Българска фондация Биоразнообразие подкрепя две дисертации и две магистратури в рамките на Конкурса за финансова подкрепа за студентски дипломни работи 2021/2022 в областта на климатичните промени и техния ефект върху биологичното разнообразие и обществото ни. Конкурсът беше отворен за студенти и докторанти от цялата страна и всички специалности от сферата на биологичните науки, комуникацията, социалните дейности, политическите науки и икономиката.

Избраните научни изследвания обхващат комплексни теми, търсещи нови възможности за развитие и зелени иновации с цел адаптация към настъпващите климатични промени, както и изследване на индикаторни видове, доказващи необходимостта от нови мерки за опазването на екосистемите.

Конкурсът се провежда за десета година и това е един от начините, чрез които Българска фондация Биоразнообразие стимулира развитието на науката в България и подкрепя бъдещите специалисти в природозащитата. Много често научните изследвания изискват специализирана апаратура, теренни посещения, скъпоструващи консумативи или екипировка, чиято цена ограничава избора на тема на бъдещите дипломанти или качественото провеждане на проучванията. Финансовата подкрепа цели да намали тези ограничения и да допринесе за професионално развитие на младите учени.

Можете да се запознаете с повече детайли за подкрепените научни изследвания в следващите параграфи.

Милена Кръстанова, докторант във Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет, София, с тема на дисертацията „Оптимизиране на симбиозата между видовете в системата аквапоника“. Предмет на научното изследване е аквапониката като иновативен метод за комбинирано отглеждане на аквакултури и растения с адаптацията към българските условия като потенциална възможност за нов модел на производство на хранителна продукция в контролирана среда. Аквапоничната технология представлява интерес за България, както като страна с традиции в производството, така и като част от европейската Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата”. За разлика от традиционното земеделие, чрез аквапониката се използва 1/6 от водата и се произвежда 8 пъти повече храна на единица производствена площ, без използването на пестициди, хербициди или изкуствени торове, целогодишно, при контролирана среда. Такава система е в процес на разработване в България, и за да бъде тя с максимални приложни резултати, е необходимо задълбочено проучване на биологичните характеристики на отделните видове риба и условията на средата, развитието на растенията при безпочвена среда; установяване на приложната симбиоза между видовете в аквапониката и методи за управление на взаимното влияние и симбиозата между видовете в системата.

Димитър Димитров, студент в Пловдивски университет, за изследване по темата „Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в района на гр. Пловдив“. Водните кончета са тясно свързани с водните екосистеми, които са най-силно повлияни от климатичните промени. Фокус на изследването е връзката между промените в климата, екологичните фактори на средата и популациите на водни кончета в изследвания район. За целта дипломантът ще проучи видовия състав на региона и зависимостта му от определени екологични фактори (температура, разтворен кислород на водата, електропроводимост и pH). Тъй като водните кончета са сравнително удобен обект на научна работа, изследването на екологичните им изисквания ще допринесе за използването им като индикатор на промените в климата. Изследването на видовете водни кончета ще даде възможност за допълване на информацията за одонтофауната на района, както и за установяване на нови видове с консервационно значение или за изместване на ареала на видове, характерни за южните съседни страни на България поради повишаване на средните годишни температури.

Надежда Максимова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, за изследване на тема „Приложение на извлеци от елвезиево и снежно кокиче (Galanthus elwessii, G. nivalis) в лечебната практика и проучване на възможностите за щадящо култивиране на тези видове чрез регенеративно земеделие в условията на Централен Балкан“. Дипломната работа се фокусира върху изследване на алкалоидния състав на снежното и елвезиево кокиче, приспособено в района на Централен Балкан, адаптивността на видовете към засушаване и бедни почви, допълнено с информация за случаи, в които извлеци от кокичето са успешно прилагани в лечителската практика. Целта е в бъдеще да се разработи мини опитно поле, в което да се експериментира с регенеративно земеделие за отглеждане на устойчиви популации на снежното и елвезиево кокиче като моделни видове, в съжителство с типични за региона лечебни и медоносни растения като жълт кантарион (Hypericum perforatum), бял равнец (Achillea millefolium), мащерка (Thymus vulgaris), шипка (Rosa canina), еньовче (Galium verum), глог (Crataegus monogyna) и други. Регенеративното земеделие е подходяща адаптационна практика за условията на неблагоприятните природни дадености на Централен Балкан: бедни и каменисти почви, остри температурни флуктуации, засушавания и обилни валежи.

Полина Христова с тема на дисертационния труд: „Гнездова орнитофауна на фрагментите от равнинни гори в Западна Горнотракийска низина“ към  ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследването е с фокус върху орнитофауната в едни от последните запазени равнинни гори в Тракийската низина. Птиците са една от най-чувствителните организми към промени в средата на живот и климата и са много добър индикатор за състоянието на средата. Тъй като България се намира в преходна климатична зона се предполага, че климатичните промени ще бъдат най-ясно изразени именно тук. Резултатите от работата ще дадат оценка за екологичното състояние на проучваните горски фрагменти и орнитофауната, както и влиянието на факторите на средата, ще подпомогнат опазването на изчезващите равнинни гори и ще подчертаят тяхното значение като острови на биоразнообразие. Тези последни острови на биологично разнообразие са и едни от най-малко проучваните у нас. Тъй като са малки по територия, при бързонастъпващите промени в климата е твърде вероятно именно тези местообитания и различните видове птици в тях да бъдат силно засегнати.

През изминалите две години Българска фондация Биоразнообразие осигурява финансова подкрепа за научните изследвания на студенти чрез проект „Game on! Do not let climate change end the game”, реализиран по програма DEAR на ЕК. Общо подкрепените научни разработки за двете години са десет.