си позволи. В страната 54 хил. от всички фермери живеят в бедност и получават по близо 3.10 щатски долара на ден, а 19,4 хил. от всички фермери живеят в екстремна бедност и припечелват  под 1.90 долара на ден. Това сочат данните от доклад на международната неправителствена организация Eneritas.

 

 

В тази тревожна статистика влиза и Енрике. Неговата печалба от производството на кафе е по-малко от 1 щатски долар на ден. Така наред с климатичните предизвикателства, пред които е изправен като земеделски стопанин, той трябва да се справя и с икономическите последици.

Той все пак смята, че неговите проблеми могат да бъдат решени, но това ще изисква много усилия както политически, така и чисто човешки.

“Искам да продължа да произвеждам кафе и всичко да върви добре. Надявам се, че да получим разбиране и помощ на международно ниво, да има повече директни сделки между производителите и купувачите, а хората да купуват повече биологични продукти”, казва Енрике.

Именно тези решения му позволяват да не спира да мисли за своята голяма мечта - че следващият път, когато се видим, реколтата му ще е по-голяма, той ще е продал повече кафе и с това ще е подсигурил прехраната на своето семейство.

by Българска Фондация Биоразнообразие

Младежи от 8 държави възстановяват торфища в чешкия НП “Шумава”

От 13-ти до 20-ти август 60 младежи от Латвия, Литва, България, Германия и други държави се включиха в обменна програма в Национален парк „Шумава“ в Чехия, където обединиха сили, за да възстановят местните торфища.

Снимки от Патрик Газо

 

Активистите участваха в проучвателни походи и в мастър клас по разработване на идеи за повишаване на осведомеността по темата за климатичните промени. Събитието се състоя в рамките на проекта „Game on! Don’t let the climate change end the game!“, който се изпълнява от Latvian Fund for Nature и други партньори. Основната дейност по време на лагера беше възстановяването на торфищата, което отне няколко дни. Младите посланици имаха за задача да запълнят изкуствено създадени отводнителни канали, които са довели до пресушаването на торфищата. През XX век голяма част от торфищата в Национален парк „Шумава“ са били унищожени, защото в продължение на години торфът се е използвал като тор и гориво. От 1999 г. насам в Национален парк „Шумава“ активно се извършват дейности по възстановяването на торфищата, с което се намаляват рискът от наводнения и нивата на CO2, тъй като тези терени са важна среда за съхранение на въглероден двуокис. Освен това възраждането на торфищата благоприятства и увеличаването на биологичното разнообразие.

 

 

Под ръководството на горските служители младежите се включиха и в походи в горите на Национален парк „Шумава“, за да се запознаят с уникалното природно богатство на Чешката република и да чуят много интересни факти. По време на един от походите научиха, че дърветата понякога растат върху стъблата на други дървета, като по този начин съхраняват повече топлина през зимата. Също така, когато има сеч, кората на дърветата се отстранява, за да се предотврати размножаването на бръмбара корояд. Отсечените дървета се оставят в гората – мъртвото дърво в съчетание с почвата предоставя по-разнообразна горска екосистема за видовете.

 

Едно от най-вълнуващите събития по време на лагера беше възможността да се видят вълците, които живеят в Национален парк „Шумава“. Един от участниците сподели: „Посетихме заградено пространство, където живее една глутница, но заради дъждовното време почти не успяхме да ги видим. По-късно по време на презентацията научихме много нови неща за тяхното поведение, външен вид, хранителен режим и начин на живот. Много ми беше интересно да разбера повече за йерархията и ловните навици на вълците, защото те значително се различават от тези на животните, с които се запознахме по време на лагера, като рисовете например.“

В Национален парк „Шумава“ можете да откриете много редки растения като английска росянка и блатен розмарин. Тук можете да срещнете редки бозайници и птици като рис, лос, дива котка, вълци, ливаден дърдавец, черен щъркел, трипръст кълвач и сови. Всяка вечер младежите научаваха повече за редките видове от презентации, изнесени от експерти.

Мари, една от участниците, разказа, че това е било чудесна възможност да види природата в планините, да научи за други последици от климатичните промени и да се срещне с мотивирани връстници и експерти, които споделят своя опит и знания. „Ще запомня лагера с всичко, което видях и чух. Лекторите ни говориха по важни за тях теми и споделиха своите знания с, за да можем намерим практическо приложение за наученото. Определено ще го направя.“, каза Мари.

Проектът „Game on! Don’t let the climate change end the game!“ е инициатива на 10 партньора от 8 европейски държави с цел насърчаване на младежите да предприемат действия и да реагират на заплахата, която климатичните промени представляват за човечеството. В Латвия проектът се осъществява от Latvian Fund for Nature. Проектът „Game on! Don’t let the climate change end the game!“ се финансира по програмата на ЕС за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR).

by Българска Фондация Биоразнообразие

Малките населени места и климата. История в снимки.

Хората в по-малките населени места ще са едни от най-засегнатите от промените в климата.
Решихме за втора поредна година да се върнем в белоградчишкото с. Салаш. С една цел - да помогнем поне на няколко домакинства да се справят с предстоящите периоди на дълги летни засушавания.
С помощта на ландшафтния архитект Иван Бебелеков, нашите приятели от Ideas Factory Association / Фабрика за идеи и доброволци, които припознаха каузата, поставихме системи за капково напояване в 4 домакинства.
Този тип поливна система:
- Спестява важен ресурс като водата и оптимизира използването му
- Автоматизира процеса по поливане и улеснява многократно трудноподвижните възрастни хора
- Спестява им средства, когато се налага да поливат с питейна вода.
Преживейте емоциите, които изпитахме чрез фото историята по-долу.
Добра среща! Още с идването бяхме посрещнати с питка от Даниела Иванова, секретар на читалище “Развитие 1896”. Тя беше нашата топла връзка с домакинствата по време на миналогодишния лагер и тази година, с голямата си усмивка и желание да направи добро за селото и хората в него.
Доброволците, участници в акцията и този път бяха настанени в местните домакинства. Част от доброволците бяха нови, а за други - това беше важна и очаквана втора среща.
По залез всеки от доброволците се прибираше към домакинството, в което бе настанен - да хапне и да се подготви за предстоящия ден.
Сутринта започна с разговор с Бояна Василева, която ни разказа повече за климатичните сценарии за с. Салаш, както и за тенденциите в повторната употреба на вече използвани за битови нужди води. Такъв бе примерът със сивата вода - вода използвана за миене на съдове или от банята, която в съвременните сгради се отделя от канализацията и служи за поливане на градината.
Знаете ли че? Климатичните промени не означават, че във всяко кътче по цялото земно кълбо ще има равномерно увеличаване на температурата. Измерение на климатичните промени са и проливните бедствени дъждове. В meteo blue можете да проследите тенденциите на количествата валежи и тяхното разпределение през годината. За с. Салаш се вижда, че количеството дъжд се запазва като обща стойност, но не е равномерно разпределено през годината - много дъжд се очаква да се изсипва наведнъж, а летните месеци са белязани от дълги периоди на засушаване.
В ранния следобед, нашия експерт - Иван Бебелеков пристигна с всички нужни материали за капковите напоявания. Преди да започнем работа, преминахме през инструктаж и планиране на системата за двора на леля Дора.
За да придобием повече опит и на следващия ден - да инструктираме новодошлите, започнахме с най-малкия двор - този на леля Дора. Въпреки по-тясното място и пазейки поникналите посеви, всички успяха да се включват и бяха подготвени следващия ден да работят заедно с втората група доброволци.
Малко преди залез - уморени, но вдъхновени, поехме към домакинствата, където да се подкрепим с местни специалитети, да споделим впечатления от наученото и да чуем нови турлашки истории. Нямаме търпение да ви разкажем и за тях, но това ще стане в следваш фото разказ.
Дворът на баба Младенка бе един от най-големите, с които трябваше да се справим, но същевременно един от най-важните за доброволците поради трудноподвижността на Младенка. Първоначално се разделихме на три екипа в три части на двора.
Новата група доброволци бе пристигнала и това позволи част от хората да започнат паралелно работа в дворовете на Емил и Роси и на Тонко и Даниела.
След усърдната работа, баба Младенка вече може да полива своите домати, картофи, лук и чушки само със завъртането на едно кранче.
Радостта в очите на баба Mладенка и нейния екип след добре свършената работа не може да бъде скрита, а единствено документирана със снимка за спомен.
В същото време, втора група доброволци вече приключваше работата в дома на Емил и Роси.
Когато дойдохме да помогнем, Иван и Емил вече свързваха системата за водопреносната мрежа. В три от домакинствата сложихме програматори, които автоматично включват и изключват водоподаването. Това бе изключително ценно за Емил, който често ходи до Белоградчик.
Останаха материали и успяхме да поставим капково напояване и в градината на Даниела и Тонко.
Там имаме и подходящо място за контейнер за дъждовна вода. Той ще помогне да се събира водата от обилни дъждове и тя да служи за поливане при очакваните дълги периоди без дъжд. Дъждовната вода е с най-подходящ състав и температура за поливането на културите.
Проба, проба - работи! На есен ще си видим пак, за да попитаме как са усетили направените подобрения, а до тогава - в нас остават натрупаните емоции, спомени и създадените връзки между поколенията.
След добре свършената работа - споделена вечеря и парти в читалището за домакини и доброволци. Купонът включваше представители на всички възрасти - от 18 до 87. Както казва един от нашите домакини - Тонко, “Масата събира и за хубаво и за лошо!”. Дано поводите да са повече хубави, да се учим и да си помагаме взаимно.

by Българска Фондация Биоразнообразие

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще

 

Автор: Ния Тошкова, докторант  студент към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките. Дисертацията на Ния изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите и беше подкрепена с престижните докторантски стипендии на Фондация Карол Знание и Българска Фондация Биоразнообразие. Ния е посланик на климатичните промени, повече за нея можете да научите тук: https://www.youtube.com/watch?v=hJZNwcMJyws

 

Човешките дейности са предизвикали значителни промени в околната среда за кратък период от време (Eldredge 1995, 1998; Myers and Knoll 2001, Palumbi 2001, Wilson 2010), a драстичната промяна на местообитанията е основна причина за настоящата загуба на биологичното разнообразие. Докато изменението на околната среда, включително на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на промените, предизвикани от човешката дейност, надхвърля толерантността на много видове. Промените в температурите биха имали различен ефект върху различните видове прилепи, което е свързано със специфики в техните хранителни ниши, предпочитание към определени местообитания и екологични изисквания по време на размножителния период. От друга страна, различните популации на видовете в различните част на света ще усещат промените в различен мащаб, поради спецификата на екосистемите и степента на очакваните промени. 

Прилепите съставят около една трета от видовете бозайници в България и Европа и са ключови за здравето на екосистемите, тъй като регулират числеността на насекомите, от които и вредители по земеделските площи. Всички представители на разреда се ползват с най-висок природозащитен статус и попадат под опеката на редица закони и споразумения. Според червения списък на IUCN (2021 г.), 15% от видовете прилепи в световен мащаб попадат в категорията застрашени, а 17% са с неопределена IUCN категория поради недостиг на данни и липса на систематичен мониторинг за разпространението на тези видове. Наблюдават се тенденция за намаляване на числеността на 16 европейски вида, а за други 18 вида тенденцията е неизвестна. 

Комбинацията от изменението на климата, загубата на местообитанията и обезлесяването има потенциал да повлияе негативно на размерите на прилепните популациите в Европа. Уязвимият статус на редица видове прилепи и всички потенциални рискове свързани с глобалните климатични промени налагат обединените изследователски усилия на прилепни изследователи от цяла Европа и поставиха началото на COST акцията CLIMBAT (https://climbats.eu/). Превантивните мерки за опазването на прилепите са от основно значение, за да се избегне влошаване на техния природозащитен статус и да се осигури дългосрочно оцеляване на техните популации.

Климатичните промени ще доведат до промяна в биогеографията на европейските видове прилепи, промяна в обилието, разпространението и жизнения цикъл на насекомите плячка за тях, както и промяна в зимното и размножителното поведение.

 

-> Промени в биогеографията на европейските видове прилепи

Наблюдаваните в момента промени в биогеографията (Uhrin et al., 2015) на някои европейски видове прилепи ще доведат до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Например, за да изпълняват адекватно своите функции, последните ще трябва да изместят своите граници, но това невинаги е лесно осъществимо. От друга страна, видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини (Walther et al., 2002). Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени, като това се отнася особено за бореалните и умерените видове прилепи, които вероятно ще бъдат негативно засегнати. Имайки предвид само биоклиматичните условия, ареалът на няколко средиземноморски вида ще продължи да се разширява. Като цяло, прогнозите са броят на застрашените видове прилепи да се увеличи до края на настоящия век, дори без да се вземат предвид последиците от промените във взаимодействиствията между видовете и екосистемите. Само с прилагането на превантивни мерки за смекчаване на изменението на климата, в комбинация  с ефективно управление на местообитанията можем да избегнем възможните негативни сценарии. 

 

-> Промени в обилието на насекоми и хранителния спектър на прилепите

Обилието на хранителните ресурси е от съществено значение за активността на прилепите (Wang et. Al. 2010). Всички прилепи от континентална Европа са насекомоядни и тяхната активност зависи от активността на ектотермната им плячка, която е пряко свързана с температурата на средата. Ниските температури намаляват активността на летящите насекоми, а продължителните периоди на застудяване забавят физиологичното развитието на много от тях (Anthony et al. 1981). Летателната активност на прилепи е най-висока при температури над 10°С (Park et al., 2000), което съвпада с активността на насекомите. Голяма част от изследователските усилия за определяне на влиянието на климатичните промени върху насекомите са насочени към определяне на ефекта на локалните температури върху отделните популации. В ревю по темата Boggs (2016) обобщава, че средните стойности на температурите, честотата и продължителността на екстремните климатични събития, локалните адаптации, пластичността и дисперсионните способности на отделните популации са от съществено значение за определянето на евентуалните промени, които ще настъпят в обилието и разпространение на насекомите в Европа. 

Увеличението на количествата на валежите в някои части на Европа се предвижда да доведе до увеличение на биомасата на насекомите от разреда на двукрилите (Diptera) и пеперудите (Lepidoptera) (Frick et al. 2010). От друга страна, дъждът потиска тяхната летателната активност, което ги прави по-недостъпни за видовете прилепи, които ловуват в полет (Anthony et al. 1981). Дори малки промени в синхронизацията на развитието на някои насекоми с годишната прилепната активност биха направили летящите бозайници уязвими и би се отразило негативно на тяхното оцеляване (Scheel et al., 1996). Видовете, които използват разнообразни ловни стратегии, ще са по-пластични и по-слабо засегнати от тези проблеми. Такъв пример е Водният нощник Myotis daubentonii, чийто полет и ловна активност не се влияят силно от температурите или разпространението на насекомите (Boonman et al., 1998; Ciechanowski et al., 2007). 

Друг физиологичен проблем свързан с климатичните промени е свързан с по-честите и продължителни суши, които намаляват водните ресурси за прилепите и могат да доведат до сериозна  дехидратацията. Крилната мембрана на прилепите със своята голяма площ води до увеличени загуби на вода и съответно до по-честа дехидратация при прилепите в сравнение с бозайници със сходни размери (Chruszcz & Barclay 2002). Това може да има пагубни ефекти върху видове, които обитават райони с ниски нива на годишните валежи. При тях не се наблюдават адаптации свързани с концентриране на урината и тези видове зависят от наличието на постоянни водни ресурси, в близост до техните убежища (Adams & Hayes, 2008). Отдалечаването на хранителните местообитания и местата за водопой, в следствие на фрагментирането на местообитанията, води до значителни енергийни загуби и може да повлияе върху репродуктивния успех на прилепите. Кърмещи женски произвеждат мляко, което е съставено от 76% вода (Adams 2010) и са изправени пред голяма заплаха от дехидратация. Адамс и Хейс (2008) наблюдават, че кърмещите женски посещават местата за водопой 13 пъти по-често от не-репродуктивните женски. Под риск пряко свързан с изхранването и климатичните промени, са прилепите обитаващи райони, в които вероятно ще се увеличават продължителните сухите периоди, както и прилепите, които улавят плячката си във въздуха, поради зависимостта си към  активността на летящите насекоми. 

 

-> Промени по отношение на хибернацията

Начинът на живот на прилепите, свързан със струпването им в големи летни и зимни колонии, ги прави особено уязвими към нововъзникващи промени. Много прилепи са факултативни хетеротермни животни, което означава, че са способни драматично да редуцират температурата на тялото си и метаболизма си, състояние известно като торпор (Speakman & Thomas, 2003; Geiser, 2004). Торпорните състояния могат да бъдат кратковременни или да продължат няколко дни. По този начин прилепите преживяват неблагоприятните климатични условия и/или редуцираното количество хранителни ресурси. По време на хибернация прилепите изпадат в дълги периоди на дълбок торпор, които могат да продължат няколко седмици и се редува с кратки периоди на събуждане ( Brigham, 1987; Ransom, 1990; Thomas, 1995; Parck et al., 2000). Прилепите изразходват около 70-80% от зимните си енергийни запаси по време на излизанията си от състояние на торпор (Kayser 1953). Поддържането на дълготрайно състояние на торпор е ключово за оцеляването на прилепите през зимния сезон (Németh et al. 2009). 

Интензитетът на метаболизма при прилепите по време на хибернация може да падне под 5% от този през активния сезон. Някой прилепи намаляват телесната си температура до 2 ºС (Geiser, 2004). Всички видове прилепи имат оптимална температура за хибернация, при която изразходването на енергия е минимизирано. Прилепите, зимуващи при по-студени условия изразходват повече енергия за събуждане и по-малко по време на торпор и обратното (Geiser, 2004). Струпването в големи колонии намалява енергийните разходи, но увеличава риска от предаване на зарази. Високата влажност в убежището намалява загубата на вода чрез изпарение, но създава и по-добри условия за развитие на инфекции (Warnecke et.al., 2012). Изборът на убежище с определена температура зависи и от размера на тялото и конкретното състояние на организма (Geiser, 2004).

Глобалните климатични промени ще окажат подчертано влияние на поведения, които пряко се повлияват от температурата, каквото е и хибернацията при прилепите. Съкращаването на хибернационния период заради затоплянето на климата доказано намалява годишните нива на преживяемост на зимуващите бозайници (Brook 2008). На места в Европа хибернационен период не се наблюдава, а раждаемостта на малките се случва много по-рано от нормалното, като при някой видове се измества през месец февруари (Rebelo, pers. com.). Доказано е, че женските, които остават активни през цялата зима, не са в състояние да развият нормална бременност при вида Ръждив вечерник Nyctalus noctula (Panyutin, 1963), което може да се отрази негативно на оцеляването на вида. В рамките на едно и също място периодът на раждане може да варира от 12 дни до 5,5 седмици. Вариабилността на този период е свързана с въздействието на околната среда върху бременността или времето на овулация. Основна причина за недостига на информация е свързана с това, че мониторинговите дейности събират информация само за моментното състояние на колониите, а посещенията на значимите прилепни местообитания рядко надвишава веднъж на сезон. Целите на настоящото изследване са: да се определи зимната активност на колониите прилепи от най-значимите зимовки в България; да се определят размножителните периоди в значимите размножителни колонии; да се допълнят методите за мониторинг с цел по-обстойно събиране на данни за ефектите на климатичните промени върху прилепите.

 

Заключение

Докато биоразнообразието продължава да намалява в световен мащаб, основно предизвикателство е да разберем как глобалните промени в околната среда ще повлияят този процес. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на биологичното разнообразие. Изменението на климата ще доведе до нов натиск за естествен отбор. Зачестяването на сушите и екстремните събития, дължащи се на повишаването на температурата, принуждава много видове да емигрират в търсене на подходящи условия. Загубата на местообитания и промените в земеползването ще засилят този натиск и ще ограничат движението на животните, както и тяхната способност да колонизират нови територии. Дали видовете могат да отговорят на тези заплахи, зависи от тяхната чувствителност към промените, способността им да се адаптират към новите условия на околната среда, както и от скоростта и големината на промяната. Тъй като отговорите на видовете към променящата се среда зависят от множество фактори, изучаването им изисква комбинация от методи от различни научни области и дисциплини, както и дългосрочни набори от данни.

 

Цитирана литература

  1. Adams, R. A., & Hayes, M. A. (2008). Water availability and successful lactation by bats as related to climate change in arid regions of western North America. Journal of Animal Ecology, 77(6), 1115-1121.
  2. Adams, R. A. (2010). Bat reproduction declines when conditions mimic climate change projections for western North America. Ecology, 91(8), 2437-2445.
  3. Anthony, E. L. P., Stack, M. H., & Kunz, T. H. (1981). Night roosting and the nocturnal time budget of the little brown bat, Myotis lucifugus: effects of reproductive status, prey density, and environmental conditions. Oecologia, 51(2), 151-156.
  4. Boggs, C. L. (2016). The fingerprints of global climate change on insect populations. Current opinion in insect science, 17, 69-73.
  5. Boonman, A. M., Boonman, M., Bretschneider, F., & van de Grind, W. A. (1998). Prey detection in trawling insectivorous bats: duckweed affects hunting behaviour in Daubenton's bat, Myotis daubentonii. Behavioral Ecology and Sociobiology, 44(2), 99-107.
  6. Brigham,R. M., (1987). Winter activity by Eptesicus fuscus: the influence of energy reserves. Canadian Journal of Zoology 65: 1240 – 1242.
  7. Brook, B. W. (2009). Global warming tugs at trophic interactions. Journal of animal ecology, 78(1), 1-3.
  8. Chruszcz, B. J., & Barclay, R. M. R. (2002). Thermoregulatory ecology of a solitary bat, Myotis evotis, roosting in rock crevices. Functional Ecology, 16(1), 18-26.
  9. Ciechanowski, M., Zając, T., Biłas, A., & Dunajski, R. (2007). Spatiotemporal variation in activity of bat species differing in hunting tactics: effects of weather, moonlight, food abundance, and structural clutter. Canadian Journal of Zoology, 85(12), 1249-1263.
  10. Eldredge, N. (1995). Dominion. Holt and Co., New York
  11. Eldredge, N. (1998). Life in the balance. Princeton University Press, Princeton
  12. Frick, W. F., Reynolds, D. S., & Kunz, T. H. (2010). Influence of climate and reproductive timing on demography of little brown myotis Myotis lucifugus. Journal of animal ecology, 79(1), 128-136.
  13. Geiser, F., (2004). Metabolic rate and body temperature reduction during hibernation and daily torpor. Annual Reviews of Physiology 66: 239 – 247.
  14. Kayser, C. (1953). L'hibernation des mammiferes. In Annales de Biologie (Vol. 29, pp. 109-150).
  15. Myers, N., & Knoll, A. H. (2001). The biotic crisis and the future of evolution. Proceedings of the National Academy of Sciences, 98(10), 5389-5392.
  16. Németh, I., Nyitrai, V., & Altbäcker, V. (2009). Ambient temperature and annual timing affect torpor bouts and euthermic phases of hibernating European ground squirrels (Spermophilus citellus). Canadian Journal of Zoology, 87(3), 204-210.
  17. Palumbi, S. R. (2001). Humans as the world's greatest evolutionary force. Science, 293(5536), 1786-1790.
  18. Park, K. J., Jones, G., & Ransome, R. D. (2000). Torpor, arousal and activity of hibernating greater horseshoe bats (Rhinolophus ferrumequinum). Functional ecology, 14(5), 580-588.
  19. Ransome, R., 1990. The natural history of hibernating bats. Christopher Helm, London.
  20. Scheel, D., Vincent, T. L. S., & Cameron, G. N. (1996). Global warming and the species richness of bats in Texas. Conservation Biology, 10(2), 452-464.
  21. Speakman J.R. and D.W. Thomas, (2003). Physiological ecology and energetics of bats. Pp.430-490, In: Bat Ecology ( T.H. Kunz and M.B. Fenton, eds.) University of Chicago Press, Chicago.
  22. Thomas, D. W. 1995. The physiological ecology of hibernation in vespertilionid bats. Symposium of the Zoological Society of London 67: 233-244
  23. Uhrin, M., Hüttmeir, U., Kipson, M., Estók, P., Sachanowicz, K., Bücs, S., ... & Maxinová, E. (2016). Status of S avi's pipistrelle H ypsugo savii (Chiroptera) and range expansion in Central and south‐eastern Europe: a review. Mammal Review, 46(1), 1-16.
  24. Walther, G. R., Post, E., Convey, P., Menzel, A., Parmesan, C., Beebee, T. J., ... & Bairlein, F. (2002). Ecological responses to recent climate change. Nature, 416(6879), 389.
  25. Wang, J., Gao, W., Wang, L., Metzner, W., Ma, J., & Feng, J. (2010). Seasonal variation in prey abundance influences habitat use by greater horseshoe bats (Rhinolophus ferrumequinum) in a temperate deciduous forest. Canadian Journal of Zoology, 88(3), 315-323.
  26. Warnecke, L., Turner, J. M., Bollinger, T. K., Lorch, J. M., Misra, V., Cryan, P. M., ... & Willis, C. K. (2012). Inoculation of bats with European Geomyces destructans supports the novel pathogen hypothesis for the origin of white-nose syndrome. Proceedings of the National Academy of Sciences, 109(18), 6999-7003.
  27. Wilson, E. O. (1999). The diversity of life. WW Norton & Company.

by Българска Фондация Биоразнообразие

COP26: Големи обещания, ниски амбиции

Вени Кожухарова е посланик за климата по проект "Game On| Don't let climate change end the game!", живее в Глазгоу и работи по градските политики за справяне и адаптация с климатичните промени в Шотландския алианс на градовете. Като човек с интерес по темата, присъствал на COP26, тя споделя своите впечатления в този текст.

През първите две седмици на ноември държавните глави на над 100 държави се събраха в Глазгоу, Шотландия, за да участват в ежегодната среща за обсъждане на измененията в климата, организирана от ООН. Срещата COP26, която бе отменена веднъж заради Ковид пандемията, бе наречена най-важната среща за измененията в климата, откакто Парижкото споразумение се подписа през 2015 г. Тя обозначава момента, в който държавите трябва да представят конкретни стъпки, които ще предприемат, за да постигнат целите, които си поставиха преди 5 години. Джон Кери, специалният посланик за климата на САЩ, нарече събитието "последната, най-голяма надежда за света да се справи заедно с климатичните изменения" - последен шанс на държавите да представят планове, които биха могли да са достатъчно амбициозни, за да предотвратят преминаването на критичната точка от 1.5 градуса на земната температура.

Конференцията е уникално по рода си събитие, тъй като предоставя пространство за дебат и преговори както на големите икономически сили като САЩ, Великобритания, Европейския съюз и Канада, така и на по-малки държави, като например тихоокеанската държава Тувалу и Малави. Един от най-запомнящите се моменти от събитието бе речта на външния министър на Тувалу, Саймън Кофе. Той се обърна към останалите държавни глави, застанал до колене в надигащата се вода, която заплашва да погълне държавата му, ако поставените цели не са изпълнени и ако останалите страни не са достатъчно амбициозни в плановете си.

През първата седмица на преговорите множество световни лидери пристигнаха в Глазгоу - много от тях с частните си самолети, макар и в противоречие с целта на конференцията, което доведе до критики на активисти. Държавните глави дадоха сериозни обещания, например това до 2030 г. да прекратят и дори да обърнат хода на процеса на обезлесяване. Споразумението бе подписано от над 100 държави, включително и Бразилия, в която се намира един от най-засегнатите райони: Амазонка. Приятна изненада бе и обещанието на Индия, един от най-големите световни замърсители, да достигне въглеродна неутралност, макар и чак през 2070 г. Друг съществен пробив бе и сделката между Европейския съюз и САЩ, които се съгласиха да намалят емисиите на метан - един от най-мощните парникови газове, с 30% до 2030 г.

За съжаление, макар и да имаше поводи за оптимизъм през първата седмица на преговорите, завършекът на преговорите не беше толкова позитивен. Извинявайки се за изменението, добавено в последната секунда от Индия и подкрепено от Китай, Алок Шарма, великобританският президент на КОП26 едва сдържа сълзите си. Изменението, което бе направено в събота - ден след официалното приключване на преговорите, отслаби първоначално по-амбициозния Глазгоуски климатичен пакт, както споразумението стана известно. Ангажиментът да бъде преустановена употребата на въглища бе заменен с по-скромното "намаляване на използването на въглища. Тази наглед малка промяна всъщност означава нещо много по-голямо: тя позволява на най-зависимите от въглища държави, най-големите замърсители, да продължат да работят както преди.

Събитието понесе и други критики - бе наречено “най-ексклузивният KOП досега’, тъй като много от делегатите бяха помолени да не присъстват физически на събитието, а да го гледат онлайн поради твърде голямото струпване на хора,  макар и вече да бяха пътували до Глазгоу. Също така активисти и коренни народи не бяха допуснати до Синята зона, където се състояха преговорите, тъй като за първи път там не бе позволено присъствието на наблюдатели. На всичкото отгоре се оказа, че всъщност най-голямата делегация на конференцията е тази на представителите на сектора за изкопаеми горива, които лобираха зад затворените врати на Синята зона. В отговор на това, в средата на преговорите, над 100 000 души взеха участие в огромен протест - един от най-значимите моменти на конференцията. Хора на всякаква възраст и от целия свят блокираха Глазгоу, шествайки рамо до рамо, като искането им беше просто - да бъдат чути всички гласове и най-вече на тези, които са най-засегнати от климатичните промени. 

Какво следва? Глазгоуският климатичен пакт бе отслабен в последния момент, макар и да донесе лъч надежда. Оказва се, че може би все пак е по-рентабилно да бъдем устойчиви - което може и да накара големите замърсители да обърнат внимание на зелените политики. По-важното, обаче, е, че активистите и младите хора дават все повече и повече гласност на желанията си да живеят в един по-устойчив свят. Като се има предвид колко често световните лидери споменаха “бъдещите поколения” в речите си, може би все пак това ще ги накара да приемат изпълнението на целите си не просто като избор, а като необходимост.

by Българска Фондация Биоразнообразие

ПРОГНОЗИРАНЕ ТОКСИЧНОТО ВЛИЯНИЕ НА СЯРООРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ В НЕФТА ВЪРХУ ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ И ОКОЛНАТА СРЕДА

В рамките на бригадата „Поморийско езеро 2021” беше изнесена лекция с акцент върху вероятно токсично въздействие на произволно подбрани сяроорганични съединения, съдържащи се в нефта. Представени и обяснени бяха софтуерите QSAR Toolbox, разработен от екипи на LMC (Laboratory of Mathematical Chemistry) към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас и CompTox Chemical Dashboard, разработка на EPA (USA Environmental Protection Agency). Присъстващите бяха запознати с резултатите на изследванията и им бяха по-задълбочено разяснени стойностите на различните фактори и коефициенти, изчисление по време на провежданите изследвания (био-концентрационен фактор, био-акумулационен фактор, константа на скорост на атмосферно хидроксилиране и др.). Гостите бяха запознати и с възможните пътища за попадане на ксенобиотици в живите организми и с пътищата на тяхното отстраняване – Фаза I и Фаза II на метаболитна трансформация.

Дискусията и обсъждането на изследването бяха в основата на проведената лекция. Активно бе участието при коментирането на опасностите, които крият петролните разливи за природата, притесненията от запазването на нефта като все още най-евтин и предпочитан енергиен източник и ефективността на навлизащите нови мерки за регулация на сярно съдържание в суровия петрол на международно ниво. Всичко това бе дискутирано в контекст на изменение на климата, предвид влиянието на серни съединения (SO2, SO3) попаднали в околната среда след антропогенна дейност и водещи до киселинни дъждове и въздействие върху озоновия слой. В заключение се стигна до извода, че винаги ще имат огромно значение работата на природозащитните организации и фондации, правителствата и не на последното място персоналната активност и личният пример на всеки.

by Българска Фондация Биоразнообразие

Climate Game on на Атанасовско езеро

Българска фондация Биоразнообразие се включи в 32то издание на природозащитната бригада на Атанасовско езеро, с лекция за въздействието на климатичните промени върху Черно море и Балканския полуостров. Лектор в събитието беше Мирна Матов, докторант във Физически факултет на Софийски университет Климент Охридски.

Доброволците в бригадата разбраха:

- понятията климат, климатична система, климатична проекция, климатични модели и сценарии;

- че Черно море се затопля с 1 градус на десетилетие, което го прави най-бързо затоплящо се море в Европа;

- че променяшия се климат е много важен за живота в Черно море: в морето съществува студен междинен слой който разделя повърхностната част на морето богата на кислород от дълбоките части на морето богати със сероводород, който при затопляне изтънява и в бъдеще е възможно да изчезне.

- с два сценария - климатични проекции, свързани с приземното атмосферно налягане и скоростта на вятъра за следващите 100 години в района на Черно море и Балканския полуостров – един умерен, при който човечеството взима определени мерки и един песимистичен, при който хората не взимат мерки и продължават с „обичайната практика“. И двата сценария показват че атмосферното налягана до края на този век ще се повиши, а скоростта на вятъра ще намалее, само че при песимистичния сценарий това се случва много по-бързо.

- климатът, какъв какъвто го познаваме, да се промени. Климатът на Балканския полуостров и България зависи от средиземноморската депресия (област с по-ниско налягане - циклони) и сибирския максимум (област с високо налягане - антициклон). Влиянието на тези два центъра на действие води до средиземноморски и континентален тип климат в България. Ако се изменят тези центрове на действие, могат да се изменят пътищата на циклоните и атмосферната циркулация. Това e последствие от глобалното затоплняе и човешката дейности, което ще доведе и до локални промени в района на Черно море.

След лекцията участниците имаха възможност да отговарят на въпроси за климата и да получат някоя от наградите, осигурени от проект Climate Game on – бутилка и сламки за многократна употреба.

 

Природозащината бригада „Атансовско езеро“ е ежегодна инициатива на Българско дружество за защита на птиците. Целта на лагера е да се поддържат и подобряват местата за почивка и гнездене в езерото и околните влажни зони, важни за птиците, да въвлече и запознае доброволците със заплахите за птиците и влажните зони, както и с природозащитата като цяло. Темата за климата беше организирана от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект "Game On! Don't let climate change end the game!" по програма DEAR на Европейската комисия.

by Българска Фондация Биоразнообразие

До всички търсачи на съкровища в Атанасовско езеро

Отминава едно вълнуващо лято, изпълнено с емоции, приключения и много забавления. Надяваме се, че много от вас са решили да се хвърлят и в приключението КОД СОЛЕНО. Ако обаче все още не сте събрали всички загадки и не сте отговорили на всички въпроси – не се тревожете, въпреки, че „симБиотично“ официално закри сезона за 2021, ви очакваме в офиса на БФБ в Бургас, за да проверим как сте се справили и да ви дадем заслужените награди.

Вярваме, че чрез търсенето на тайниците със съкровища сте открили неподозирани места около Атанасовско езеро и сте научили много нови факти за соленото езеро край Бургас. Но още повече се надяваме да сме ви въвлекли и ангажирали за опазването на тази ценна природна територия.

Търсенето на съкровища винаги е придружено с физически и умствени усилия, защото екипът на Българска фондация Биоразнообразие се постара да затрудни участниците и да ги накара да се впуснат в сериозно приключение. Някои от местата са по-труднодостъпни, други са лесни, но пък тайниците изглеждат неоткриваеми. Сезоните също влияят на условията и лятото принуди част от участниците да се откажат заради големите жеги. Но сега вече е прохладно и приятно и е време да довършите търсенето на солените съкровища.

В допълнение, всички локации на тайници ще бъдат качени в световната платформа за търсачи на съкровища „GeoCaching“, което ще привлече чуждестранните посетители на Бургас към тайниците и забележителностите на Атанасовско езеро.

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепата на програма Vivacom Регионален грант по съвместна дейност с проект „GAME ON: Don’t let climate change end the game!“ на програма DEAR и LIFE проекта „Лагуната на живота“.

by Българска Фондация Биоразнообразие