На събитието, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.

„Необходимо е замерването на научните показатели и мерките, които се вземат през годините, да става регулярно, да става по определена методика, за да се вземат информирани решения от тук нататък. Както виждате екологичното състояние на езерата категорично се влошава и процесите на еутрофикация се засилват като причините за това са както увеличаващия се човекопоток и директното вливане на органика от хората към езерата, така и атмосферните и климатични условия, които се променят“, сподели Йорданка Славова от Българска фондация Биоразнообразие по време на конференцията „Планините – красота и предизвикателства“, част от шестнадесетите „Дни на предизвикателствата“

На събитието, което се състоя във Френския институт в България на 28 март 2022 и бе открито от директора на Френския институт в България Пиер Колио, френския посланик Флоранс Робин и българския вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, освен въпросът за Седемте рилски езера, бяха обсъдени и темите за туризма, защитените територии, загубата на биоразнообразие, енергийните и климатични политики.

Александър Дунчев – депутат от „Продължаваме промяната“ сподели, че опазван

ето на планините и развитието на планинския туризъм са пряко свързани с доброто управление на горите. Той обърна внимание на корупционните практики в горския сектор, които трябва да бъдат спрени чрез спешни промени в законите.

Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов очерта три планетарни кризи, които съвременното общество трябва спешно да решава – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови отпадъци. Той допълни, че до 2026 г. България трябва да има поне пет нови национални парка по южната и западната ни граница в западна Стара планина и Родопите, където много планински територии са съхранени заради желязната завеса и, че като член на ЕС България е поела ангажименти по Зелената сделка – до 2030 г. да достигне целта 

30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита. 

„Доскоро климатичната криза беше в противовес на енергийната, но сега в контекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с използването на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата“, допълни вицепремиерът Борислав Сандов. Именно затова според него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в домакинствата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.

Министърът допълни, че България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на ООН по изменение на климата – COP 29 през 2024 г., като увери, че страната ни е готова да

посрещне такова важно събитие, което досега не се е провеждало в Източна Европа. Според него България трябва да акцентира върху климатичната дипломация, а форумът събира икономическия и политически елит на света и дава възможност на страната домакин успешно да развие своите политики по климатичните промени.

Йорданка Славова от Българска фондация „Биоразнообразие“ сподели, че високите части на планините са едни от най-засегнатите в България екосистеми в следствие на климатичните промени и че видовете, които са обвързани с тях, стесняват разпространението си и са заплашени от изчезване. Боян Зафиров – млад посланик по проект “Climate Game On”, представи резултатите от своето изследване за влиянието на температурите и валежите върху циркуса на езерата и отражението върху местните екосистеми.

В последвалата дискусия между проф. д-р Марияна Николова – климатолог и георгаф от БАН, доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград и публиката, новият директор на НП „Рила“ – Владимир Милушев представи три предизвикателства пред управлението на парка, които трябва да бъдат превъзмогнати, за да бъдат защитени емблематичните езера. Това според него са липсата на систематични научни изследвания за причините за заблатяването и пределните стойности за туристически достъп, слабата информираност на обществото за опасностите от заблатяване и загуба на екосистемата на Рилските езера, както и нуждата от проследяване на промените и адаптация на всички нови мерки според ефективността им. Той обеща, че нови по-строги правила с цел опазване на циркуса на Седемте рилски езера ще има още това лято, като в момента те се разработват и ще бъдат обсъдени с научната общност, специалисти по туризъм  и граждани. Той допълни, че до края на годината ще бъде готов и актуализираният План за управление на национален парк „Рила“, като през лятото се очаква да започнат обществените консултации по плана. Директорът на парка подчерта, че в най-натоварените дни през лятото в циркуса на Седемте рилски езера има по 10 000 човека в един ден.

Експертите и гостите в събитието предложиха различни варианти за контрол върху туристическия поток, които са необходими възможно най-скоро. Идеите включваха въвеждане на посетителска такса за националния парк, увеличаване на цената на билет за лифта до циркуса на Седемте рилски езера, както и демонтирането му, тъй като той е изграден в нарушение на българското законодателство. Други важни точки, които бяха засегнати бе нуждата от изграждане на тоалетни в ключови точки, намаляване броя на парапети и мостчета покрай пътеките, поради нустойчивостта им при зимни условия, популяризиране на други природни забележителности в района и цялостно в България с цел пренасочване на туристопотока, осведомителна кампания за поведение сред природата, както и за чувствителността на определени екосистеми и прекомерното човешко присъствие там, които да станат основа на бъдещи по-ограничителни и непопулярни мерки.

Тома Белев – заместник-министър с ресор „Защитени територии“ в екоминистерството, обобщи казаното и допълни, че за него е важно всички заинтересовани страни да обсъдят заедно вариантите за по-добри управленски мерки и те да бъдат приети с подкрепа от обществото. Според него въвеждането на такси за вход в националните паркове и по-специално в уязвими райони като циркуса на Седемте рилски езера и Мусала не трябва да имат за приоритет генериране на приходи, защото средства могат да бъдат намерени, докато природата не може да бъде върната. Той завърши с посланието, че всички мерки трябва да са най-вече с целта да опазим природата.