COP26: Големи обещания, ниски амбиции

Вени Кожухарова е посланик за климата по проект "Game On| Don't let climate change end the game!", живее в Глазгоу и работи по градските политики за справяне и адаптация с климатичните промени в Шотландския алианс на градовете. Като човек с интерес по темата, присъствал на COP26, тя споделя своите впечатления в този текст.

През първите две седмици на ноември държавните глави на над 100 държави се събраха в Глазгоу, Шотландия, за да участват в ежегодната среща за обсъждане на измененията в климата, организирана от ООН. Срещата COP26, която бе отменена веднъж заради Ковид пандемията, бе наречена най-важната среща за измененията в климата, откакто Парижкото споразумение се подписа през 2015 г. Тя обозначава момента, в който държавите трябва да представят конкретни стъпки, които ще предприемат, за да постигнат целите, които си поставиха преди 5 години. Джон Кери, специалният посланик за климата на САЩ, нарече събитието "последната, най-голяма надежда за света да се справи заедно с климатичните изменения" - последен шанс на държавите да представят планове, които биха могли да са достатъчно амбициозни, за да предотвратят преминаването на критичната точка от 1.5 градуса на земната температура.

Конференцията е уникално по рода си събитие, тъй като предоставя пространство за дебат и преговори както на големите икономически сили като САЩ, Великобритания, Европейския съюз и Канада, така и на по-малки държави, като например тихоокеанската държава Тувалу и Малави. Един от най-запомнящите се моменти от събитието бе речта на външния министър на Тувалу, Саймън Кофе. Той се обърна към останалите държавни глави, застанал до колене в надигащата се вода, която заплашва да погълне държавата му, ако поставените цели не са изпълнени и ако останалите страни не са достатъчно амбициозни в плановете си.

През първата седмица на преговорите множество световни лидери пристигнаха в Глазгоу - много от тях с частните си самолети, макар и в противоречие с целта на конференцията, което доведе до критики на активисти. Държавните глави дадоха сериозни обещания, например това до 2030 г. да прекратят и дори да обърнат хода на процеса на обезлесяване. Споразумението бе подписано от над 100 държави, включително и Бразилия, в която се намира един от най-засегнатите райони: Амазонка. Приятна изненада бе и обещанието на Индия, един от най-големите световни замърсители, да достигне въглеродна неутралност, макар и чак през 2070 г. Друг съществен пробив бе и сделката между Европейския съюз и САЩ, които се съгласиха да намалят емисиите на метан - един от най-мощните парникови газове, с 30% до 2030 г.

За съжаление, макар и да имаше поводи за оптимизъм през първата седмица на преговорите, завършекът на преговорите не беше толкова позитивен. Извинявайки се за изменението, добавено в последната секунда от Индия и подкрепено от Китай, Алок Шарма, великобританският президент на КОП26 едва сдържа сълзите си. Изменението, което бе направено в събота - ден след официалното приключване на преговорите, отслаби първоначално по-амбициозния Глазгоуски климатичен пакт, както споразумението стана известно. Ангажиментът да бъде преустановена употребата на въглища бе заменен с по-скромното "намаляване на използването на въглища. Тази наглед малка промяна всъщност означава нещо много по-голямо: тя позволява на най-зависимите от въглища държави, най-големите замърсители, да продължат да работят както преди.

Събитието понесе и други критики - бе наречено “най-ексклузивният KOП досега’, тъй като много от делегатите бяха помолени да не присъстват физически на събитието, а да го гледат онлайн поради твърде голямото струпване на хора,  макар и вече да бяха пътували до Глазгоу. Също така активисти и коренни народи не бяха допуснати до Синята зона, където се състояха преговорите, тъй като за първи път там не бе позволено присъствието на наблюдатели. На всичкото отгоре се оказа, че всъщност най-голямата делегация на конференцията е тази на представителите на сектора за изкопаеми горива, които лобираха зад затворените врати на Синята зона. В отговор на това, в средата на преговорите, над 100 000 души взеха участие в огромен протест - един от най-значимите моменти на конференцията. Хора на всякаква възраст и от целия свят блокираха Глазгоу, шествайки рамо до рамо, като искането им беше просто - да бъдат чути всички гласове и най-вече на тези, които са най-засегнати от климатичните промени. 

Какво следва? Глазгоуският климатичен пакт бе отслабен в последния момент, макар и да донесе лъч надежда. Оказва се, че може би все пак е по-рентабилно да бъдем устойчиви - което може и да накара големите замърсители да обърнат внимание на зелените политики. По-важното, обаче, е, че активистите и младите хора дават все повече и повече гласност на желанията си да живеят в един по-устойчив свят. Като се има предвид колко често световните лидери споменаха “бъдещите поколения” в речите си, може би все пак това ще ги накара да приемат изпълнението на целите си не просто като избор, а като необходимост.


С вълнуваща церемония за номинираните и онлайн излъчване на живо бяха раздадени 10-тите Годишни награди за биоразнообразие и климат

За десети път бяха раздадени Годишните награди за биоразнообразие и климат, които стартират в тежката за българската природа 2006 г. През годините различни кампании задават тона и духа на Наградите - Странджа, Иракли, България свободна от ГМО, Закона за горите, Яйлата, Пирин, Кресна и др. Годишните награди са единствената подобна инициатива, която отбелязва и поощрява успехите на тези, които допринасят за опазването на природата, от своята позиция на активисти, организации, политици, бизнеси, медии, институции или експерти. От 2020 г. специално внимание се отделя и на борбата с климатичните промени, като едно от най-големите предизвикателства пред човечеството.
10-тото издание на наградите бе подготвено с много вълнение от екипа на Българска фондация Биоразнообразие, за да стане възможен празника за всички 46 номинирани, въпреки пандемичната обстановка.

Наградите бяха раздадени в петък вечер на необичайна есенна церемония в двора на  The Room at the Site . За да не се събират твърде много хора на едно място, беше взето решение да се поканят само номинираните, а церемонията да се излъчва на живо през фейсбук страницата на фондация Биоразнообразие .  За всички, които нямат зелен сертификат бе осигурена възможност за безплатен бърз антигенен тест, така че да се гарантира безопасността на всички участници.

Церемонията бе водена от Александър Евтимов - Шаманчето и Янина Танева от Фабрика за идеи с артистичната подкрепа на актьорите от Плейбек театър „Ловци на истории“ и музиката на Константин Кучев и бат‘ Невен от „Таралеща“.

Наградите бяха определени от независимото жури в състав: Ива Дойчинова, журналист с активна гражданска позиция, директор на програма Радио София на БНР и лице на множество социални кампании, Радослав Парушев, писател и адвокат, Красимира Величкова, изпълнителен директор на Българския дарителски форум и Димитър Димитров, предприемач, организатор на "Пирин Ултра". Своевременно всички 46 номинации се бориха и за наградата на публиката в шестте категории чрез публично гласуване във Фейсбук.

Кои са победителите тази година?

Категория Най-успешна кампания, свързана с опазване на биоразнообразието и климата
Наградата на журитоИнициатива за опазването на старите гори в България на WWF, AПБ, СДП БАЛКАНИ, ИАГ и МЗХГ - една изключително успешна кампания с категорични резултати, която демонстрира доброто партньорство между НПО и държавни институции, благодарение на която висок процент от старите гори в Натура 2000 се опазват и управляват без никакви сечи.

Наградата на публиката с 515 гласа спечелиха двама ученици от Кюстендил - Атанас Иванов (16 г.) и Станислав Тодоров (17 г.), заради действията им за опазване на Каньона на река Шегава. Младежите работят за обявяването на защитена местност там.

Категория Най-добър журналистически материал, свързан с опазване на българската природа и климатичните промени
Наградата на журито е за Българското национално радио и всичките му програми „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и регионалните радиостанции – Варна, Бургас, София и др. , които отразяват много последователно различни теми, касаещи природозащитата. На практика повечето от горещите теми, номинирани тази година са били отразявани от журналистите на медията.

Наградата на публиката: обичайно любовта на публиката обра сайтът Биволъ, които със своите скандални разкрития, се грижат да научаваме истината за престъпленията, свързани с природата.

Категория „Политик с най-голямо внимание към българската природа“
Наградата на журито получи Иван Велов за последователните си действия да доведе до край знакови за опазване на природата съдебни дела, който чрез работата си успя да събере достатъчно гласове да бъде избран за депутат, а наскоро спечели важно дело срещу Асарел Медет.

Наградата на публиката категорично и с близо 1000 гласа спечели Кирил Петков заради убедителните икономически аргументи, които предостави в защита на Корал и последните диви плажове в България и затова, че опроверга спекулациите, клишетата и противопоставянията между природозащитата и развитието на бизнеса и туризма. (Кирил Петков изпрати специално видео за церемонията).

Категория „Отговорни бизнеси (по отношение на природата и климата)“
Наградата на журито отиде при VMware за проекта им "Човешка Суперсила", който представлява сериозно усилие - да стимулира, записва и отчита как служителите намаляват въглеродния си отпечатък например, при придвижване до работа или участие в природозащитни акции, и как се намалява пластмасовият им отпадък.
Наградата на публиката спечели Мария Георгиева и Сладколюбница Мария'с, която се ръководи от zero waste концепцията и почти не произвежда отпадък, стимулира намаляването на пластмасови и хартиени опаковки и дава 5% отстъпка на хора, които си носят собствена кутия.

Категория „Международен експерт с принос за българската природа“
Награда се присъжда и на двамата номинирани – младият Йован Андевски от Северна Македония, който активно работи за опазване на лешоядите и на Волфганг Фремут от Франкфуртското Зоологическо дружество за цялостната му работа за природата на България и на страните от Балканския полуостров.

Категория „Активист за природата“
Всички в тази категория заслужават да получат награда, заради своята самоотвержена и често доброволна работа, за цялото време, усилия и отдаденост за каузата.
Наградата на журито спечели Емилиян Стойнов от Фонда за дива флора и фауна, заради неуморната му работа за връщане на лешоядите в България. Поводът тази година е първото загнездване на черния лешояд в България и успешната обща кампания на Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП за това ключово събитие.
Наградата на публиката отиде при Васил Тодев след оспорвана битка до последната минута с Рада Бонева. Васко е двигател на опазването на природата в Родопите и района на Велинград, a Рада е млад човек с активна позиция за устойчивостта във всичките й форми – от second hand мода, през здравословния и екологичен начин на живот.
Специално внимание заслужава и активната гражданска кампания „Дишай Девня“, които имаха няколко номинации в различни категории. Много вълнуващо бе изказването на Ваня Захариева от „Дишай Девня“ в края на церемонията, която сподели една символна история от балканско село и изказа благодарност на всички граждански сдружения, които „са впрегнали своите биволици и строят черквите си на върха на планината“ – Атия, Елин Пелин, Варна, Девня, Благоевград, Перник, Русе.

Благодарим на всички замесени в церемонията, на всички номинирани, номиниращи и на хората, които милеят за българската природа.

Наградите на Българска фондация Биоразнообразие бяха организирани в рамките на проект „GameOn! Don’t let climate change end the game”, финансиран по Програма DEAR на ЕК. Голяма роля за успешната реализация на събитието изигра и екипът на „Фабрика за идеи“.

Повече за всички номинирани и победителите може да се намери тук: https://bbf.biodiversity.bg/bg/Nagradite-2021.c312


ПРОГНОЗИРАНЕ ТОКСИЧНОТО ВЛИЯНИЕ НА СЯРООРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ В НЕФТА ВЪРХУ ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ И ОКОЛНАТА СРЕДА

В рамките на бригадата „Поморийско езеро 2021” беше изнесена лекция с акцент върху вероятно токсично въздействие на произволно подбрани сяроорганични съединения, съдържащи се в нефта. Представени и обяснени бяха софтуерите QSAR Toolbox, разработен от екипи на LMC (Laboratory of Mathematical Chemistry) към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас и CompTox Chemical Dashboard, разработка на EPA (USA Environmental Protection Agency). Присъстващите бяха запознати с резултатите на изследванията и им бяха по-задълбочено разяснени стойностите на различните фактори и коефициенти, изчисление по време на провежданите изследвания (био-концентрационен фактор, био-акумулационен фактор, константа на скорост на атмосферно хидроксилиране и др.). Гостите бяха запознати и с възможните пътища за попадане на ксенобиотици в живите организми и с пътищата на тяхното отстраняване – Фаза I и Фаза II на метаболитна трансформация.

Дискусията и обсъждането на изследването бяха в основата на проведената лекция. Активно бе участието при коментирането на опасностите, които крият петролните разливи за природата, притесненията от запазването на нефта като все още най-евтин и предпочитан енергиен източник и ефективността на навлизащите нови мерки за регулация на сярно съдържание в суровия петрол на международно ниво. Всичко това бе дискутирано в контекст на изменение на климата, предвид влиянието на серни съединения (SO2, SO3) попаднали в околната среда след антропогенна дейност и водещи до киселинни дъждове и въздействие върху озоновия слой. В заключение се стигна до извода, че винаги ще имат огромно значение работата на природозащитните организации и фондации, правителствата и не на последното място персоналната активност и личният пример на всеки.


Climate Game on на Атанасовско езеро

Българска фондация Биоразнообразие се включи в 32то издание на природозащитната бригада на Атанасовско езеро, с лекция за въздействието на климатичните промени върху Черно море и Балканския полуостров. Лектор в събитието беше Мирна Матов, докторант във Физически факултет на Софийски университет Климент Охридски.

Доброволците в бригадата разбраха:

- понятията климат, климатична система, климатична проекция, климатични модели и сценарии;

- че Черно море се затопля с 1 градус на десетилетие, което го прави най-бързо затоплящо се море в Европа;

- че променяшия се климат е много важен за живота в Черно море: в морето съществува студен междинен слой който разделя повърхностната част на морето богата на кислород от дълбоките части на морето богати със сероводород, който при затопляне изтънява и в бъдеще е възможно да изчезне.

- с два сценария - климатични проекции, свързани с приземното атмосферно налягане и скоростта на вятъра за следващите 100 години в района на Черно море и Балканския полуостров – един умерен, при който човечеството взима определени мерки и един песимистичен, при който хората не взимат мерки и продължават с „обичайната практика“. И двата сценария показват че атмосферното налягана до края на този век ще се повиши, а скоростта на вятъра ще намалее, само че при песимистичния сценарий това се случва много по-бързо.

- климатът, какъв какъвто го познаваме, да се промени. Климатът на Балканския полуостров и България зависи от средиземноморската депресия (област с по-ниско налягане - циклони) и сибирския максимум (област с високо налягане - антициклон). Влиянието на тези два центъра на действие води до средиземноморски и континентален тип климат в България. Ако се изменят тези центрове на действие, могат да се изменят пътищата на циклоните и атмосферната циркулация. Това e последствие от глобалното затоплняе и човешката дейности, което ще доведе и до локални промени в района на Черно море.

След лекцията участниците имаха възможност да отговарят на въпроси за климата и да получат някоя от наградите, осигурени от проект Climate Game on – бутилка и сламки за многократна употреба.

 

Природозащината бригада „Атансовско езеро“ е ежегодна инициатива на Българско дружество за защита на птиците. Целта на лагера е да се поддържат и подобряват местата за почивка и гнездене в езерото и околните влажни зони, важни за птиците, да въвлече и запознае доброволците със заплахите за птиците и влажните зони, както и с природозащитата като цяло. Темата за климата беше организирана от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект "Game On! Don't let climate change end the game!" по програма DEAR на Европейската комисия.


Образователен лагер се проведе в Рила през Август 2021

Едно приключение е истинско, когато има предизвикателства, умора, храна за размисъл и излизане от зоната на комфорт и разбира се – нови приятелства. Ето това ни се случи в продължение на няколко дни по красивите рилски склонове с образователния лагер Game On!

Шарена група учени, изследователи и студенти поехме по стръмните пътеки на Рила с въпроса “Как влияят климатичните промени и човешката дейност върху биоразнообразието в субалпийския и алпийския пояс?”.

За да започнем да нареждаме наистина трудния пъзел на кое, защо и как се променя в планината, потърсихме информация и данни от специалисти по високопланинска флора и фауна, климатични промени, устойчив туризъм, с които говорихме на най-невероятните места за лекции и дискусии – по хижите, склоновете и гледките на Рила.

Какво научихме, какво ни изненада, кои са горещите дискусионни точки, които още търсят устойчиво решение – можеш да видиш в текстовете към снимките по-долу, с линкове към някои от изследванията.

20 младежи с различно образование – в сферата на екологията, комуникациите, правото, енергетиката, ландшафтната архитектура, медицината, педагогиката и др. участваха в четиридневно приключение в НП “Рила”.

Снимка: Тодор Славов

Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие по проект “Game On | Don’t let climate change end the game!” и целеше да покаже повече за промените в най-високите части на планината Рила.

Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие

В събитието се включиха и експерти от БАН, НП “Рила”, Климатека, Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Те споделиха своите изследвания върху биоразнообразието и разказаха повече за въздействието на климатичните промени в планините.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

Групата потегли от местността “Зелени преслап” към хижа “Скакавица”, а оттам към Седемте рилски езера и хижа “Иван Вазов”.

На снимката: водопад Скакавица отвисоко.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Приказно красивите Рилски езера бяха една от ключовите теми за дискусия по време на лагера.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

Непосредственото негативно въздействие върху региона на езерата е свързано директно със засиленото човешко присъствие. Утъпкване, ерозия, заблатяване, замърсяване са част от видимите проблеми, които наблюдавахме.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

За съжаление, мерките, набелязани и отчасти предприети от Парка за ограничаване на туристическото въздействие чрез изграждане на алеи покрай езерата (така че туристите да използват само една пътека и да не изравят склоновете), не могат да се определят като напълно адекватни.

Благодарение на протестите на обществеността от последната година, беше спряно започналото постилане на пътеките с чакъл с варовиков произход. В среда с повишена киселинност, каквато е тази около езерата и въобще в Рила планина, поставянето на материали с чужд произход, особено на варовити скали, носи големи екологични рискове, тъй като алкалните вещества, отделяни от варовика при контакта му с дъждовните и подпочвени води, попадат в езерата и неестествено понижават тяхната киселинност, а това застрашава нормалното съществуване на видовете, които живеят и се развиват в езерата.

Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие

След множество сигнали на граждани, НПО и научни институции, както и експертни мнения от служителите на Парка, подходът за борба с ерозията от туристопотока се променя и в момента се полагат на ръка каменни плочи, от материал, който се добива в близост. Този подход представлява стъпка в правилната посока, но изгражданите пътеки и дървени парапети се оказват неустойчиви на напора на свличащата се снежна покривка през зимата.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

За нас решаването на проблемните въпроси “на парче” и без екологична оценка и последователен мониторинг на възможните решения, представлява грешен подход. Според Коалицията “За да остане природа”, е необходимо спиране на изпълнението на проекта на НП “Рила” „Устойчиво управление на Национален парк Рила II-ра фаза“ до изготвяне на екологична оценка на проекта, така че да се прецени кои са най-правилните стъпки за подобряването на екологичното състояние на местообитания, увредени от постоянния човекопоток.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Решихме, че всички преходи по време на лагера ще бъдат пешеходни, защото изграденият лифт между Паничище и новата хижа на Рилски езера, освен незаконен, е и част от проблема, допринасящ за засиленото човешко въздействие в района на езерата.

Той е построен без необходимите оценка за въздействието на околната среда и екологична оценка. Необходимо е тази оценка да се изготви и да се предприемат действия спрямо нейните резултати за въздействието както от изграждането на самия лифт, така и на човекопотока от лифта към Седемте рилски езера Повече информация за лифта и нарушенията, свързани с него, четете на http://forthenature.org/cases/18

На брега на самото Рибно езеро, доц. Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград сподели повече за геоложките условия в Рила, за самото формиране на ледниковите езера и за процесите, които са ги превърнали в това, което са днес. Ледниковите езера са зависими от задържането и топенето на снежната покривка в циркусите, в които са разположени, а в периода август-октомври изцяло от атмосферните валежи.

Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие

Комбинацията от по-високите температури и намаленото количество валежи, съчетано със засиленото човешко присъствие в района, засилва процесите на обрастване и заблатяване на езерата. Най-засегнати са по-плитките и по-ниско разположените от тях, като например Трилистника и Рибното езеро. Техните обширни плитководия обрастват с макрофитна растителност, която загнива и понижава кислородното съдържание.

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Тези изводи се потвърждават и от изследванията на Боян Зафиров, млад учен, посланик по проект Climate Game on. Боян сподели резултатите от своето проучване чрез сателитни изображения, които показват, че климатичните промени засилват ефекта от нарушеното екологично състояние на Езерата, следствие от антропогенното натоварване.

Най-повлияни са езерата Трилистника и Рибното, което се определя от сравнително големите им водосборни басейни, и от наличието на хижи и на многобройни къмпингуващи туристи в близост през лятото, когато именно е периодът на активна вегетация на растенията. Повече за резултатите може да прочетете в Климатека: https://www.climateka.bg/sedemte-ezera-v-rila-vliyanieto-na-klimatichnite-promeni/

Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие

Според участниците в лагера, Седемте рилски езера са пример за уязвима екосистема – една гореща точка, в която се пресичат екологични, икономически и културни интереси. Тук експерти, граждани и ръководството на Национален парк “Рила” трябва заедно да търсят устойчиви решения, които намаляват въздействието от туристическия поток на локално ниво, и да се застъпят за механизми, които подкрепят нисковъглеродната икономика и зелените политики на национално и световно ниво.

По време на лагера бяхме придружавани от Кирил Стамболиев, експерт фауна в Национален парк “Рила”. От него участниците научиха повече за защитените територии в планината Рила и предизвикателствата пред тяхното опазване.

Най-голям интерес предизвика представянето на работата за мониторинг и опазване на дивата коза и мечката на територията на Парка. Наблюденията показват, че дивите кози свикват с наличението на хора и в случай, че няма бракониери, могат да бъдат наблюдавани от туристите от доста близко разстояние.

Снимка: Кирил Стамболиев – имаме разрешение

Участниците в лагера на два пъти имаха възможност да наблюдават диви кози, като за част от тях това беше първа по-близка среща.

По време на преходите успяхме да видим и бебе усойница, смилаща храната си на припек на пътеката. На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планини между 800 и 2700 м.н.в. Основната й храна са дребни бозайници като мишки, полевки и земеровки, гущери, слепоци, къртици, както и земноводни – жаби, тритони и дъждовници.

По време на преходите, доц. Емил Гачев ни показа образуванията и характерните черти, свързани с релеф, формиран под действието на отдръпващи се ледници. В подножието на вр. Калин беше разгледана поредица от моренни валове, оставени от плейстоценския ледник по време на неговото поетапно отдръпване и стопяване. Развитието на ледници в миналото на фона на разнообразни топографски и геоложки условия – скален състав, разломни линии, различни експозиции, е довело до образуването на голямото разнообразие от релефни форми, които украсяват планината Рила днес.

Ледниците са най-значимият природен архив, съхранил информация за условията на Земята в миналото. В големите полярни ледени щитове снегът не се топи, а се трупа на слоеве година след година. Вече има няколко мащабни проучвания на климата на миналото на базата на анализи на ледени проби, получени чрез сондиране на ледниците в Гренландия и Антарктида. Резултатите от тези изследвания показват, че през последните най-малко 420 000 г. никога нивата на въглеродния диоксид и метан в атмосферата не са били толкова високи, колкото сега (Източник: Vostok, Antarctica research station http://www.antarcticglaciers.org/glaciers-and-climate/ice-cores/ice-core-basics/ ).

Подобни са и изводите от последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата (IPCC), който е категоричен – Земята се е затоплила с 1.09℃, сравнено с периода преди индустриализацията, а основна причина за това е човешката активност и използването на изкопаеми горива. Покачването на нивото на Световния океан и топенето на ледниците биха продължили с десетилетия даже и при пълно и незабавно прекратяване на човешкото въздействие. Повече за доклада: https://bbf.biodiversity.bg/bg/Noviyat-doklad-na-Mezhdupravitelstveniya-komitet-za-klimatichnite-promeni-e-izklyuchitelno-vazhen-Eto-shest-osnovni-izvadki-ot-nego-.p2299

От връх Малък и Голям Калин, освен страхотната гледка, за жалост видяхме и няколко пожара на територията на България и Северна Македония. Обществото ни следва да предприеме спешни мерки за намаляване на риска от пожари, както и да се разработят адекватни дългосрочни стратегии за адаптиране към природните бедствия и екстремалните явления, които все по-често ще съпътстват ежедневието ни. В интернет вече тече петиция за закупуването на техника и хеликоптери за борба с пожарите, която до момента е подписана от над 11 000 души. Подкрепете я и вие: https://www.peticiq.com/samolet

снимка: Янина Танева, Фабрика за идеи

Докато докладът на IPCC все още предизвиква дискусии и среща съпротива в лицето на силното лоби на едрия бизнес, който ще бъде засегнат от необходимите и наложителни промени, измененията в природата стават все по-очевидни. Заедно с д-р Христо Панчев младите посланици по проекта помислиха как по-успешно и ефективно биха могли да предават своите знания по темата за климатичните промени.

Една от другите интересни теми, на които се спряхме, е за връзката между туризъм и климат и по-специално за ефектите на климатичните промени върху ски туризма поради намаляващото количество сняг и снежни дни. В районите, където зимните спортове се развиват приоритетно, следва да се диверсифицират предлаганите продукти и услуги, така че те да продължат да носят препитание на местните общности. Това сподели д-р Сия Чолакова от Софийски университет Климент Охридски.

Последния ден от лагера посветихме на лекция на открито с поглед към вр. Харамията. Гл. ас. Владимир Владимиров от ИБЕИ на БАН ни представи изследването GLORIA, проучващо загубата на алпийско биоразнообразие на световно ниво, в което България участва от 2019 г.

Според учените и натрупаните до този момент наблюдения, климатичните промени в планините са факт, като горната граница на гората се измества към субалпийския пояс, а видовете, разположени в най-високите части на планината – алпийските видове – просто няма на къде да се изместят. Повече за използваната методология на оценка на промените в алпийските местообитания в следствие на климатичните промени, може да прочетете тук: http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/687

Хвойната е типичен представител на субалпийския пояс, който е силно приспособим към новите условия. С покачването на температурите заеманата от хвойна площ се увеличава, а с това намалява и биологичното разнообразие, свързано с откритите пространства. В планините хвойната расте и на места, които в миналото традиционно са били използвани от хората като пасбища.

По време на лагера успяхме да наблюдаваме и няколко ендемични вида растения – като например балканския ендемит балканска петлюга (Pinguicula balcanica) – многогодишно насекомоядно растение, характерно за субалпийския пояс. Расте във влажни местообитания като високопланински торфени блата, мочурливи ливади, около извори и влажни скали. Растението си набавя липсващите хранителни вещества в бедните почви чрез улавяне на насекоми. Те са привлечени от капките по листата му и залепват за тях. След това растението ги смила, отделяйки специални ензими.

снимка: Росена Toмова

Успяхме да снимаме и Рилската иглика, която е рилски ендемит. Това означава, че се среща единствено в Рила и никъде другаде по света.

При прехода ни към язовир Калин видяхме и как пристига храната на хижа “Иван Вазов” – на кон. Още веднъж това ни даде повод да се замислим – за багажа, който избираме да вземем с нас на планина, за необходимостта да върнем боклука си долу в града и при кратък престой във високопланинска хижа да носим собствено чаршафче, за да намалим използването на перилни препарати в планините. Повече за правилата в планината – виже в “Умна раница” – http://www.umnaranitsa.org/

Третият ден посветихме на обиколка с поглед към язовир Калин и вр. Малък и Голям Калин. Оттам заедно с доц. Емил Гачев дискутирахме изградените каскади за производство на енергия при Карагьол, където с минимална човешка намеса и почти без изменения в екосистемите е оползотворен голям хидроенергиен потенциал. Наблюдаваната картина е в противовес с големите екологични увреждания, които нанасят на реките безконтролното строителство на малки ВЕЦове и язовири.

За 4 дни участници и лектори подредихме един интересен “пъзел” за въздействието на човека и климатичните промени върху чувствителните екосистеми в планините и алпийския пояс. Благодарим за преживяването на нашите лектори, участници и на партньорите от Климатека, Коалиция „За да остане природа“, Дирекция на национален парк Рила, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и БАН.

Вярваме, че лагерът ще даде поводи за размисъл, както и за ползотворни дискусии – относно опазването на природата, локалните ефекти, които туристическият поток оказва върху природата, по отношение на личната отговорност и грижа и на стремежа за минимално въздействие върху чувствителните екосистеми, както и за политическата отговорност и за спешните мерки, които трябва да се предприемат на национално ниво за намаляване на въглеродните емисии и за опазване, рационално и устойчиво използване на природните ресурси.


До всички търсачи на съкровища в Атанасовско езеро

Отминава едно вълнуващо лято, изпълнено с емоции, приключения и много забавления. Надяваме се, че много от вас са решили да се хвърлят и в приключението КОД СОЛЕНО. Ако обаче все още не сте събрали всички загадки и не сте отговорили на всички въпроси – не се тревожете, въпреки, че „симБиотично“ официално закри сезона за 2021, ви очакваме в офиса на БФБ в Бургас, за да проверим как сте се справили и да ви дадем заслужените награди.

Вярваме, че чрез търсенето на тайниците със съкровища сте открили неподозирани места около Атанасовско езеро и сте научили много нови факти за соленото езеро край Бургас. Но още повече се надяваме да сме ви въвлекли и ангажирали за опазването на тази ценна природна територия.

Търсенето на съкровища винаги е придружено с физически и умствени усилия, защото екипът на Българска фондация Биоразнообразие се постара да затрудни участниците и да ги накара да се впуснат в сериозно приключение. Някои от местата са по-труднодостъпни, други са лесни, но пък тайниците изглеждат неоткриваеми. Сезоните също влияят на условията и лятото принуди част от участниците да се откажат заради големите жеги. Но сега вече е прохладно и приятно и е време да довършите търсенето на солените съкровища.

В допълнение, всички локации на тайници ще бъдат качени в световната платформа за търсачи на съкровища „GeoCaching“, което ще привлече чуждестранните посетители на Бургас към тайниците и забележителностите на Атанасовско езеро.

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепата на програма Vivacom Регионален грант по съвместна дейност с проект „GAME ON: Don’t let climate change end the game!“ на програма DEAR и LIFE проекта „Лагуната на живота“.


Шест млади учени получават финансиране до 1000 лв.

Месец март дойде с добри новини за българското общество, наука и шест млади учени, чиито дипломни проекти ще бъдат подкрепени с до 1000 лв. по проект Climate game on на Българска фондация Биоразнообразие.

Сред кандидатурите се отличиха теми свързани с ефекта на климатичните промени върху конкретни видове и местообитания, такива разглеждащи екосистемните услуги в градска среда, както и такива за токсичността на нефтените съединения върху живите организми.

Дипломният проект на Дина Сиракова разглежда защитената зона по Директивата за птиците "Долни Богров – Казичене“ от Европейската мрежа Натура 2000, която осигурява подходящи местообитания за 11 вида птици от значение за ЕС и 10 вида от Червената книга на България, с категория застрашени или редки. Естествената растителност в района е представена от мезофитни тревни съобщества, а комплексът от ливади и влажни зони е важно местообитание за 22 вида птици с европейско природозащитно значение. 

Втория дипломен проект, който ще бъде подкрепен е на Цветелина Петрова, а обекти на изследването са два вида водни костенурки, срещащи се в България: европейска блатна костенурка Emys orbicularis и южна блатна костенурка Mauremys rivulata, както и инвазивният вид Trachemys scripta с трите му подвида, установени в страната. Това е особено важен инвазивен вид - пряк конкурент на местните ни видове костенурки и хищник, който може сериозно да увреди популациите от риби, земноводни и безгръбначни във водните екосиситеми. 

Третият дипломен проект е на Георги Русев. Неговата тема е „Предсказване вероятното токсично влияние на нефтосъдържащи сяроорганични съединения върху живите организми и околната среда“ и ще бъде разработена чрез изчислителни методи за оценка свойствата и въздействието на дадено съединение.

Освен с нефтозавода, Бургаска област е известна с това, че мигриращите птици я препочитат и спират в отделни точки по пътя си по време на миграция, за да възстановят силите си и да се хранят. Тези процеси са ясни и видими във влажните зони, които птиците посещават, и тяхната периферия. Наблюдавайки, записвайки и анализирайки поведението на забележителните дъждосвирцови птици, които спират в близост до Поморийското езеро по време на пролетната и есенната си миграция, Лиляна Василева ще потърси взаимовръзките между метеорологичните условия и поведението на дъждосвирците.  

Твърде вероятно е климатичните промени да се отразят негативно и на европейските прилепи, а оттам на количеството на насекоми, което те регулират в земеделските площи, горите и градските райони. Това може да има сериозни последствия както върху европейското биоразнообразие като цяло, така и върху икономиката на континента. Именно за това, дипломният проект на Ния Тошкова цели да събере информация за сезонната активност на прилепите от значимите колонии в България и изследва как климатичните промени повлияват зимната им активност.

Шестият финансиран дипломен проект е на Лидия Николаева е с тема: "Мултикритериен подход за идентификация, картиране и оценка на екосистемни услуги от функционални урбанизирани ареали." Предмет на изследване са предоставянето и потреблението на градски екосистемни услуги за и от населението, а за обект на изследване са избрани градски площи.

Следете нашата фейсбук страница, а през следващите месеци, ние ще ви разкажем повече за теренната работа на дипломантите. Чрез множество снимки и кратки видеа, ще ви запознаем по-добре с проблемите, които предизвикват интерес у младите учени, заплахите за биоразнообразието в България и важните решения за една по-здрава природа.

#gameon #climategame #climategameon


Наближава крайният срок на конкурса за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021

Остават три седмици до крайния срок (31 януари 2021), през които е отворен нашия
конкурс за финансиране на студентски дипломни работи.

Финансирането е до 1000 лв., а в него могат да участват студенти от всички български
Висши учебни заведения, както и български студенти, които учат в чужбина, но чиято
дипломна работа попада в тематиката на конкурса и е свързана с България, в това число:

● въздействие на климатичните промени върху биоразнообразието, включително
проучване на настъпващите изменения в биологичното разнообразие и ключови
природни местообитания, ролята на защитените територии и Натура 2000 за
намаляване на климатичните промени;
● въздействие на климатичните промени върху екосистемните услуги, природните
ресурси и процеси;
● връзката между климат, опазването на природата, устойчиво развитие и кръгова
икономика;
● въздействие на климатичните промени върху опазването на почвеното
биоразнообразие, генетичното биоразнообразие, традиционни сортове и породи;
● взаимовръзките между опазване на биологичното разнообразие, намаляване на
климатичните промени и човешкото здраве;
● изследване на технологични и основани на природата възможности за адаптация
към настъпващите изменения, в следствие от климатичните промени, вкл. зелени
иновации, зелена и синя инфраструктура, възстановяване и опазване на ключови
местообитания;
● повишаване на обществената информираност и отговорност към климатичните
промени и опазването на околната среда;
● изследване на връзката от прилагането на политиките за околна среда и климат на
национално или международно ниво.

Повече информация за темите , условията, необходимите документи и процеса по
кандидатстване, може да намерите на сайта на Българска фондация Биоразнообразие -
https://bit.ly/3nYiuAh, където може да изтеглите и всички необходими формуляри.

Молим ви да се съобразите с крайния срок - 31 януари 2021! Кандидатури, подадени след
неговото изтичане, няма да бъдат разглеждани.

За допълнителна информация и въпроси може да пишете на gameon@biodiversity.bg или
да се свържете с координатора на проект “Game On | Do not let the climate change end the
game“ към БФБ – Йорданка Динева на тел. 0896 798902.

#gameon #climategame #climategameon


Учи с игра за климатичните промени!

Чрез тази кампания целим да наберем средства за отпечатването на модерна настолна игра за климатичните промени в България.

Защо за климатичните промени? Опазването на околната среда и намаляване на темпа на климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Нарушеното равновесие в природата се вижда много ясно през последните години със зачестяване на природните бедствия, промяна в естествените процеси, появата и разпространението на опасни за човечеството болести. За да се справим с последствията от нашите действия, ние от Българска фондация Биоразнообразие искаме да помогнем българските деца, техните учители и семейства да получат по-лесен и достъпен начин да научат повече за начините да опазим природата и да намалим промените в климата в ежедневието си.

Защо игра? Защото докато играем игра, лесно и неусетно учим за себе си, за сложния свят, в който живеем и за това какво можем да направим ние, за да бъде той едно по-добро място. Защото ще бъде подходяща както за разнообразяване на учените занимания и теми в училищна среда, така и за неформално образование и забавление у дома. Защото всеки ще иска да я има.

Какво ще представлява играта? Стратегическа игра за 2+ играча, развитието на която ще се базира на избора на играчите за дадено действие, това дали играят в екип или самостоятелно, дали познават разликата между лесни решения на цената на опазената природа, и по-комплексни възможности за действие. Игралното поле и картите към него ще бъдат оформени с лесно разбираеми графични елементи и пиктограми, за да бъде лесна за възприемане. Правилата ще се обясняват бързо, а самата игра ще продължава около 30 минути.

До кого ще достигне играта? Играта ще бъде разпространена безплатно до клубове, кръжоци, класове, школи. За да попадне тя в правилните ръце – тези, които наистина я искат и ще я използват, през следващата година ще организираме 3 конкурса (в зависимост от обстановката - за снимка, за акция, за есе/разказ), във всеки от които очакваме да се включат минимум по 100 участника и всеки от тях ще получи настолната игра като награда. Допълнително, тя ще бъде разпространена до младежи, участници в нашите образователни програми, партньорски организации и активисти доброволци. Нашата организация също води множество работилници, изнесени класове и гостувания в училища, за чието провеждане играта ще бъде безценен ресурс за по-лесно представяне на темата за климатичните промени.

Колко струва? Част от средствата за дизайн, концептуално разработване и печат са вече осигурени в рамките на международния проект на БФБ – GameOn!. Необходимо е нашата организация да събере оставащата сума от 5000 лв., за да защитим правото да я отпечатаме в България в минимум 600 броя. Единичната производствена цена е 60 лв. с ДДС.

Кои сме ние? Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) е неправителствена организация, която работи за опазване на природата в България в ключови за биоразнообразието райони като Централен Балкан, Пирин, Бургаските езера, Природните паркове „Странджа“ и „Беласица“, Западна Стара планина, Осогово и др. Интерпретацията и образованието за природата са сред нашите приоритети. Създаваме интерактивни изложби, образователни програми, национални състезания, конкурси, финансираме дипломни разработвки и създавамеразлични информационни материали. Вярваме, че в действията на младите хора се крие решението на много от екологичните проблеми в България и те са надеждата ни, че идват по-добри времена за българската природа. БФБ партнира на НПО, бизнеси, местни общности, държавни и научни институции.


Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021

Българска фондация Биоразнообразие обявява конкурс за финансиране на студентски дипломни работи в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и човечеството.

Търсим да финансираме разработки, които изследват взаимовръзките между климатичните промени и опазване на биологичното разнообразие с различни аспекти на нашия живот, включително управление на защитени територии и Натура 2000, опазване на защитени видове, въздействие на климатичните промени върху екосистемните услуги, природните ресурси и процеси, кръгова икономика, зелени иновации за адаптация към настъпващите промени, политики и гражданска информираност за климатичните промени.

Могат да кандидатстват дипломанти от всички български висши учебни заведения (бакалаври, магистри и докторанти), както и български студенти, които учат в чужбина, чиято дипломна работа попада в тематиката на конкурса и е свързана с България.

Необходимо е да попълните предложение за финансиране на дипломна работа, съобразно приложения формуляр.

Финансирането на всяка дипломна работа е на стойност до 1000 лева. Кандидатите трябва да представят своите предложения до 31.01.2021 г. на e-mail gameon@biodiversity.bg

По-подробна информация за тематичния обхват на конкурса и критериите за оценка може да намерите в УСЛОВИЯТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ.

За въпроси във връзка с конкурса, може да се свържете с Йорданка Динева - координатор “Game On | Do not let the climate change end the game“ към БФБ, тел. 0896 798902, gameon@biodiversity.bg

Конкурсът за Дипломни работи се осъществява в рамките на Проект “Game On | Do not let the climate change end the game“, чрез съ-финансиране от програма DEAR (Development Education Awareness Raising) на Европейската комисия.

Формуляр за кандидатстване  Условия за кандидатстване