Едно приключение е истинско, когато има предизвикателства, умора, храна за размисъл и излизане от зоната на комфорт и разбира се – нови приятелства. Ето това ни се случи в продължение на няколко дни по красивите рилски склонове с образователния лагер Game On!
Шарена група учени, изследователи и студенти поехме по стръмните пътеки на Рила с въпроса “Как влияят климатичните промени и човешката дейност върху биоразнообразието в субалпийския и алпийския пояс?”.
За да започнем да нареждаме наистина трудния пъзел на кое, защо и как се променя в планината, потърсихме информация и данни от специалисти по високопланинска флора и фауна, климатични промени, устойчив туризъм, с които говорихме на най-невероятните места за лекции и дискусии – по хижите, склоновете и гледките на Рила.
Какво научихме, какво ни изненада, кои са горещите дискусионни точки, които още търсят устойчиво решение – можеш да видиш в текстовете към снимките по-долу, с линкове към някои от изследванията.
20 младежи с различно образование – в сферата на екологията, комуникациите, правото, енергетиката, ландшафтната архитектура, медицината, педагогиката и др. участваха в четиридневно приключение в НП “Рила”.
Снимка: Тодор Славов
Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие по проект “Game On | Don’t let climate change end the game!” и целеше да покаже повече за промените в най-високите части на планината Рила.
Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие
В събитието се включиха и експерти от БАН, НП “Рила”, Климатека, Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Те споделиха своите изследвания върху биоразнообразието и разказаха повече за въздействието на климатичните промени в планините.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
Групата потегли от местността “Зелени преслап” към хижа “Скакавица”, а оттам към Седемте рилски езера и хижа “Иван Вазов”.
На снимката: водопад Скакавица отвисоко.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Приказно красивите Рилски езера бяха една от ключовите теми за дискусия по време на лагера.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
Непосредственото негативно въздействие върху региона на езерата е свързано директно със засиленото човешко присъствие. Утъпкване, ерозия, заблатяване, замърсяване са част от видимите проблеми, които наблюдавахме.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
За съжаление, мерките, набелязани и отчасти предприети от Парка за ограничаване на туристическото въздействие чрез изграждане на алеи покрай езерата (така че туристите да използват само една пътека и да не изравят склоновете), не могат да се определят като напълно адекватни.
Благодарение на протестите на обществеността от последната година, беше спряно започналото постилане на пътеките с чакъл с варовиков произход. В среда с повишена киселинност, каквато е тази около езерата и въобще в Рила планина, поставянето на материали с чужд произход, особено на варовити скали, носи големи екологични рискове, тъй като алкалните вещества, отделяни от варовика при контакта му с дъждовните и подпочвени води, попадат в езерата и неестествено понижават тяхната киселинност, а това застрашава нормалното съществуване на видовете, които живеят и се развиват в езерата.
Снимка: Йорданка Славова, Българска фондация Биоразнообразие
След множество сигнали на граждани, НПО и научни институции, както и експертни мнения от служителите на Парка, подходът за борба с ерозията от туристопотока се променя и в момента се полагат на ръка каменни плочи, от материал, който се добива в близост. Този подход представлява стъпка в правилната посока, но изгражданите пътеки и дървени парапети се оказват неустойчиви на напора на свличащата се снежна покривка през зимата.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
За нас решаването на проблемните въпроси “на парче” и без екологична оценка и последователен мониторинг на възможните решения, представлява грешен подход. Според Коалицията “За да остане природа”, е необходимо спиране на изпълнението на проекта на НП “Рила” „Устойчиво управление на Национален парк Рила II-ра фаза“ до изготвяне на екологична оценка на проекта, така че да се прецени кои са най-правилните стъпки за подобряването на екологичното състояние на местообитания, увредени от постоянния човекопоток.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Решихме, че всички преходи по време на лагера ще бъдат пешеходни, защото изграденият лифт между Паничище и новата хижа на Рилски езера, освен незаконен, е и част от проблема, допринасящ за засиленото човешко въздействие в района на езерата.
Той е построен без необходимите оценка за въздействието на околната среда и екологична оценка. Необходимо е тази оценка да се изготви и да се предприемат действия спрямо нейните резултати за въздействието както от изграждането на самия лифт, така и на човекопотока от лифта към Седемте рилски езера Повече информация за лифта и нарушенията, свързани с него, четете на http://forthenature.org/cases/18
На брега на самото Рибно езеро, доц. Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград сподели повече за геоложките условия в Рила, за самото формиране на ледниковите езера и за процесите, които са ги превърнали в това, което са днес. Ледниковите езера са зависими от задържането и топенето на снежната покривка в циркусите, в които са разположени, а в периода август-октомври изцяло от атмосферните валежи.
Снимка: Петър Ванев, Българска фондация Биоразнообразие
Комбинацията от по-високите температури и намаленото количество валежи, съчетано със засиленото човешко присъствие в района, засилва процесите на обрастване и заблатяване на езерата. Най-засегнати са по-плитките и по-ниско разположените от тях, като например Трилистника и Рибното езеро. Техните обширни плитководия обрастват с макрофитна растителност, която загнива и понижава кислородното съдържание.
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Тези изводи се потвърждават и от изследванията на Боян Зафиров, млад учен, посланик по проект Climate Game on. Боян сподели резултатите от своето проучване чрез сателитни изображения, които показват, че климатичните промени засилват ефекта от нарушеното екологично състояние на Езерата, следствие от антропогенното натоварване.
Най-повлияни са езерата Трилистника и Рибното, което се определя от сравнително големите им водосборни басейни, и от наличието на хижи и на многобройни къмпингуващи туристи в близост през лятото, когато именно е периодът на активна вегетация на растенията. Повече за резултатите може да прочетете в Климатека: https://www.climateka.bg/sedemte-ezera-v-rila-vliyanieto-na-klimatichnite-promeni/
Снимка: Александър Николов, Българска фондация Биоразнообразие
Според участниците в лагера, Седемте рилски езера са пример за уязвима екосистема – една гореща точка, в която се пресичат екологични, икономически и културни интереси. Тук експерти, граждани и ръководството на Национален парк “Рила” трябва заедно да търсят устойчиви решения, които намаляват въздействието от туристическия поток на локално ниво, и да се застъпят за механизми, които подкрепят нисковъглеродната икономика и зелените политики на национално и световно ниво.
По време на лагера бяхме придружавани от Кирил Стамболиев, експерт фауна в Национален парк “Рила”. От него участниците научиха повече за защитените територии в планината Рила и предизвикателствата пред тяхното опазване.
Най-голям интерес предизвика представянето на работата за мониторинг и опазване на дивата коза и мечката на територията на Парка. Наблюденията показват, че дивите кози свикват с наличението на хора и в случай, че няма бракониери, могат да бъдат наблюдавани от туристите от доста близко разстояние.
Снимка: Кирил Стамболиев – имаме разрешение
Участниците в лагера на два пъти имаха възможност да наблюдават диви кози, като за част от тях това беше първа по-близка среща.
По време на преходите успяхме да видим и бебе усойница, смилаща храната си на припек на пътеката. На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планини между 800 и 2700 м.н.в. Основната й храна са дребни бозайници като мишки, полевки и земеровки, гущери, слепоци, къртици, както и земноводни – жаби, тритони и дъждовници.
По време на преходите, доц. Емил Гачев ни показа образуванията и характерните черти, свързани с релеф, формиран под действието на отдръпващи се ледници. В подножието на вр. Калин беше разгледана поредица от моренни валове, оставени от плейстоценския ледник по време на неговото поетапно отдръпване и стопяване. Развитието на ледници в миналото на фона на разнообразни топографски и геоложки условия – скален състав, разломни линии, различни експозиции, е довело до образуването на голямото разнообразие от релефни форми, които украсяват планината Рила днес.
Ледниците са най-значимият природен архив, съхранил информация за условията на Земята в миналото. В големите полярни ледени щитове снегът не се топи, а се трупа на слоеве година след година. Вече има няколко мащабни проучвания на климата на миналото на базата на анализи на ледени проби, получени чрез сондиране на ледниците в Гренландия и Антарктида. Резултатите от тези изследвания показват, че през последните най-малко 420 000 г. никога нивата на въглеродния диоксид и метан в атмосферата не са били толкова високи, колкото сега (Източник: Vostok, Antarctica research station http://www.antarcticglaciers.org/glaciers-and-climate/ice-cores/ice-core-basics/ ).
Подобни са и изводите от последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата (IPCC), който е категоричен – Земята се е затоплила с 1.09℃, сравнено с периода преди индустриализацията, а основна причина за това е човешката активност и използването на изкопаеми горива. Покачването на нивото на Световния океан и топенето на ледниците биха продължили с десетилетия даже и при пълно и незабавно прекратяване на човешкото въздействие. Повече за доклада: https://bbf.biodiversity.bg/bg/Noviyat-doklad-na-Mezhdupravitelstveniya-komitet-za-klimatichnite-promeni-e-izklyuchitelno-vazhen-Eto-shest-osnovni-izvadki-ot-nego-.p2299
От връх Малък и Голям Калин, освен страхотната гледка, за жалост видяхме и няколко пожара на територията на България и Северна Македония. Обществото ни следва да предприеме спешни мерки за намаляване на риска от пожари, както и да се разработят адекватни дългосрочни стратегии за адаптиране към природните бедствия и екстремалните явления, които все по-често ще съпътстват ежедневието ни. В интернет вече тече петиция за закупуването на техника и хеликоптери за борба с пожарите, която до момента е подписана от над 11 000 души. Подкрепете я и вие: https://www.peticiq.com/samolet
снимка: Янина Танева, Фабрика за идеи
Докато докладът на IPCC все още предизвиква дискусии и среща съпротива в лицето на силното лоби на едрия бизнес, който ще бъде засегнат от необходимите и наложителни промени, измененията в природата стават все по-очевидни. Заедно с д-р Христо Панчев младите посланици по проекта помислиха как по-успешно и ефективно биха могли да предават своите знания по темата за климатичните промени.
Една от другите интересни теми, на които се спряхме, е за връзката между туризъм и климат и по-специално за ефектите на климатичните промени върху ски туризма поради намаляващото количество сняг и снежни дни. В районите, където зимните спортове се развиват приоритетно, следва да се диверсифицират предлаганите продукти и услуги, така че те да продължат да носят препитание на местните общности. Това сподели д-р Сия Чолакова от Софийски университет Климент Охридски.
Последния ден от лагера посветихме на лекция на открито с поглед към вр. Харамията. Гл. ас. Владимир Владимиров от ИБЕИ на БАН ни представи изследването GLORIA, проучващо загубата на алпийско биоразнообразие на световно ниво, в което България участва от 2019 г.
Според учените и натрупаните до този момент наблюдения, климатичните промени в планините са факт, като горната граница на гората се измества към субалпийския пояс, а видовете, разположени в най-високите части на планината – алпийските видове – просто няма на къде да се изместят. Повече за използваната методология на оценка на промените в алпийските местообитания в следствие на климатичните промени, може да прочетете тук: http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/687
Хвойната е типичен представител на субалпийския пояс, който е силно приспособим към новите условия. С покачването на температурите заеманата от хвойна площ се увеличава, а с това намалява и биологичното разнообразие, свързано с откритите пространства. В планините хвойната расте и на места, които в миналото традиционно са били използвани от хората като пасбища.
По време на лагера успяхме да наблюдаваме и няколко ендемични вида растения – като например балканския ендемит балканска петлюга (Pinguicula balcanica) – многогодишно насекомоядно растение, характерно за субалпийския пояс. Расте във влажни местообитания като високопланински торфени блата, мочурливи ливади, около извори и влажни скали. Растението си набавя липсващите хранителни вещества в бедните почви чрез улавяне на насекоми. Те са привлечени от капките по листата му и залепват за тях. След това растението ги смила, отделяйки специални ензими.
снимка: Росена Toмова
Успяхме да снимаме и Рилската иглика, която е рилски ендемит. Това означава, че се среща единствено в Рила и никъде другаде по света.
При прехода ни към язовир Калин видяхме и как пристига храната на хижа “Иван Вазов” – на кон. Още веднъж това ни даде повод да се замислим – за багажа, който избираме да вземем с нас на планина, за необходимостта да върнем боклука си долу в града и при кратък престой във високопланинска хижа да носим собствено чаршафче, за да намалим използването на перилни препарати в планините. Повече за правилата в планината – виже в “Умна раница” – http://www.umnaranitsa.org/
Третият ден посветихме на обиколка с поглед към язовир Калин и вр. Малък и Голям Калин. Оттам заедно с доц. Емил Гачев дискутирахме изградените каскади за производство на енергия при Карагьол, където с минимална човешка намеса и почти без изменения в екосистемите е оползотворен голям хидроенергиен потенциал. Наблюдаваната картина е в противовес с големите екологични увреждания, които нанасят на реките безконтролното строителство на малки ВЕЦове и язовири.
За 4 дни участници и лектори подредихме един интересен “пъзел” за въздействието на човека и климатичните промени върху чувствителните екосистеми в планините и алпийския пояс. Благодарим за преживяването на нашите лектори, участници и на партньорите от Климатека, Коалиция „За да остане природа“, Дирекция на национален парк Рила, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и БАН.
Вярваме, че лагерът ще даде поводи за размисъл, както и за ползотворни дискусии – относно опазването на природата, локалните ефекти, които туристическият поток оказва върху природата, по отношение на личната отговорност и грижа и на стремежа за минимално въздействие върху чувствителните екосистеми, както и за политическата отговорност и за спешните мерки, които трябва да се предприемат на национално ниво за намаляване на въглеродните емисии и за опазване, рационално и устойчиво използване на природните ресурси.
